Винаги трябва да има календар - ако няма, контрабандата расте, но и ако акцизът се вдигне много рязко, казва старши икономистът в Института за пазарна икономика
Нов акцизен календар за цигарите, предложен от финансовото министерство, гласува на първо четене бюджетната комисия. Решението бе взето след кратък дебат с 15 гласа “за” и 4-ма “въздържал се”. То предвижда увеличаването на косвения данък да започне от 1 март 2023 г. и да продължи до 2025 г. В него специфичните ставки се вдигат по-рязко и повече от пропорционалните. Графикът залага 5% увеличаване на акцизната тежест за цигарите и с 10% на тютюна за пушене. За първи път у нас ще се облага и течността на електронните цигари, но само ако съдържа никотин. А за нагреваемите тютюневи изделия предложената скала се движи в обратната посока - започва се от висока и се слиза към по-ниска ставка - за 2023 г. е 21%, пада до 17% през 2024 г., 15% през 2025 г. и 5% през 2026 г.
Браншът потвърди желанието си за въвеждане на акцизен календар. Чуха се обаче и гласове против предлаганото съотношение между специфичните и пропорционалните ставки. Възражения от компаниите дойдоха и заради твърде рязкото увеличаване на тежестта при тютюна за пушене в сравнение с тази за цигарите. Не се прие единодушно и резкият старт при нагреваемите тютюневи изделия.
Между двете четения на проекта ще има различни предложения, тъй като всеки депутат има право да внесе такива. Експерти предлагат календарът да се пребалансира и да се обмислят резките скокове при някои от предложенията.
- Загубените 5 години, през които не бе променян цигареният акциз, отразяват ли се на ръста на скалата за нарастване на ставките сега, г-н Ганев? До какво води предлагането на календар - питам ви, защото направихте доста подробен анализ на предложението на служебния финансов министър.
- Винаги трябва календар. Въвеждането му се обсъжда вече 10-15 години, за да няма резки промени в облагането. Най-малкото, за да не се повтори ситуацията от 2010 г. когато на България и на балтийските държави се наложи много рязко да вдигнат ставките. А това очаквано доведе до рязък скок на контрабандата - ако помните, близо 1/3 от цигарите на нашия пазар бяха нелегални. Темата непрекъснато се дискутира, но е факт, че минахме през период, в който акцизите на цигарите се застояха и оттогава на практика промени не са правени. По-скоро закъсняхме.
- Това забавяне не сви ли ролята на акцизното облагане на цигарите, което, освен да пълни хазната, трябва и да ограничава потреблението им?
- С едни или други темпове разполагаемият доход на хората се увеличава, а в същото време акцизите и в голяма степен и цените остават непроменени. И това се отрази на потреблението - преди 3-4 години беше под 3 милиарда къса, а сега е малко над 15 милиарда къса по официалните данни за 2021 г. Така че много очаквано беше от всички, че ще се предприеме такава стъпка. Към момента тя не е особено стръмна -
4-5% е горе-долу нормално на фона на високата инфлация,
но и на повишаващите се средно с около 10% доходи. Това е нормална стъпка. Въпросът обаче е, когато се приеме новата европейска директива, дали тя няма да вдигне по-рязко нивата на ставките и тогава да се наложи да наваксваме с по-рязко покачване.
- Както всеки път, когато се променят акцизи, браншът се развълнува. Например, ако тези 4-5% за цигарите са нормални, то при тютюна за пушене има двойно по-високо увеличение - 10%. Той още по-отдавна не е пипан, но все пак има ли опция да се посвие тази разлика?
- Да, при него наистина се вдигат. Там промяна не е имало повече от 10 години. Този тип изделия традиционно у нас носят най-ниската акцизна тежест. Имаше очакване за по-плавно нарастване, но също е по-скоро очаквана промяната.
- За първи път ще се облагат електронните цигари през течността за тях, ако съдържа никотин. Предложението на финансовото министерство е за 9 евроцента на 1 милилитър течност. Знаем ли плановете на съседните ни държави за тяхното облагане, защото хората често отскачат до тях за евтини стоки, ако у нас са по-скъпи?
- Това също донякъде е очаквано, тъй като вече в 13-14 държави заради промените в директивата най-вероятно ще влезе текст за тяхното облагане. Ние заедно със споменатите страни го правим донякъде изпреварващо, преди директивата да го разпише. Тези 9-12 евроцента, които ние предлагаме, са на минималните нива. Прави ми впечатление, че и за електронните цигари има календар и той предвижда сравнително бързо покачване - 18 ст. догодина, 25 ст. през 2024 г. и 35 ст. през 2025 г. Идеята очевидно е да се въведат и сравнително бързо да се удвоят. Беше хубаво да се видят плановете не само на съседните ни Гърция и Румъния, където сега облагането е около 9-10 евроцента, защото, ако ние ги удвоим, за 2 години ще ги изпреварим. И не само тях, а и прибалтийските републики, и други държави от Източна Европа. Дали трябва толкова рязко да бъде поскъпването при електронните цигари, за мен остава отворен въпрос, без да знам каква е логиката на това предложение. Можеше да не бъде толкова рязка стъпката и да се изчака директивата, за да се върви в синхрон с нея. Другата
особеност на нашата скала е, че облагаме само течността, която съдържа никотин,
а в другите държави се облага с по-ниска ставка и течност, в която няма никотин. Може да се обмисли дали облагането на тези изделия трябва да се вдига толкова бързо.
- Затова пък при нагреваемите тютюневи изделия движението е обратното - започва се от високо и се слиза към по-ниска ставка - за 2023 г. е 21%, пада до 17% през 2024 г., 15% през 2025 г. и 5% през 2026 г. Институтът за пазарна икономика имаше доклад, който показа, че масова практика е облагането на количеството тютюн в нагреваемите изделия да е по-ниско от това на цигарите. А у нас е почти равно. Каква е логиката и не е ли погрешна?
- Така е. При нагреваемите изделия имаме три доста високи стъпки, преди акцизната тежест да падне до 5%. Това, което виждаме в Европа, е ставка, която дава бонификация на тези изделия - т.е. ставката за тях е по-ниска от тази на цигарите. Ако приемем облагане на количество тютюн, при нас е едно към едно - с еднаква тежест. В повечето страни то е още повече в полза на нагреваемите цигари. Ако бъде въведена така, ние ще станем с най-високото облагане, поне в Европа. Затова препоръчахме ставката при нагреваемите изделия да следва тази при останалите, т.е. да се движи в рамките на 5-10%, за да има баланс.
- Да погледнем и по-общо - предназначението на акцизите като косвен данък е едновременно да пълнят фиска, да ограничават потреблението на тези вредни стоки, но и да не влизат грубо в пазара. Успяваме ли?
- Този баланс е много труден. Все пак основното предназначение на акцизите е да ограничават потреблението и то донякъде се постига. В последните години те са и основен приходоизточник за бюджета. При нас в миналото - годините преди 2008 г., сме потребявали около 30 млрд. къса, а сега сме паднали наполовина на тези количества.
Има отчетлив спад – 13-15 млрд. къса сега, отчитайки и нелегалната търговия
Защото сме имали периоди с около 13 млрд. къса, но при 11 млрд. нелегална търговия. Това е постигната дълга здравна цел. В последните 5 г. фискалната цел е неутрална, тъй като не са променяни акцизите. Има и еластичност на пазара - когато се вдигне потреблението, цената пада. Очаквано е да има известно свиване на потреблението при този ръст в календара от около 5%. Приходите ще останат сравнително високи - ще се движат около 2,8 млрд. лева само от тютюневите изделия.
- Този ресурс за финансиране на бюджета би останал като един от основните - втори или трети, ако обаче от него не “отхапе” контрабандата. Справили ли сме е с нея?
- Тя расте, ако няма календар, т.е. график, и ако ставките се вдигнат много рязко. Не мисля, че сега може да се очаква подобно нещо. Освен ако като контрол не се изпуснат нещата. А и ако календарът не се спазва. Затова е добре той да бъде приет не само от парламента с внушително мнозинство, но и от бранша. И да се надяваме, че ще се спазва.
- От сектора обаче има гласове, че този календар облагодетелства една компания. Ще настъпи ли разместване в пазарните дялове?
- Спорът е в структурата на специфичния акциз и на адвалорния акциз.
- Да поясним за читателите - предложението сега означава повече да поскъпнат евтините цигари и по-плавно - по-скъпите марки, нали така?
- На теория - да. Защото
крайното решение е в ценовата политика на компаниите
През годините сме виждали, че се очаква едно, пък то се случва друго. Акцизът дава стимул цената да се промени в една или друга посока. Има го този спор за вътрешната структура. Трябва да се намери някакво решение. Посоката е тази, но друг е въпросът какво да е това съотношение. Били сме в миналото към пропорционалния компонент, сега се предлага засилване на специфичния.
- Имате ли опасения, че между двете четения в парламента на проекта за промяна може да видим лобизъм, или добре познатото ни наддаване, които да компрометират добрата идея за календара?
- Със сигурност ще има предложения. Въпросът е до каква степен финансите ще удържат своята визия. По-скоро очаквам дебат в структурата, както и за нагреваемите изделия. Добре би било да се подобри балансът.
- В духа на казаното дотук можем ли да дадем отговор на въпроса предложеният акцизен календар ще ни приближи ли до ЕС, или ще ни отдалечи?
- Посоката е тази. Трябва да се реши стъпките да бъдат балансирани.
Винаги трябва
да има
календар -
ако няма,
контрабандата
расте, но и
ако акцизът
се вдигне
много рязко
старши изследовател в Института за пазарна икономика:
Винаги трябва
да има
календар -
ако няма,
контрабандата
расте, но и
ако акцизът
се вдигне
много рязко
