- При жилищните кредити обслужването е добро, но лошите потребителски заеми нарастват, което е сигнал, казва управителят на EOS в България
-Г-жо Миткова, заделя ли българинът “бели пари за черни дни” и достатъчно финансово грамотен ли е, за да управлява успешно финансите си?
- Много ми се иска да отговоря положително на този въпрос, особено на втората му част. Българите бяха спестовни, цели поколения бяха възпитани по този начин. За съжаление, събития като кризата през 1996-1997 г., когато хиперинфлацията изтри спестяванията на хиляди семейства, масовото навлизане и достъпност на кредитните продукти и желанието особено на младите хора да имат всичко “сега и веднага” възпита едно много по-консуматорско и дори безотговорно поведение към личните финанси.
Основната причина да задлъжняваме днес не е липсата на пари, а на финансова грамотност – неумението да боравим със собствените си средства, да планираме правилно разходите и покупките си, непознаването на финансовите продукти и как да се възползваме практично от тях. Наблюденията ни показват, че много малко семейства спестяват целенасочено, особено през последните няколко години, и имат средства за непредвидени ситуации – така наречения авариен фонд.
Именно към него е добре да посегнем, ако пералнята ни се развали, а не към бързите кредити. Нужна е целенасочена работа, особено с младите хора, за да изградят умения да управляват адекватно личните си финанси. В тази посока работим заедно с колегите от Асоциацията за управление на вземания в България. Кампанията “Мисия платено”, с фокус към младежите, цели да провокира и изгради под формата на игра знания, които биха им осигурили като възрастни финансова стабилност и спестили неприятни ситуации като тази да не могат да платят задълженията си.
- Къде сме ние в сравнение с другите държави от Европа по отношение на навиците за плащане?
- България не прави изключение от общата негативна тенденция – навиците за плащане в Европа се влошават. Това показват данните от представителното проучване на EOS “Навици на плащане в Европа 2022”, което тази година се провежда за 13-и пореден път съвместно с независимия институт за пазарни проучвания Kantar TNS и обхваща 3200 компании в 16 европейски държави.
Един на всеки пет клиенти в Западна Европа и един на всеки четири в Източна Европа плащат сметките си със закъснение или изобщо не плащат. България следва тази негативна тенденция – цели 25% от издадените фактури се просрочват или не се плащат въобще (при средно 21% за Европа и 24% за Източна Европа). При гражданите този дял е нараснал с четири процентни пункта – от 18% през 2019 г. на 22% през 2022 г. Българският бизнес също се нарежда в групата с влошена дисциплина – 26% от фактурите, издадени към фирми контрагенти, се плащат със закъснение или изобщо не се погасяват (при средно ниво за Европа от 22%). Другите страни със сходен дял нередовни плащания са: Гърция и Словакия (27%), Румъния (25%), Унгария, Хърватия и Полша (24%).
- Какви са причините за тези изводи - пандемията, сега войната в Украйна, инфлацията, множеството кризи?
- Причините са комплексни и само едно е сигурно - че ще продължим да живеем в несигурност. Пандемията предизвика моментно увеличение на задлъжнялостта през 2020 г., тъй като определени сектори бяха силно засегнати, съответно и заетите в тях. Като много по-голям фактор обаче тогава отчетохме страха от бъдещето, което остави плащането на задължения на заден план.
С адаптирането към новата нормалност и плащаемостта се върна на добри нива. Финансовият сектор отговори с редица мерки като банковия мораториум и гъвкавите схеми за разплащания, които предлагат колекторските агенции.
Всъщност за пръв път след период на година и половина постоянен спад през третото тримесечие на тази година необслужваните кредити в банковата система са отбелязали ръст в абсолютна стойност – по данни на БНБ брутният им размер заедно с авансите в края на септември възлиза на 4,737 млрд. лв. Основна причина се явява публичният сектор, където ръстът на необслужваните кредити е над 8 млн. лв., и фирмите – с ръст от близо 18,6 млн. лв. за едно тримесечие.
Домакинствата като цяло поддържат спада на проблемните задължения към банките - основно поради все още доброто представяне на жилищните кредити, но лошите потребителски заеми нарастват, което е сигнал.
Все още е рано да се каже дали тази тенденция ще се засили, тъй като в момента имаме рекордно ниска безработица - потребителите имат работа и успяват да заделят средства и за задълженията си въпреки високата инфлация. Статистиката отчита също и че в редица сектори увеличенията на възнагражденията са с двуцифрен ръст, което също помага за справяне с разходите за живот.
- Наблюдава ли се покачване на изкупуванията на вземания след началото на пандемията и войната?
- След предходната криза 2009-2010 г. бяхме свидетели на увеличаване на нивата на задлъжнялост, но едва няколко години след това последваха рекордни продажби на дълг. Очакваме подобен сценарий и сега – ако всички прогнози за една икономическа зима през 2023 г. се сбъднат, е възможно да последва увеличаване на задлъжнялостта, което ще доведе и до по-големи обеми за продажба на дълг. За момента все още наблюдаваме една много добра събираемост.
- Данните от проучването ви показват, че бизнесът у нас е единственият в Европа, който се чувства по-малко застрашен от фалит, въпреки че също се нарежда сред тези с влошената дисциплина на плащане. Как тълкувате тези данни?
- Българите и българският бизнес са традиционно песимистично настроени към бъдещето и честно казано, този резултат ме изненада. По-детайлният преглед на отговорите показа, че това се дължи на нашата адаптивност и дори бих казала привикналост към кризите.
Много от предприемачите в България смятат, че работят перманентно в условия на криза – дали заради липсата на устойчивост на политическата сцена през последната година и половина и съответно на ясни политики в редица ключови сектори, или поради други фактори, но това им е помогнало да изградят гъвкавост и увереност, че ще се справят и с поредната криза.
- И все пак, има ли добри новини?
- Проучването показва, че все повече компании работят с външни партньори за управление на вземания, сравнено с 2019 г., а в България агенции като нашата възстановяват средно 9% от оборота на бизнеса. По този показател сме сред първенците в Европа.
Това е голямо постижение и знак, че бизнесът може реално да разчита на експертите по управление на вземания, за да възстановява ликвидността си и на свой ред да връща средства в икономиката. Особено в несигурни времена като днешните това е начинът да се гарантира стабилност и препятствията да бъдат преодолени по най-добрия възможен начин.
Друг позитивен знак е, че българските граждани плащат с най-малка забава своите задължения спрямо цяла Европа – отнема им средно 16 дни, докато за Европа този показател е средно 19 дни. При бизнеса аналогично имаме 22 дни забава за България спрямо 24 за Европа. Това не бива да ни отпуска обаче, особено ако продължаваме да следваме тенденциите за влошаване на финансовата дисциплина.
- Ускорената дигитализация е една от последиците на пандемията – каква е ролята ѝ при събирането на вземания според проучването?
- Дигитализацията на бизнес процесите в Европа наистина се ускори, но тепърва има голямо поле за развитие. Независимо че по време на пандемията все повече компании са започнали да разчитат на дигитализирани процеси за управление на вземанията, като цяло нивото е все още твърде ниско – според проучването само една от пет компании в Европа (21%) има напълно дигитализиран процес, а при 36% процесите са частично дигитализирани.
Същевременно разширяването на дигиталните методи на плащане става все по-ключово за европейския бизнес. Участниците в проучването отчитат като актуален метода “Купи сега, плати после” (BNPL) – четири от десет европейски компании гледат на този начин на плащане като на новата кредитна карта (42%) и като задължителна опция за плащане (39%). В този контекст две от ключовите теми в областта на управлението на вземания през следващите 2 години ще бъдат защита на данни и киберсигурност. Близо половината от компаниите в България (46%) споделят, че изкуственият интелект (AI) ще доведе до революция в процеса по събиране на вземания, а 43% считат за реалистично бъдеще, в което ще разчитаме изцяло на AI.
- Как гледате на регулацията на дейността на колекторските фирми, през последната година се появиха няколко законопроекта в тази посока? Нужен ли е закон според вас и кое е най-важното, което трябва да бъде заложено в него?
- От години апелираме, че е необходим регламент за дейността по събиране на вземания, и това, че до момента няма политическа воля за това, е не само в ущърб на нашия бизнес, но и на клиентите ни – фирми, чието функциониране зависи от това дали можем да съберем средствата, на които разчитат, частни клиенти, които искат да се справят коректно с финансовите си затруднения. За млад сектор, какъвто е нашият, и то сектор, който борави с чувствителна материя, а ние работим с човешки съдби, е много важно да има ясни правила.
Не е редно всеки, който е решил да се пробва в този бизнес, да се упражнява на гърба на потребителите. Най-важно е да има етичен кодекс - нещо, което от години е факт за членовете на Асоциацията за управление на вземания. Правила, задължаващи компаниите, които събират задължения, да се отнасят професионално и най-вече с уважение и като зачитат достойнството на човека срещу тях. На всеки може да се случи да изпадне в задължение и е добре да сме спокойни, че има ясни правила и ще получим адекватно отношение в трудната житейска ситуация, в която сме попаднали.
- Две министерства изготвиха проектозакон за личния фалит, който предстои да бъде внесен в Народното събрание. Как бихте го коментирали?
- България е една от малкото страни в Европа, където все още няма регламент за физически фалит, и е крайно време това да стане приоритет за законотворците. Имаме нужда от цялостен регламент, който да отчете добрите международни практики, както и българския манталитет и действителност.
Предложеният проект има добър потенциал да стане работещ закон, стига политиците да се вслушат в експертите от финансовия сектор и да бъде подобрен в посока по-добър баланс между правата на кредиторите и потребителите. Добре е да помним, че някой винаги плаща сметката и няма да е справедливо това отново да са добросъвестните потребители.
- Вдигането на летвата за регистрация на компаниите гаранция ли е за изсветляване на сектора?
- Бих казала, че имаме необходимост от комплексен набор от правила за работа в сектора по събиране на вземания и добри европейски практики в тази посока има. Не е необходимо винаги сами да откриваме топлата вода, а да се огледаме какво работи в по-зрелите икономики и да го адаптираме към нашата българска действителност и нужди.
