Гражданското общество трябва да задава стратегиите, политиците да определят само детайлите
Нямам партия фаворит. Привърженик съм на 3 принципа: справедливост, демокрация, законност
Не същестува вариант днес да си небрежен, да си почиваш, а след това да се хвърлиш с голяма енергия и да се получи фантастичен успех
- Проф. Петров, за вас “Лекар на годината” идва след “Мъж на годината”. Как балансирате между две толкова задължаващи отличия?
- “Лекар на годината” е невероятнo обществено и професионално признание. Изборът е резултат на гласуване и не мога да не благодаря на колегите, които са го направили за мен. А смятам, че за повечето лекари са присъщи качества като гражданска осъзнатост, доблест, постоянство да защитаваш обществени каузи.
Стремежът на лекарите към безкористна взаимопомощ, към подобряване на средата е и условие за общия ни просперитет. Вярвам, че хората са по-мотивирани да помагат на другите, когато осъзнаят, че да си отзивчив към останалите, ти помага и лично, както проповядва във философията си за егоистичния алтруизъм канадският лекар Ханс Селие. За съжаление, в България хората като че ли са по-склонни да реагират първично, да поставят егоистичните си инстинкти над обществените ценности. Характерно е за неразвитите общества. Вероятно точно поради това страдаме като народ и през последните над 30 г., в които не използвахме предоставените ни възможности. Болно ми е, че това доведе не само до огромна разлика със западните държави, но и до изоставане дори от другите източноевропейски страни, които използваха възможностите, а ние ги оставихме да потънат.
- Има ли условия за крачка напред?
- В момента се намираме в изключително турбулентна среда - и външнополитическа, и във вътрешен план. Преломен момент. Ако не вземем отговорни решения, перспективите няма да са добри. Надявам се всеки независимо дали е политик, лекар, инженер или с друга професия, да действа според отговорността на момента. За да започнем повече да се уважаваме един друг и да харесваме живота си.
- Вие какво не харесвате в себе си?
- О, много неща.
- Топ три?
- Напоследък се обвинявам, че нямам време да чета достатъчно, а е важно за всеки човек, както обяснявам и на сина ми. Със сигурност е лошо, че не успявам да обърна достатъчно внимание на близките си. Упреквам се и по отношение на колегите - концентриран върху ежедневните дейности, вероятно не давам толкова, колкото очакват, за индивидуалното им развитие.
- Като казвате, че българите не сме най-успешните, бихте ли искали да принадлежите на друг народ?
- В никакъв случай. Баща ми е роден като аржентинец и по тази причина имам двойно гражданство. Дори част от развитието си като инвазивен кардиолог дължа на възможността да направя специализация в Буенос Айрес в един от най-добрите сърдечносъдови институти в света. Но като мислене, като национално чувство съм българин и друг не мога да бъда. Точно защото съм българин, имам желание България да се развива в добра посока като държава.
- Коя посока наричате добра?
- Още преди 200 г. е зададена с Възраждането. То е в правилната посока, но е закъсняло заради неколкократните завладявания от недобри “владелци” в този период. Сега, когато в последните 30-ина години не сме владени от никого, имахме отговорност да действаме правилно и да наваксаме пропуснатите ползи.
- Да направим какво?
- Де да имах точен отговор. Като повечето българи се чувствам объркан. Бих казал, че поне аз и моето обкръжение действаме както трябва. Да се спазват правилата на държавата, да се съблюдават законите, да правим всичко възможно да се развиваме самите ние, както и средата.
Трябва да се обърне внимание на обучението и възпитанието на младите хора във взаимопомощ, знания, култура. Ако се прилагат тези принципи, обществото само ще стига до правилните решения за съдбата си, както го наблюдаваме например в Скандинавието.
Двигател за правилно развитие на обществото са хората с натрупани познания, богата култура, самосъзнание, че не само те лично, а всеки човек е ценен. Това е пример, който си струва да следваме. В страните, за които говоря, хората живеят при различни видове управление, но с предвидимо развитие. Някои имат монарси, други са управлявани по 20-30 г. от социалисти, трети – по 40 г. от либерални партии. А държавите се развиват по правилния начин. Стратегиите трябва да ги задава гражданското общество, а политиците да спорят само по детайлите.
- На практика как може да стане за България?
- Моето поколение не можа да излъчи тези титани на духа и действието, които безкористно и самоотвержено да извадят България от блатото, и в момента от гледна точка на зависимост от олигархични интереси, несигурност и непредвидимост на развитието ние се намираме точно там, където бяхме през 1990 г. Надявам се най-после да успеем да формираме високо морално гражданско общество и обществено неприемливите порочни практики да са обект на твърдо и неотменимо прилагане на закона независимо от социалния и политически статус на обекта.
- Вашата гражданска активност е безспорна, бяхте и зам.-председател в Столичния общински съвет като част от гражданската квота на ГЕРБ/СДС - позиция, която дава възможности за влияние върху важни за хората решения. Защо се оттеглихте?
- Дадох си сметка, че професионалната ми ангажираност не ми оставя голямо поле за друга дейност. Критична точка е, че не мога да отказвам. Опитвам се да помогна, да се включа във всяка добра кауза, а явно е невъзможно и се насочих към това, което е най-важното и успешно за мен – професията.
- Кое постижение е впечатлило колегите ви, гласували за вас?
- Продължавам да смятам, че не съм постигнал някакви върхове и това е добре – стимулира ме да постигам още. Предполагам, че не става въпрос за “избухване” през тази година. Често казвам на младите колеги, че в нашата професия всичко е плод на постоянно, целенасочено, ежедневно усилие. Няма вариант днес да си небрежен, да си почиваш, а след това да се хвърлиш с голяма енергия и да се получи фантастичен успех. Не! В лекарската професия успехите са плод на ежедневен труд и дългогодишно развитие. Хубавато е, че макар бавно и постепенно лекарят се развива възходящо през целия си живот, което е в интерес и на пациентите.
- Вие за какво бихте си дали приз?
- Не смятам, че гоня някакъв връх. Но със сигурност искам модерните методики в медицината да станат част от рутинната практика в България.
- А в личен план?
- От години давам мило и драго за развитието на минимално инвазивните методики в сърдечносъдовата медицина – така нареченото ендоваскуларно (вътресъдово - б.а.) лечение. Тези методи имат отличен резултат, водят до по-малък риск и болка, по-бързо връщане на човека към обществените му и професионални задължения.
- Всички искаме да бъдем лекувани така, но обикновено се казва, че България не може да си го позволи. Вярно ли е?
- Не само модерната инвазивна кардиоангиология е скъпа, скъпи са и много други технологии, необходими за обществото. Предпоставка за достъпа до тях е общественото развитие – напредък на промишлеността, на иновациите, на дигиталните решения. Също и развитие на малките и средните предприемачи във всички сектори, включително в такива традиционни за нас дейности като земеделието. Не може да се обръща внимание само на медицината и здравеопазването, колкото и да са важни, с идеята да се постигне един оазис. За да го има, трябва да се стремим към развитие в много аспекти. Никой няма да ни излее рога на изобилието в медицината. Знаем от практиките през последните десетилетия, че ако някъде се изсипе рог на изобилието, той често е егоистично насочен в обслужване на лични интереси, без изобщо да стига до обществото. Това е установено отдавна при благотворителните кампании на ООН в страни от т.нар. Трети свят. Не трябва да се уповаваме само на помощи, добавки, компенсации, независимо откъде идват. Разбира се, трябва да се помага на тези, които са в нужда. Но стратегически работещото е да създадем условия за индивидуално и обществено развитие.
- Разгръщате сентенцията: “Ако чакаме да заживеем добре, чакането ще е дълго?”
- Никой от нас не трябва да чака. Всеки на своето място трябва да бъде активен, да настоява, да изисква във всяка област – професионална, социална. Докато чакаме някой да идва “да ни оправя”, независимо в какво, ще бъдем зависими от прищевки и подаяния. При такъв модел на обществено развитие резултатът ще е днешният.
- Обществото е разединено в доверието си, вие виждате ли добър изход?
- Нямам партия фаворит. Привърженик съм на 3 принципа: справедливост, демокрация, законност. Независимо коя политическа сила управлява – вляво, вдясно или в центъра, ако на обществено ниво гарантира тези принципи, ще бъде харесвана и ще остане по-дълго на политическия хоризонт. Всички останали уродливи практики, на които сме се нагледали, уронват престижа на държавата и партиите дори сред собствените им твърди избиратели.
- Като “Лекар на годината” как си представяте качествената медицина и здравеопазване?
- Технологиите са важни за добрата медицина, но не са най-решаващи. На първо място са стратегиите. Най-правилната е запазването на здравето – индивидуалното, а през тази призма и на общественото. Това означава профилактика и обучение на младите хора за здравословен живот: достатъчно движение, полезна диета, правилни отношения, приоритетно влагането на повече пари за превенция и ранен скрининг на заболяванията във всички профили на медицината, в паралел с развитие на модерните технологии, включително дигиталните.
- Наричат ви спасител на сърца, а в какво здраве е вашето сърце?
- Като повечето лекари не си обръщам много внимание. Но като получаваме нови апарати за първа проба често хващам трансдюсера на поредния ехокардиограф и го насочвам към себе си. Сърцето ми е относително добре, с миниатюрни нарушения. Имам ритъмна патология - надкамерна тахикардия, която теоретично подлежи на аблация, но тъй като с възрастта тази аритмия намалява, засега не се давам на електрофизиолозите.
- Правите ли нещо специално за сърдечносъдова профилактика?
- Горд съм от себе си, че вече 6 г. не пуша и със сигурност това допринесе сърцето и белите ми дробове да са добре. Опитвам да бъда физически активен с различни спортни занимания, без да съм шампион. Стремя се и да избягвам т.нар. бързи въглехидрати, за да не трупам килограми. Смятам, че се поддържам в относително добра кондиция, за да мога да си върша работата и да помагам.
- А стресът?
- Вреди ни дистресът - хроничният стрес, при който не преодоляваме отделните стресови ситуации и те се наслагват. Такъв стрес подлага на изпитание всички органи и системи и особено симпатикусовата нервна система, което е сред механизмите за възникване на множество заболявания. Сърцето е особено податливо.
Схемата на дистреса лежи и в неблагоприятното развитие на обществото като таково. Общество, което не е балансирано, не създава усещане за предвидимост на резултатите от личното усилие независимо в коя област е то, не се развива адекватно. Когато е налице лутане и несигурност в бъдещето, това води до гигантско напрежение у всеки човек, а по този начин и в цялото общество.
Не е единствена причина, но е сред факторите, които може да обяснят защо българите сме на първо място по сърдечносъдови проблеми.
CV
Проф. Иво Петров, дмн, е действащ инвазивен кардиолог и медицински директор е на “Аджибадем Сити клиник Сърдечно-съдов център”.
Завършил е медицина през 1992 г. в Медицински университет - София.
Има 4 специалности - по вътрешни болести, по кардиология, по инвазивна кардиология и ангиология.
Защитил е и магистратура по здравен мениджмънт.
Специализирал е във водещи медицински центрове по света, има богат изследователски опит.
Оглавява професионални сдружения, преподава на студенти, води квалификационни курсове, има престижни професионални отличия, носител е на призове за ярката си градивна гражданска позиция.
Член на лигата "Лекарите, на които вярваме" от нейното създаване досега.
