Много е важно България да не се сгромоляса бюджетно, казва икономистът и бивш вицепремиер
Още акценти от интервюто:
- Надявам се на прозападно реформаторско правителство
- Най-лошото е да ходим на избори, защото е много вероятно през март да сме в същата патова ситуация
- Приятно съм изненадан от диалогичността на ГЕРБ, за да се случи правителство
- Ако пак махнат “часовника на дълга”, ще призовем повече хора да сложат такъв
- Коалицията, която беше създадена през 2005 г., беше по-невъзможна от сегашните. Да им имам различията на днешните партии! Ние с БСП бяхме толкова противоположни, колкото например би бил СДС на Иван Костов с “Възраждане”. Но ако не се бяхме разбрали, щяхме да поставим под риск членството ни в ЕС
- Г-н Василев, вие самият сте били участник в коалиционно правителство, как ви изглежда отстрани политическата криза и това, че партиите не могат да загърбят интереса си и да съставят правителство?
- Фен съм на редовни правителства с пълни мандати. 4 години пак не са достатъчни за една партия или коалиция да реализира приоритетите си, но все пак е сериозен период, който предполага прогрес, спокойствие и стабилност.
- Каква е рецептата за успешна коалиция? Ето вече 2 г. не може да се намери точната такава за устойчиво правителство.
- Когато участвах в двете коалиционни управления, консенсусът в политическата класа беше, че първо трябва да се създаде правителство, а след това да си правим партийни сметки. Разбира се, НДСВ плати със съществуването си отстояването на този принцип, но за България това беше по-добрият вариант. А днес партиите повече гледат към поредни избори, отколкото искат да управляват.
- И май подхождат повече с партиен егоизъм, отколкото с мисъл за държавата?
- Да, всяка партия си прави грешни сметки. Първо, че като провали съставянето на кабинет, ще спечели в електорален план. Второ, че като отвори сергията за безумни харчения при поредната актуализация на бюджета, ще вдигне подкрепата си. Но животът не работи така.
- Оптимист ли сте, че ще има кабинет, след като партиите все пак склониха на разговори - ГЕРБ и ПП седнаха на една маса, БСП инициира срещи за бюджета?
- Да има разговори, е позитивно, това е пътят. И се надявам той да доведе до редовно правителство. Пристрастен съм и бих се радвал да видя евро-атлантическо, реформаторско правителство. След 2007 г. реформите не са достатъчно.
- ГЕРБ, ПП, ДБ и ДПС - това ли са партиите, които ще дадат желания от вас вариант за правителство?
- За мен тези четири партии са по-ярките евро-атлантици. Реформаторите са още по-малко. “Български възход” също би могла да съдейства. Най-лошото е да ходим на избори, защото е много вероятно през март да сме в същата патова ситуация.
- С чий мандат има най-голям шанс?
- С всички мандати може.
- Но тук стигаме пак до политическия егоизъм и предизборната кампания - “Промяната” каза, че няма да подкрепи мандат на ГЕРБ. Както и обратното.
- В парламента има 7 партии.
- Каква комбинация виждате тогава? ГЕРБ не търсят подкрепа от БСП и “Възраждане”.
- Не бих искал да коментирам отделни партии.
- Дори и да не коментираме партиите като такива, нека поне направим математическата сметка за управленско мнозинство.
- И през 2001 г., и през 2005 г. съм участвал в коалиционни преговори. През 2005 г. беше създадена коалиция, която беше по-невъзможна от сегашните. Да им имам различията на днешните партии! Ние с БСП бяхме толкова противоположни, колкото например би бил СДС на Иван Костов с “Възраждане”. Задачата беше - първо правим коалиция, а после уточняваме детайлите. И отношенията, особено между лидерите, бяха по-цивилизовани и усмихнати. И въпреки някои различия и до днес сме с добри чувства към тогавашните ни коалиционни партньори.
Ако не бяхме създали коалиция, щяхме да поставим под риск членството на страната в ЕС. Миналата седмица слушах интервю на Станишев. Той каза, че ако не беше влязла през 2007 г., България щеше да изчака Хърватия до 2013 г. Ако НДСВ се беше фръцнало и беше казало: “Ние със социалистите никога!”, както си му беше редът идеологически, тогава не се знае дали днес изобщо щяхме да сме в ЕС.
В такива случаи най-много ми харесва изразът на Симеон Сакскобургготски: “Нямат никакво значение нещата, които след 5 г. няма да имат никакво значение”. Коя партия ще е спечелила изборите през март 2023 г., е маловажно. А много е важно България дали ще се провали във всяко отношение в момента. Първо, да се сгромоляса бюджетно. Второ, да не бъде достоен партньор в НАТО и Европа, а да е с единия крак някъде в азиатските пустини. Трето, да гледа еврозоната и Шенген през крив макарон.
- Защо тогава продължаваме да виждаме от партиите повече чертаене на червени линии и противопоставяне?
- Приятно съм изненадан от диалогичността на ГЕРБ. Те са готови на почти всичко в добрия смисъл на думата, за да се случи правителство. Ако някои от другите партии, които се припознават за евро-атлантици и реформатори, решат да влязат в коалиция с тях, биха могли да направят това при изненадващо добри условия за себе си. ДБ може да изживее звездния си миг и да постигне всичко - важните приоритети и много кадрови възможности. Това важи и за други партии.
- Най-спорният въпрос между ГЕРБ и “Промяната” е дефицитът и начинът, по който те виждат реализацията на социалните си искания през бюджета. Вие по принцип сте радетел на бюджетната дисциплина, какво може да се направи?
- През последната година и половина като физическо лице съм бил най-големият критик на бюджетната политика на държавата при две служебни правителства и едно редовно. 2021 и 2022 г. бяха добри за икономиката. Смятам, че можеше да има балансирани бюджети през последните няколко години. Любомир Дацов стига по-далеч от мен и казва, че през 2021 г. трябваше да има +4% бюджетен излишък! Той така казваше и през 2005-2009 г. и тогава постигнахме над +3% излишъци всяка година.
- Сега има ли риск от изпълнението на всички социални искания на ПП и БСП, които са отворили големите кошници?
- Защото са в предизборна ситуация. Те искат да постъпят така, както през 2021 г. Имаше актуализации на бюджета, с които се изхарчиха 5-10 млрд. повече, отколкото трябваше, и е все тая кой е спечелил изборите и кой - не. Сега искат да направят същото - да отворят бюджетна дискусия, да раздадат 10-20 млрд. и... Нова година, нов късмет. Така че не вземам на сериозно всички предложения за харчене, за мен те са само предизборни. Очевидно не ги правят хора, които искат да управляват и да носят отговорност.
Всяка партия погрешно смята, че колкото повече милиарди раздаде, толкова повече гласове ще спечели. Но ето, най-харчещото правителство в историята на целия преход, което раздаде повече от левите правителства в историята, си отиде най-скоропостижно точно заради бюджетната и икономическата политика. И загуби следващите избори.
- Партиите се готвят да отворят между двете четения проектозакона за бюджета, внесен от служебното правителство, въпреки че той предвижда работа по сегашните параметри за първите месеци догодина.
- Аз съм против нова ескалация на бюджетни харчения. Прогнозата ми е, че бюджетът на 2022 г. ще завърши с около 68 млрд. разходи. За мен те са прекалено високи и няма нужда от 80-100 млрд. за следващата година. Добре е редовен бюджет да се приема от редовно правителство, което ще го изпълнява.
Бюджетът за 2020 г. беше 42 млрд. и дотогава беше най-щедрият в историята на държавата. Какво се случи до 2022-а, че да имаме 68 млрд. за тази година и това пак да не е достатъчно?
- Инфлация, скок на цените, обедняване - не трябва ли да се помогне на хората в кризата?
- 68 млрд. са с над 50% повече от 42 млрд. Не говорим за такава инфлация в момента, тя е до 20%. Бюджетът спокойно можеше да е 58 млрд. и пак да е най-щедрият.
- Хубаво говорите като икономист с цифри, но като отида в магазина, виждам, че с 50-те лева, с които преди си купувах определени продукти, сега мога да купя само половината. Как го обясняваме това на хората?
- Няма да мога да обясня сериозна наука в кратко интервю. Инфлацията и метеорологията не се измерват със субективни усещания, а се измерват с научна методика. Човешкото око в супермаркета вижда това, което иска да види - запомня тези стоки, чиято цена се е повишила. Предполагам, че наемите не са се вдигнали с толкова, такситата и месото - също.
БВП е толкова, колкото е. През целия преход, от 1990 до 2020 г. бюджетните разходи бяха между 30 и 40% от БВП. За тази година още е рано да кажем, но може да надминат 45%. Това е драматична промяна на обществения договор. Такова харчене може да се постигне само с дългове, след което държавата бързо да катастрофира. Както Гърция, която през последното десетилетие изостана. Както България се сгромоляса през 1996-1997 г. и обедня жестоко. Няма нужда отново да пипаме печката, за да разберем, че е гореща.
- И ГЕРБ са прави, като предупреждават, че ако се приемат предложенията на “Промяната” в този им вид, догодина ще трябва да се тегли дълг не 15, а 20 млрд.?
- Да.
Кога е разумно едно семейство да вземе потребителски кредит? Когато строи нова къща, има човек в болница, детето учи в скъп университет или пък торнадо е отнесло покрива.
Кога държавата трябва да има дефицит и да взема заем? Когато има рецесия, а такава няма. Война, а такава в България няма. Природно бедствие - за щастие, няма. Милиони мигранти - все още няма. Пандемия - сега няма. И когато някой ден кацнат извънземни, тогава ще ни сварят по бели гащи.
Каква е причината в момента да имаме дефицит? След като БВП е най-високият в историята на държавата, защо парите пак не ни стигат? Отговорът е: защото ни управляват популисти. Ако Милен Велчев беше финансов министър, нямаше да е такъв случаят. Щяхме да имаме бюджетен излишък, както имахме през годините, когато НДСВ беше в политиката.
Като граждани имаме нужда управляващите да мислят за утрешния ден, а не да гледат 2 седмици или 2 см напред. В момента бюджетните приоритети са само пенсии и субсидии за ток. А според мен трябва да бъдат: демографски политики; опазване на границата от бъдещо мигрантско цунами; превъоръжаване на армията; влизане в еврозоната и запазване на дългосрочната финансова стабилност на нацията.
С 68 млрд. бюджет тази година нито сме поправили стената на границата, нито сме построили детската болница, нито детски градини в столицата и из страната. Тоест няма значение дали бюджетът е 42, 68, или 102 млрд. лева - ако ни управляват популисти, парите никога не стигат за важните неща и винаги ще искат още отгоре.
- Понеже споменахте дълга - пак имате часовник за сумата на балкона на офиса си?
- Слагаме го за втори път и Министерството на културата пак може да го махне, сега вероятно със солена глоба. Въпросът не е юридически, а политически. Последното редовно правителство много се обиди на нашия часовник на публичния дълг, защото той показва на централно столично кръстовище каква е истината. Когато го сложихме, той сочеше 32 млрд., сега - 37 млрд., догодина може да наближи 50 млрд. Ако часовникът бъде махнат, ще призовем публично други обезпокоени и отговорни граждани като нас да сложат часовници - реални или виртуални, и ще им помогнем технически за това. Часовник в София ще има.
- Понеже сам казахте, че май се отива на избори - полезно ли е за държавата да ни управляват толкова дълго служебни правителства?
- Харесаха ми думите на Радан Кънев: Да си търсим правителство за зимата, е все едно да си търсим гадже за лятото. Това не е достатъчно сериозно като поглед към бъдещето.
ВИЗИТКА
- Роден е на 28 ноември 1969 г. във Варна
- Завършва икономика в Будапеща, бизнес администрация, финанси и икономика в Ню Йорк, магистър по международна икономика и финанси в САЩ и Япония
- От 1996 до 2001 г. работи като инвестиционен банкер в Лондон, Токио и Ню Йорк
- Вицепремиер и министър на икономиката, а след това и на транспорта и съобщенията в кабинета “Сакскобургготски”. Министър на държавната администрация и административната реформа в кабинета “Станишев”
