- Забраниха на летците от Граф Игнатиево да разговарят с мен, казва Димитрина Попова
- Знам, че следствието не може да споделя с мен всичко, но поне могат да ни уведомяват докъде са стигнали
Съпругата на загиналия пилот Валентин Терзиев Димитрина Попова не приема версията на военната прокуратура, че виновен за смъртта на мъжа й е само полк. Методи Орлов. Тя посочи като хора, които трябва да носят отговорност, командира на ВВС ген. майор Димитър Петров, заместника му Петьо Мирчев, шефа на авиобаза Граф Игнатиево бригаден генерал Николай Русев и полк. Юрий Луканов, зам.-началник на щаба на ВВС. Попова даде специално интервю за "24 часа".
- Г-жо Попова, виждате ли напредък в разследването за гибелта на съпруга ви след изявлението на военната прокуратура? Първоначално сякаш се стоварваше вината само върху мъжа ви, като посочваха, че основата причина за падането на самолета е "загуба на ориентир". Но ето, че има обвиняем - зам.-командирът на авиобаза Граф Игнатиево полк. Методи Орлов.
- Според мен това не е никакъв напредък в разследването.
- Защо?
- Защото това обвинение ще падне в съда и полк. Орлов ще бъде оневинен. Има по-отговорни, които е трябвало да контролират неговата работа. При положение че е привлечен само един обвиняем, могат да се измъкнат с нормативната уредба.
- А тя каква вратичка отваря според вас?
- Не е Орлов. Друг е човекът с по-голяма отговорност в случая.
- Например?
- С имена ли да говоря?
- Да.
- Полковник Юрий Луканов, заместник-началник щаб на ВВС. Бил е в контролния пункт по време на фаталния полет. Той е трябвало да следи за изпълнението на задачата, поставена на съпруга ми.
- Не го ли е направил?
- След като има такъв резултат (падане на самолет и загуба на пилот - б.а.) очевидно не си е свършил работата. Ако беше я свършил, задачата е щяла да бъде спряна и мъжът ми сега щеше да е жив. Не зная точно какво сочи военната прокуратура, защото на мен лично нищо не ми е предоставено. Аз съм се присъединила към следствието, но никой нищо не ме информира. И сега отново научих от медиите за повдигнатото обвинение на полк. Орлов.
- Как си го обяснявате?
- Не мога да кажа. Не зная дали това не се прави съзнателно.
- Познавате ли лично полк. Орлов?
- Визуално познавам и него, и Луканов. Не допускам, че Орлов може да направи такава фатална грешка.
- Защо тогава само към него е насочено обвинението?
- Защото е ръководител на стрелбите над Шабла. Той може да е допуснал грешка и да носи вина. Но има по-отговорни от него, които е трябвало да проконтролират работата му. А те очевидно не са го направили.
- Нямате ли надежда, че истината ще излезе?
- Напротив, губя надежда. Дори и още пет лица да бъдат приобщени към разследването, съдията е този, който ще вземе решението. А той може да отсъди, каквото прецени, дори да има многобройни доказателства.
- Кое ви кара да мислите така?
- Практиката показва, че в много случаи съдилищата не намират доказателствата за достатъчни и затова обществото прехвърля топката към прокуратурата.
- Какво смятат летците в Граф Игнатиево за това обвинение?
- Не съм се чувала с колегите на Валентин. На тях им е забранено да говорят с мен. Непосредствено след трагедията, след като започнах да поставям въпроси, им е казано да не обсъждат с мен нищо. Виждала съм се с някои от тях, но се говори на друга тема. Питат как е синът ми и това е. Не сме имали повече срещи. Освен за рождения ден Александър, когато донесоха торта. Не ми пречи, че не искат да говорят с мен. Аз и преди не съм контактувала кой знае колко с тях.
- Продължавате ли да смятате, че гибелта на вашия съпруг е убийство?
- Абсолютно. И не поради небрежност или немарливо изпълнение на задълженията.
- Да не намеквате за умишлено убийство?
- Не. Продължавам да твърдя, че най-голямото престъпление е липсата на подготовка на пилотите. Въпросът е сега да видим прокуратурата какво е събрала. Това ще стане ясно, когато ми връчат материалите, макар да не зная кога това ще стане.
- Продължавате ли да правите ваше разследване?
- За мен нещата са ясни от самото начало. Разбира се, до част от документите няма как да имам достъп. Като например тези за подготовката на пилотите и малкия нальот. Няма как да стигна до тези официални данни.
- Колко пъти са ви викали в следствието?
- Само в началото. Правих два опита да се свържа, но тотално ме отрязаха. Разследващият прокурор дори не пожела да си даде телефона. На разпита разказах каквото зная. Обясних, че има нарушение. Те ме питаха каква е домашната атмосфера у нас, защото това се отразява и върху психиката на летеца. С Валентин никога не сме имали проблеми. След този разпит повече не са ме търсили и никой не ме държи в течение. Знам, че имат право да не споделят с мен всичко. Все пак е следствие. Но поне могат да ни уведомяват докъде са стигнали. Аз не искам да ми съобщават детайли от разследването, нито кого са разпитвали и той какво е казал.
- И все пак не смятате ли, че има напредък? Първоначално не се говореше, че разстоянието между самолета на съпруга ви и морето е било малко. А вече се споменава, че на майор Терзиев е било наредено да стреля по мишената под допустимата височина.
- Това е очевидно от самото начало. И го говоря от мига на катастрофата. За тези, които са го разпоредили, може би човешкият живот нищо не значи.
- Командирът на авиобазата ген. Николай Русев търсил ли ви е скоро?
- Не, защото не сме в добри отношения. Заради моите неудобни въпроси.
- Как се справяте 17 месеца след загубата на мъжа ви?
- Работя, добре сме. Синът ми е в 7-и клас, ходи на уроци. Ще кандидатства в някоя пловдивска гимназия - или езикова, или в тази по електроника и електротехника.