- Хем бюлетини, хем машини – недоверието се удвоява
Българският парламент е известен с навика да взема глупави решения и след това да ги поправя с още по-глупави решения.
И този път не ни разочарова. Вместо да изхвърли мадуровските машини за гласуване на боклука, парламентът ги съчета със старите хартиени бюлетини. Така прясното недоверие към машините бе умножено по вехтото недоверие към бюлетините. И то в момент, в който на партиите не им е останала и една молекула доверие за губене.
Тази част от електората, която не вярва на машините, ще роптае – ето на, тия пак искат да ни лъжат със софтуера. Феновете на машините пък ще ръмжат обратното – тия пак ще купуват вота на ромите, докога?! И няма да остане нито един доволен, недоверието сред народа ще се уплътни и сгъсти двойно.
Гениално. Този безпросветен ход се прави в момент на близо 20 процентова инфлация, най-високата след 1996-1997 г. Татковината и без това е в тежка системна криза поне от 2 години, а сега инфлацията е истинско земетресение.
Тези две трети от хората, които са се примирили с отчайващата безнадеждност на българската политика и са притихнали, ще наскачат гневно, възмутени от ценовия шок и от цялата неспособност на управляващите да управляват. Това е все едно да махнеш гумите и амортисьорите на автомобила и да тръгнеш по голи колела през дупките.
Затова сега партиите се чудят как хем да не поемат отговорност за управлението, хем да не губят властта. Но политическа криза плюс мегаинфлация не е прост провал на управляващия - тя срива целия политически и икономически режим. Забравихме ли 1997 година? Такава инфлация разрушава фундаменталната митология на държавността. През 1997 г. поне имаше готов нов мит. А сега какво има? Президентска република? Нали точно в президентски режим живеем вече 2 години!
Бог и читател ми е свидетел, че моето недоверие към машините няма нищо общо с днешните партийни игри. Преди повече от 10 години, когато елитът взе да ги пробутва като панацея, аз си направих труда да поровя из интернет и прочетох десетките разследвания и доклади, от които излиза, че възможностите за манипулации и фалшификации при този вот са неизмеримо по-опасни, отколкото при хартията. И след като се информирах, започнах да предупреждавам читателя. Изумен бях, че политиците така убедено препоръчваха машинния вот, без да си направят труда да проверят какво мислят за него специалистите.
Тези политици, които тогава лъжеха за машините, днес вече дойдоха на моя акъл. Но щафетата бе поета от новите, “дигиталните” поколения в политиката. Веднъж спорих с един и той ми каза – аз съм доктор по информатика, ти ли ще ме учиш? Отговорих - аз пък съм прост журналист, но се информирам от световните доктори по информатика.
Междувременно Нидерландия изхвърли машините, Германия и Франция се отказаха от порива да ги въвеждат, Европа вече напълно вдигна ръце от дигиталната шашмалогия. САЩ от 4 години са в скандал за подмяна на вота. Само тук вярата в машината остана непокътната у ПП и ДБ.
Те не се предават, защото мечтаят не само да изчегъртат старите политици, но и техните електорати. Признавам, с машина това е напълно възможно. Малка кръпка в софтуера – и електоратът изчезва яко дим. Проблемът е да ти повярват. Защото все пак има интелигенти хора, които се съмняват. Тук ще се опитам да разсъждавам като интелигентен човек и да се усъмня в резултатите от машинните избори през миналата и тази година. Защо се получиха такива небивали разминавания между екзитполовете и крайните резултати? Защо бяхме свидетели на радикални промени в последния час на гласуването? За 33 години преход нищо подобно не бе се случвало! Дали цялата 2021 г. не беше една злонамерена кръпка в софтуера?
И защо сериозни и образовани хора изведнъж решиха, че машините са пенкилерът на демокрацията? Те не са ли чели докладите в интернет? Откъде дойде тяхната фанатична убеденост?
И защо се бореха със зъби и нокти срещу броенето на квитанциите? Нали искаха честност и прозрачност, какво им пречеше малко контрол?
От дебатите в парламента се разбра, че ЦИК е давала устни указания на секционните комисии изобщо да не броят квитанциите. Ако е вярно, значи ЦИК е за затвора – все пак по темата има решения и на Конституционния съд, и на административния.
Съмняващият се човек не може да не стигне до подозрението, че четирите чегъртащи партии се бяха наговорили коя колко аванта да получи от манипулацията на софтуера. Как например да обясним фанатичната вяра в машината на Корнелия Нинова преди 2 години и пълното разочарование днес? Нима днес знае нещо, което преди 2 години не знаеше? Не ми се вярва, тя е интелигентна жена. По-скоро се чувства измамена.
Да обясниш свиването на електората със страха на пенсионера от дисплея, според мен е хем наивно, хем обижда моята социална категория. Пенсионерът не е прост, той построи тази държава, която младежта още не може да разпродаде докрай. Ако БСП не е наясно защо ѝ се е сринал електоратът, готов съм да им обясня.
Но тази сектантска вяра в машините, която демонстрираха депутатите от ПП, още повече усилва съмненията в честността на машините. Нали са модерни и образовани, защо се правят на невежи? Ама то било същото като тегленето на пари от банкомата. Чакайте малко, изобщо не е същото. Даже е съвсем друго!
Съвсем други устройства, съвсем други функции и сто пъти повече защити. И въпреки това затворите са пълни с хакери на банкомати.
Човек остава с впечатлението, че политическият ни елит вкупом е оглупял. Поотделно виждаме все интелигентни и образовани хора, но съберат ли се заедно – Мунчо от “Под игото”.
Това напомня на старата формула на Льо Бон, че интелигентността на една тълпа се равнява на интелигентността на най-глупавия в нея. При това оглупяването прогресира по законите на самопопълването и отрицателния подбор на депутати. Обяснението е следното – когато лидерите попълват листите, те внимават да не би да вкарат някой по-умен от тях, да не би да се окаже конкурент. Затова подбира по-глупавите, по-послушните или може би по-корумпираните. А най-добре и трите. Така постепенно интелектуалното и моралното ниво на групата слиза надолу и надолу, докато се окаже под средното за нацията. Така действа партийно-листовата избирателна система.
Затова политиците ни навлизат боси и голи в тежката зима на 2022-2023 година. Дано не направят глупостта да тръгнат към нови избори
