Предложеният от служебното правителство на президента Радев механизъм за въвеждане на временна солидарна вноска върху свръхпечалбите на енергийните компании е, меко казано, скандален.
Внесеният в Народното събрание законопроект, който в спешен порядък бе одобрен в бюджетна комисия, изглежда като нагъл опит за безобразен по мащаб подарък за „Лукойл“.
Привидно мотивите за избрания подход препращат към Регламент 2022/1854 на Съвета от 06 октомври 2022 г. за спешна намеса за справяне с високите цени на енергията. Предложението идеално се описва като „измиване на ръцете“ или „замазване на очите“ – ето, правим нещо за горивата, при това използваме европейски подход, не ни занимавайте повече.
В действителност, не постига нищо. Ето защо:
Да припомним, че България „издейства“ дерогация от ембаргото за руски петрол в полза на „Лукойл“. Руският петрол се продава с отстъпка от пазарната цена – ако сравним с „Брент“, разликата е между 23 и 35 долара на барел за месеците от началото на войната. След влизане в действие на забраната на 05 декември вероятно спредът отново ще нарасне, но нека за момент допуснем, че той се запази на ниво около 25 долара на барел.
Така възможността да купува по-евтин петрол, съществуваща единствено благодарение на волята на българското правителство, се материализира в допълнителна – да я наречем „свръх“ – печалба от около 100 милиона долара на месец, или над 1,2 милиарда долара на годишна база. Тази оценка отразява средномесечните количества обработен петрол по данни на НСИ, както и посочените ориентири за натоварването на рафинерията в годишния финансов отчет за 2021 г.
И така, само от това „Лукойл“ ще получи допълнителна чиста печалба от близо 2,5 милиарда лева. Само че тя няма да се види в отчетите на рафинерията в Бургас. Първо, години наред „Лукойл“ концентрира печалбите от дейността си в свои дъщерни компании извън България, и съответно е хронично на загуба тук и не плаща никакви данъци.
Още повече, от 2021 г. това даже е „признато“ формално – рафинерията преминава към „бизнес-схема процесинг (ишлеме)“, като заплащането е на база себестойност на преработката плюс надбавка.
Казано просто, в България остават само средства да платят заплати, ток, поддръжка на машините плюс мъничко отгоре. През 2021 г. Лукойл Нефтохим Бургас отчита печалба преди данъци от 75,2 млн. лева.
Как ще се приложи новата мярка според внесения от служебното правителство законопроект?
„Свръхпечалба“ е всичко, което надхвърля с повече от 20% средната печалба за четирите години 2018-2021 г. Обаче рафинерията, както стана дума, твърди, че е много губещо предприятие, и въпросната историческа печалба е отрицателно число.
Според европейския регламент, който България твърди, че иска да приложи чрез този конкретен законопроект, в такива случаи за база се приема нула.
През 2022 и 2023 г., освен ако отново не видим счетоводно творчество и не се декларира загуба, вероятно рафинерията ще покаже леко нараснала – с 20-30% - печалба заради увеличените количества преработка.
Да приемем „оптимистичен“ вариант – рафинерията увеличава декларираната печалба с 1/3, т.е. вече показва 100 млн. лева. Според предложения в проекта закон механизъм, вместо 10 млн. лева корпоративен данък, компанията би платила 33 млн. солидарна вноска и още 6,7 млн. лева корпоративен данък.
В обобщение – така чаканият обещан механизъм ще върне в държавата под 30 милиона лева, докато с „другата ръка“ България е предоставила „бонус“ от 2,5 милиарда. Ако пък отстъпката на руския петрол догодина стане 30 или 35 долара, компанията ще получи подарък от 3 или 3,6 милиарда лева.
Съвсем ясно и за третокласниците е, че и 99% от нула пак е нула – с други думи, когато една компания манипулира финансовия си резултат по свое усмотрение, няма как да го обложиш с каквато и да е ставка.
Работещото решение е вноската да се налага като специфична стойност на базата на количества внесен и преработен руски петрол от рафинерията. Размерът на вноската за всеки барел руски нефт може да се определя периодично според отстъпката в цената на „Уралс“ спрямо „Брент“, а обхватът може да е както общите количества, така и само тези, насочени в последствие за продажба на вътрешния пазар.
Обхватът и конкретната формула могат да се приемат по начин, който балансира постигането на максимални приходи във фонда за компенсации на потребителите и запазването на икономически стимул за рафинерията да поддържа дейността си и да печели.
Единствената легитимна причина България да защитава дерогация от ембаргото срещу Русия е българските потребители да получават по-евтини горива – нито страните в Европейския съюз, нито българските граждани могат да приемат резултатът от това да са няколко милиарда повече в швейцарската сметка на руски петролен гигант. Това е безобразие!
