Валутният борд играе позитивна роля за стабилността на лева и предпазване на икономиката. Но вече се видя и че инфлацията не зависи само от паричната политика. А за опасенията, че без борд ще харчим прекомерно, то правилата на ЕС са също толкова рестриктивни, казва бившият финансов министър
Още акценти:
Не съм чел доклад на БНБ за еврото, защото такъв не съществува. Свидетели сме на институционална интрига , която се използва за политически цели
Ръководството на БСП, за да дискредитира Румен Радев, че неговото правителство прави нещо лошо по темата евро ги накара да стигнат до място от където връщането е трудно
С политическия мандат, който народното събрание даде на правителството и БНБ „влакът за еврозоната още може да бъде хванат“
Решението на служебния финансов министър за бюджета е отчаян ход на изпълнителната власт да съхрани разума във фискалната политика
Оставам с убеждение, че и това народно събрание няма да излъчи правителство. По-реалистично е да говорим за редовно правителство през пролетта след нови избори
Чел ли сте този полуготов доклад на БНБ, според който не сме готови за еврото, г-н Горанов и който развълнува депутати? БСП го нарече пасквил, а „Възраждане“ го прие като свое творение.
Не, не съм чел доклад на БНБ по темата, защото такъв не съществува. Очаквам, ако има доклад на БНБ да излезе управителя или някой от подуправителите и членовете на управителния съвет на БНБ и да публикуват институционалната позиция на банката и да застанат зад нея. Да има решение на управителния съвет на БНБ или поне някой от него и да каже БНБ мисли това. Свидетели сме на институционална интрига в централната банка, която се използва за политически цели и то по тема, която е изключително важна за обществото и стратегически избор. Мисля, че управителят на централната банка ясно заяви позицията от трибуната на Народното събрание, и ако има нещо, което е неясно защо се допуска БНБ да се превръща в детска градина и тук вината е в управителя, който има ресурс да си подреди къщата.
Смятате ли, че България е получила политическо поръчение да влезе в еврозоната, каквито твърдения се появиха от ляво? Кой може да ни го е дал?
Позицията на партия Възраждане е последователна и естествена. Те живеят и съществуват от това противопоставяне. Цялата им конструкция е изградена на това да се поставя под съмнение всичко, което за повечето от нас е „религиозно вярване“. Европейския съюз, еврото като част от него, НАТО и много други неща. Евтин трик, но работи. Не така стои въпросът пред БСП. В противоборството на БСП с президента очевидно няма табута. Ръководството на БСП, с цел да дискредитира Румен Радев, че видите ли, неговото правителство прави нещо лошо с темата с еврото, ги накара да стигнат до място от където връщането е трудно. Дали са партия на статуквото или не това не е важно защото със сигурност са стара и до преди няколко години демократична партия, но са на път да станат несистемна партия, нещо което вече е проблем за тях. БСП тук сбърка, нещо което дори за НАТО не направи.
Да коментираме, ако не възразявате, част от записите в работния доклад, които бързо се превърнаха в опорки. Например- ще загубим възможността да противодействаме на негативни влияния на налаганата от ЕЦБ парична политика? Имаме ли я, за да я загубим?
България, с установения паричен съвет, и до сега изцяло е под влиянието на решенията, които се взимат във Франкфурт и Брюксел. Още с решението на Германия да замени марката с евро ние станахме подвластни почти изцяло на решенията на ЕЦБ без да можем да участваме в тях. Присъединяването към Еврозоната ще ни даде възможност да участваме в решенията на ЕЦБ и в този смисъл ще увеличи нашия суверенитет, а няма да го намали!
Прословутият валутен резерв, който разпалва доста апетити ще отиде ли във Франкфурт и ще се превърне ли в част от общият резерв, който покрива лошите кредити на всички държави от еврозоната? Ще получим ли ние нещо в замяна на това и какво е то?
С присъединяването към еврозоната БНБ ще стане акционер в Европейската централна банка и разбира се това акционерно участие има своята цена. То се определя на база обективни критерии и към момента, по данни на БНБ се оценява на равностойността на 500 млн. евро. Между другото страховете от фалит на държави от еврозоната са имагинерни и за съжаление след Втората световна война само България в Европа е обявявала мораториум по плащанията си по дълга т.е. фалит. Защитниците на тази тези, които в края на деветдесетте години за малко не ни докараха до втори фалит още са в политиката и ни продават тези истории. На въпросът какво ще получим в замяна отговорът е еднозначен – ще станем по-богати и част от един от най-големите парични съюзи в света.
Европа на три скорости и ние на опашката. Аз отдавна не съм чувала тази, според мен изоставена теза за различните скорости, но ако я има, къде е нашето място и какво ще означава то, каквото и да е?
Нашето място е в Европейския съюз, съюз на ценности и солидарност. Съюз създаден за да гарантира просперитет на континента и за винаги да заличи опасността от разделение в Европа което доведе до двете войни в началото на двадесети век. Европа на различни скорости се повдига като тема, защото все още има държави, които разсъждават егоистично и не искат да се подчиняват на общите европейски решения и ценности.
Валутният борд ни пазел от инфлацията- безспорно вярна теза, но членството ни в еврозоната няма ли да го замести напълно в тази му функция, или ще има пробойни, които да развържат ръцете на централната ни банка и на правителството, което и да е то, да печата пари и да взема заеми?
Валутния борд е монетарен механизъм, който изигра и играе изключително позитивна роля по отношение поддържането на стабилността на курса на лева и предпазва икономиката от потенциални проифлационни решения на монетарната политика на централната банка. Извън това обаче се видя, че инфлацията не зависи само от паричната политика, а от много други фактори. След влизането в еврозоната БНБ ще може по-свободно да управлява активите си, но това не означава, че правителството ще има възможност да се финансира от БНБ или да харчи някакви допълнителни резерви. Правилата на Договора за функциониране на Европейския съюз са също толкова рестриктивни, да не кажа и по-рестриктивни по отношение на това централните банки да финансират правителствата си. Между другото последните две години са ярка демонстрация, че валутния борд не може да спре лошата фискална политика и рязкото трупане на дългове.
Грешен ход ли се оказа този на управителя на БНБ да изпрати половин, и то не готов доклад на парламентарните партии? Чул ли сте за разногласия в самия УС на БНБ по доклада и ако ги има, какъв знак би дало към тези, които трябва да ни поканят при себе си?
Както вече споменах т.н. доклад се използва като опит от страна на БСП да удари политически президента и по този начин да разколебае служебното правителство и процесът като цяло. Подобен доклад не съществува до толкова до колкото нито правителството, нито БНБ застават институционално зад тези текстове, които циркулират. Що се касае до БНБ публична тайна, е че един от подуправителите на БНБ има собствено мнение по темата за влизане в еврозоната, но не съм чул това мнение да е позиция на БНБ. Тук смятам, че е ролята на Димитър Радев да си подреди къщата, защото това по българските и по европейските закони е изключително запазена негова територия.
Изпускаме ли „последния влак“ към еврозоната с това политическо безвремие, което трайно се настани и не дава признаци да си тръгне?
След лятото на 2020 година, когато българския лев започна да участва в ERM II, се поеха редица политически ангажименти за реформи, които трябва да се свършат преди присъединяването ни към Еврозоната. Има и доста техническа работа, която трябва да се свърши от БНБ, правителството и търговските банки. Отново ще кажа със съжаление, че се акумулира значително забавяне в работата за присъединяване към еврозоната от началото на 2024г. Добрата новина е, че с политическия мандат, който Народното събрание с почти конституционно мнозинство даде на правителството и на БНБ, се връщаме в правилната треактория и аз съм оптимист, че „влакът още може да бъде хванат“
В този контекст, правилно ли бе решението на служебния финансов министър Росица Велкова да се откаже от „оня“ вариант за бюджет с дефицит над 6% и нов дълг от 16 млрд. лв.? Няма ли да се получи още по-плачевен резултат за „вариант Велкова“, след като май ще се прави бюджет в навечерието на нови избори?
Искам да направя уточнението, че „вариант Велкова“ няма. Асен Василев още е на власт в нашата фискална политика, защото нито едно негово решение не е преразгледано и нито едно ново не е взето в тази област. Това което се внесе в Народното събрание като законопроект е пояснение за последиците от това, което се случи през 2021 и 2022 години с плах технически опит на служебното правителство да предотврати дебат по числа заради формалната им липса. Аз подкрепям подобно техническо решение, но то е отчаян ход на изпълнителната власт да съхрани разума във фискалната политика гледайки с притеснение състоянието на парламентаризма и ценностната система на част от партиите вътре. Лошото, което не се разбира, е че с подобно решение последиците, за които говори няколко пъти Росица Велкова, не се преодоляват. Огромните ангажименти за разходи си стоят във всички издадени разпореждания на НОИ за индивидуалните пенсии, във всеки един договор на държавните служители, в данъчните закони. Това което предложиха от Министерския съвет е как да функционира държавата, до излъчване на правителство от страна на парламента.
Изобщо кои са правилните стъпки, и има ли такива от тук нататък с онова, което събирателно определяме като фискална дисциплина? Вече сме по „пързалката“ надолу, или…
Натрупаните дисбаланси във фискалната сметка на държавата няма да се решат за една година. Вероятно няма да се решат и за две. Необходими са усиля за постигането на по-голям икономически растеж, което може да стане с преодоляване на политическата криза и ангажиране на огромните ресурси, отредени от европейските фондове, в това число и по Плана за възстановяване и устойчивост. Предизвикателството през следващите няколко месеци и години е как ще успеем да финансираме огромните дефицити, които вече са имплантирани в държавната сметка, и искрено се надявам да минем през това без сътресения. Със сигурност ще платим цена и то в милиарди за по-високи лихви.
Ако се съчетаят рецесия и висока остатъчна инфлация за догодина, какъв би бил ефектът? Мислите ли, че този шарен парламент изобщо има ресурс да направи правилните ходове?
Надявам се, че е останал здрав разум в системните парти в Народното събрание. Отново ще припомня, че решението за мандат за еврозоната показа, че има теми, около които парламента да се обедини в полза на хората.
Още ли сте оптимист за съставянето на кабинет в този парламент, или вече сте умерен песимист? Каква коалиция или каква управленска формула би сработила?
От това, което слушам в последно време, оставам с убеждението, че и това народно събрание няма да излъчи правителство. Смятам, че е по-реалистично да говорим за редовно правителство през пролетта след нови избори
