При парламентарната нестабилност, не е ли време да помислим по гръцкия вариант - партията, получила най-много гласове, получава бонус от 50 места. Тогава значително по-лесно, при необходимост, ще се формират коалиции, ще се постига конституционно мнозинство, ще се гарантира стабилност на парламентарната република, без хрумката за президентска власт.
Доколкото зная, тази система в Гърция възниква, когато се оказва, че двете основни партии са получили по равен брой гласове и могат да формират мнозинство само в коалиция с партия, имаща един депутат. При тяхната избирателна система това е възможно. Тогава, за да стабилизират системата, решават за бонуса! Не мислят нито за президент, нито за връщане на краля, въпреки че до седемдесетте години бяха монархия. Интересите на Гърция го изискват! Това е достатъчно.
Ако преизчислим какво би било разпределението на местата, при наличието на такъв бонус, в нашия 48-ми парламент с 240 депутата ще се получи, че партиите ще си разпределят 190 места. При едно грубо и лаишко разпределение партиите биха се подредили - 59 народни представители от ГЕРБ-СДС, 45 от "Продължаваме промяната", 28 от ДПС, 26 от "Възраждане", 17 от "БСП за България", 12 от "Демократична България".
В този случай първият, получил бонуса, ще има 109 депутата и ще може да състави сравнително лесно коалиционно правителство само с още една партия.
В същата позиция би бил първият в 47 НС. Тогава ПП (с бонуса 109) щеше да избира между ГЕРБ-СДС, ДПС, ИТН и БСП, ДБ и Възраждане нямаше да влязат.
В 46 НС първи бяха ИТН ( с бонуса 114 депутата) те щяха да избират - ГЕРБ-СДС, БСП, ДБ, ДПС. "Изправи се! Мутри вън!" нямаше да влязат.
В 45 НС побеждава ГЕРБ-СДС. С бонуса би имал 124 депутата и би могъл да състави самостоятелно правителство. В него биха влезли ИТН, БСП, ДПС, ДБ. "Изправи се! Мутри вън" нямаше да влязат.
В 44 НС с бонуса ГЕРБ-СДС има мнозинство и нямаше да има коалиция с ВМРО, НФСБ, Атака. "Воля" нямаше да влезе.
Спирам дотук с въображаемото връщане назад.
ххх
Такъв бонус би позволил, след няколко избора, да се постигне стабилност на партийната система. Партиите ще бъдат притиснати да търсят диалог! Ще пазят и лицето си!
Ще отпаднат много политически проекти на чужди и наши мераклии за власт и задкулисни сили. Силно ще отслабне и меракът за "проекти". А партиите с ясна прогарама ще бъдат мотивирани за усърдна и сериозна работа не само в медиите, а предимно на терен. Най-после да се научат да работят с хората!
ххх
(Посочвам гръцкия пример само като подкана към отговорните партиини ръководства да помислят за варианти, с които да се укрепи парламентаризма!)
