“Културата” може да се използва за лъжа и вреда, може да се ползва и за истина и добротворчество - със съответните резултати в реалността
Едно време будителите в Македония са говорили доста различни неща от сегашните общественици край Вардара. През 1888 г., когато се заговорва за македонска „нация“ заради различия в диалекта, учителят от Охрид Кузман Шапкарев пише в сп. “Утро“: „Ние, славяните в Македония, българи сме и такива желаем да останем. Нови кумове да ни прекръщават не искаме…“
И той, и учителят му Димитър Миладинов имат мисия: да защитават с цената на всичко именно “българското си самоопределение и идентичност”, събирайки култура, народно творчество и безценни фолкорни материали. И по този начин да съхранят българския дух от гръцки, сръбски и османски домогвания.
Странно защо навсякъде пишат, че тези материали са “български”, а не “македонски”, например? Не са знаели нещо явно най-будните хора в македонските земи по онова време.
Техни наследници днес говорят и мислят по друг начин - мразят България, която са обичали неистово дедите им. Това е тяхно тъжно право. Нямат никакво право обаче да фалшифицират със задна дата идентичността на предците си. Това трябва да е ясно…
(От фейсбук)
