През 2023 г. се навършват:
1160 г. от Великоморавската мисия (863 г.) на светите братя Кирил и Методий, по време на която практически се полага славянската азбука.
160 г. от първото честване на празника на Светите братя Кирил и Методий. От 1863 г. 11 май се установява като църковен празник на светите равноапостоли. В София празникът бил организиран от учителя Сава Филаретов.
България спаси делото на двамата светци, което в Средна Европа бе подложено на гонения, а във Византия потъна в забрава
В славянския православен свят България беше онази държава, която изигра главна роля за създаването на славянската книжнина и нейното съхранение през средните векове. Тя спаси делото на двамата светци, което в Средна Европа бе подложено на гонения, а във Византия - оставено на забрава. Не е чудно, че в Синодика на Българската църква след възхвалата към първия християнски владетел на България, княз Борис-Михаил (852-889 г.), се отдава почит на славянските и български книжовни първопросветители: “На Кирила Философа, който преведе Божественото писание от гръцки език на български и
просвети българския род, новия втори апостол”,
на неговия брат Методий, архиепископ на Моравия Панонска, тъй като и той много се е потрудил за славянската книга - вечна памет!”.
Още през Средновековието българите бяха разбрали каква е ролята на светите братя, отдали живота си на славянското писмо, което поради разпространението си в България беше наречено българско. Затова в много исторически извори Кирил (14 февруари 869 г.) и Методий (6 април 885 г.) се свързват с българите и тяхната история.
Спекулациите с произхода на Константин Философ (след монашеския си обет наречен Кирил) и неговия брат Методий продължават и до днес. В някои от учебниците по история в Република Северна Македония (РСМ) тяхната дейност и заслуги по един твърде манипулативен начин се свързват главно и единствено с фамозния и
несъществуващ в историческите извори народ от “македонски словени”
През IХ в. поради това, че значителна част от балканските земи преминали под властта на българските ханове, а приобщените към България славянски племена станали техни поданици, те естествено започнали да се наричат с името българи. Именно този факт боде очите на македонстващата историография, която е разделила нашия народ на две - българи (често наричани “монголи” или “татари”) и “македонски” славяни (които, разбира се, живеят главно и единствено в Македония). Оттук произтича любимата тема на учените от Скопие за някакво противоборство между двата най-многобройни елемента на българския народ.
След пристигането на учениците на Кирил и Методий в България през 886 г. и въвеждането на славянско богослужение в учредената през 870 г. Българска църква (тогава архиепископия) в нейния диоцез и в земите, подвластни на българския владетел, се случила онази метаморфоза, довела до формирането на българската средновековна народност. (Пра)българите били онези, които трябвало да научат славянски език, за да стигнат до знанието за новия християнски закон, а славяните, като поданици на българския владетел вече също се наричали българи. Именно по този начин през IХ-Х в. се формирала споената в едно българска славяноезична народност. Поради това в историческите извори се говори за славянска книжнина и за български народ. Народ, който е писал книгите си на езика, на който е говорел - установила се единност на език и писменост.
Безспорно е, че Кирил и Методий са били поданици на полиетническата Византийска империя. Интересен исторически и политически феномен е фактът, че след края на своята дейност в Средна Европа те били забравени от хронистите в империята. Във византийските исторически съчинения липсват каквито и да е сведения за техния живот и дейност. Техните ученици и следовници обаче ги помнели и създали няколко жития и похвални слова за двамата велики свои учители. В краткото житие на Кирил се казва следното: “Отечеството на този преподобен наш отец Кирил беше триславният и велик Солун, в който се роди.
Той беше родом българин
Роди се от благоверни и благочестиви родители. Баща му се казваше Лъв, а майка му Мария - богати и първи в този град”.
Роденият през 815 г. Методий (неговото светско име не е известно) е бил привлечен на висока служба от византийската власт. В периода 843-855 г. той бил назначен за управител на Стримонската архонтия (на север от Солун), която била заселена със славяни. “Най-сетне - отбелязва неговият житиеписец - царят, като узна за неговите способности, даде му да управлява славянско княжество, като че ли предвиждаше, че ще го изпрати за учител и пръв епископ на славяните, та да изучи всичките им обичаи и постепенно да ги обикне”.
Ето как това сведение е интерпретирано в един от учебниците в РСМ: “Като византийски възпитаник със славянско потекло той (Методий - б.а.), имал за задача да управлява княжеството и да го защитава от българските нападения (бугарските напади), но и да ги покръства македонските словени”! Просто
навсякъде из “македонската” история дебнат някакви зли българи
Тези злонамерени внушения към учениците се придружават и от многобройни фактологични грешки. В същия учебник се обяснява, че Методий бил изпратен през 845 г. сред славяните, защото тяхната християнизация се затруднявала от незнанието на гръцки език. В същия дух е и друга недомислица, че по време на десетгодишното си пребиваване сред славяните Методий написал с гръцки букви на славянски език правния паметник “Закон за съдене хората”. Излиза, че славяноезичният Методий е разяснявал християнството на тези славяни и им превеждал византийски закони десетилетия преди да бъде изнамерено славянското писмо (855 г.) и преди да бъдат преведени на славянски език богослужебните и библейските книги (862 г.). Изобщо главната теза, развита в учебниците на Северна Македония, е, че Кирил и Методий създали славянската азбука по време на своя престой в Македония (т.нар. Брегалнишка мисия, която се явява една смесица от дейността на Кирил и неговия ученик Климент). Тогава обаче отново се явили страшните българи: “Тъкмо по това време - продължава авторът на македонския учебник - в североизточните области на Македония започнали български нападения, та
светите братя трябвало да напуснат Македония”
Едва тогава Методий отишъл в манастира “Полихром” (т.е. “многоцветен”, името е погрешно или нарочно изписано така, за да се различава от оригиналните български текстове). Всъщност манастирът се е наричал “Полихрон”, т.е. “дълголетен”.
Дейността и съдбата на светите братя във Великоморавия и Панония, престоят им в Рим са съзнателно пропуснати. В заключението на урока за двамата братя в северномакедонския учебник се отбелязва: “От Македония славянската писменост се разпространила и в други славянски земи. С Моравската мисия на св. Константин-Кирил и на св. Методий християнството на славянски език се разпространило в Моравия, Панония, Сърбия, България, а по-късно и в Русия. Със славянското писмо се ускорила християнизацията в тези страни...” и т.н. Това е върхът на едно
невярно историческо внушение,
срещу което могат да се направят много бележки.
Когато Кирило-Методиевите ученици идват в България, християнството имало вече 20-годишна история и тъкмо от Североизточна България (Плиска) славянската книжнина се разпространява и в югозападните български земи (Охрид). Не е случайно и това, че Сърбия е спомената преди България, макар че Кирило-Методиевата традиция прониква сред сърбите векове по-късно. Изобщо Македония и тук е поставена в центъра на света, като деликатно се пропуска да се отбележи че от времето на хан Персиан (836-852) до византийското завоевание на Балканите (1018 г.) тази историко-географска област се е намирала в пределите на Българското ханство-царство.
Обществената практика показва, че научните постижения в областта на историята намират място в учебниците много трудно и след много години. Но нека оставим цитираните по-горе безсмислици.
Извън познатите факти за Кирил и Методий, могат да се посочат и някои нови или малко познати на българските читатели. Така например в една служба на българския епископ Константин Преславски, посветена на неговия учител и наставник - преподобния Методий, се казва: “Светителю Методие… оставил род и отечество, съпруга и деца в пустинята (т.е. в планината Олимп - б.а.), поиска да живееш със светите отци православни”.
Горното сведение показва, че преди да се замонаши, по-големият от братята -
Методий, е имал свое семейство, жена и деца
Забележителни са били резултатите от мисиите на по-малкия брат Константин. През 855 г. той посетил Арабския халифат (Багдад) заедно със своя учител, бъдещия цариградски патриарх Фотий (858–867; 877–886), а през 860–861 г. потеглил към столицата на хазарите Семендер. По пътя си той спрял в Херсон, където до съвършенство научил еврейски език и превел еврейската граматика на гръцки език. Тук той научил и сирийски език.
Пак по това време той намерил в морето мощите на римския епископ (папа) Климент (92–101). По-късно, когато се установил в Рим, била изградена специална църква, където били положени тези мощи, базиликата “Сан Клементе”. По тази причина след светото му успение Кирил бил погребан в същата тази базилика, където и досега се намира неговият гроб.
Учудващо е, че събитията отпреди цяло хилядолетие служат на съвременната политика в РСМ. В исторически смисъл обаче това е обяснимо. Липсата на собствена история в някои нововъзникнали политически образувания в Европа
води до открита кражба на чуждото минало
Учебниците са най-лесният път към нейното “узаконяване”. Разядено от икономическа криза и политически интриги, българското общество сякаш остава чуждо за това гигантско престъпление. Нашите “крадци” намират естествена поддръжка в създалата се политическа констелация. Като аргумент се цитират думите на днешния руски президент: “Славянската писменост дойде от македонските земи!”. Не по-добро е обаче и положението в Средна и Западна Европа, където центровете по българистика се закриват и на тяхно място възникват центрове по “македонистика”. Нашите деца и внуци ще берат горчивите плодове на това безхаберие. Дано се намери симфония в българската политика, която да защити и нашата история. Защото ние стоим на нея близо две хиляди години!
И накрая. Ако колегите от Скопие не са забелязали, нека им кажем: всички възрожденци и дори дейци от новата и най-новата история на Балканите,
родом от Македония, наричат себе си българи,
споменават България, български език, българска кръв и т.н.
В днешния официален език на РСМ вече повече от 75 години обаче ние сме познати със сръбската етнохарактеристика “бугари”, а държавата ни като “Бугариа”. Ако някой в Скопие знае защо това е така, нека каже!
В този смисъл е показателна позицията на Турция, която наложи в чуждоезиковите преводи името на Турция да се споменава не с английското название (Turkey) а със собственотурското (Turkiye). Поучителен пример!
*Авторът е преподавател по средновековна история в Историческия факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски”
