- Темповете на увеличение на цените постепенно ще намаляват до края на годината
- Не очаквам ограничаване на кредитирането заради по-високи лихвени нива
- Ръстът на БВП ще е по-висок от прогнозирания
- Влизането на България в еврозоната ще направи значително по-управляем управляем външния дълг
- Г-н Хърсев, засега оставаме на вариант удължителен бюджет за държавата за 2023 г. Има ли проблем от гледна точка на икономиката?
- Бюджетът е основен финансов план на държавата и е важно да знаем какво тя поема като ангажименти - и социални, и по отношение на отделните браншове и общини. Хубаво е да знаем какво прави държавата с 1/10 от брутния вътрешен продукт. Но проблемът не е само в това какво ще внесе правителството, а че има сериозни основания да мислим, че в този парламент едва ли ще се намери съгласие за приемане на бюджет.
- Но в ситуация, в която партии с много червени линии помежду си, изглежда, трудно ще съставят правителство и се говори отново за нови избори и служебен кабинет - как ще се отрази това на икономиката?
- До момента не се отразява зле. Оказва се, че в ситуация с действащи правителства те са по-дашни от служебните кабинети. Има някакъв възпиращ ефект на това политическо безвремие включително върху инфлационния процес. Някаква непосредствена опасност за икономиката от тази политическа криза аз не виждам.
Българските парламенти не са в състояние да постигнат съгласие по основите на икономическата политика. И те очевидно няма да постигнат това съгласие - освен при формула с ясно мнозинство, каквото няма.
Имаме политическа криза. Но това е проблем, който не зависи от характера на правителството. Самият характер на правителството като служебно по-скоро има възпиращ и охлаждащ ефект в сравнение с това, което би преследвало като политика едно популистко правителство. Проблем има, защото не е ясно каква политика се подкрепя от избирателя, но от друга страна, имаме в момента правителство, което си изпълнява задълженията и е ограничено във възможностите да извършва безразсъдни икономически действия.
Но в края на краищата един ден нацията ще трябва да разбере, че желаното трябва да бъде заработено и това е единственият начин, по който една нация може да живее и да просперира. И трябва да направи съответния избор на политически представители, които са в състояние да се занимават сериозно и да управляват икономиката адекватно.
- От какъв бюджетен сценарий имаме нужда за 2023 г.?
- От максимално твърдия, който може политическата система да издържи. Няма друг начин освен спазване на строга финансова дисциплина в страна с валутен борд. Това е сценарият, при който фискалната политика не се опитва със средствата на бюджета да стимулира производство на доходи. Естествено, най-добре за населението е бюджетът да продължи да харчи с широки пръсти, но това за икономиката е опасно. Всички ние ще плащаме тези дългове.
Надявам се само да не бъде разбита тотално финансовата дисциплина, за което много мои колеги предупреждават. Бързото натрупване на държавен дълг е много опасно за страна като нас с валутен борд, която няма възможност за кредитиране на бюджета от централната банка и трудно рефинансира държавните ценни книжа от собствената си монетарна система.
- Не сме ли тръгнали вече по този път?
- Опасявам се, че да. Но поради ниската начална стойност - допреди 2 години с абсолютно ниски за ЕС нива на външен дълг, България изглеждаше като далеч незастрашена от подобна опасност. Сега обаче трупаме дълг значително по-бързо.
- Отчетена е 18,7% годишна инфлация през септември. Ще продължи ли ръстът на инфлацията и какви нови мерки може да се приложат?
- Според мен ще продължи - веднъж започнал този процес, обикновено стихва бавно. Предполагам, а и актуалната прогноза на всички институции, които следят този процес, е, че темповете на нарастване на цените ще намаляват, т.е. до края на годината едва ли ще видим нещо по-високо от 20%. Още повече че основните движещи сили на този процес като че ли намаляват интензивността си - става дума основно за ръста на цените на енергоносителите, а цените на петрола през последния месец бележат спад.
Антиифлационните мерки които могат да се вземат са по линията на твърда фискална политика, т.нар. остеритет. Намаляване на държавните разходи, което води до намаляване на доходите на получателите на държавни субсидии. Това обаче намалява веднага платежеспособното търсене, нещо изключително неприятно. Годините, в които бе провеждана такава политика в България, недоволството от нея се изразяваше във всякакви форми, включително протести. Поради валутния борд у нас не може да бъде приложена парична политика, различна от тази, която води Европейската централна банка - несигурно, вяло, но водеща до увеличаване на лихвените проценти и постепенно намаляване на паричното предлагане.
- БНБ написа в макроикономическата си прогноза, че очаква лихвите по кредити и депозити да се повишават значително спрямо сегашните...
- Значително не бих казал, при нас лихвеното ниво се пренася от еврозоната.
- БНБ очаква най-голямо увеличение през четвъртото тримесечие на настоящата година и през първата половина на следващата година.
- В края на годината винаги се бележи нарастване на търсенето на кредити, съответно увеличаване на лихвите, така че дори сезонно се предполага това.
- До какви последици ще доведе това в макроикономически план?
- Ние сме работили и при значително по-високи лихви. Аз го разглеждам по-скоро като ликвидиране на една ненормална ситуация - тя бе с отрицателните лихви и създаваше много сериозни проблеми на финансовата система, тъй като принуждаваше банките да търсят доход по други канали, увеличавайки таксите за обслужване. Нещо, което бе критично за цялата индустрия, свързана с управлението на капитали - застрахователни, пенсионноосигурителни дружества. Сега просто се връщаме към нормални положителни лихвени нива.
- Но няма ли да се ограничи кредитирането по този начин?
- До известна степен се ограничава, но така или иначе, при нас е имало значително търсене на кредити при значително по-високи нива - нека си спомним това, което започна от 2002-2003 г. и продължи до 2006 г. - най-големия бум на кредитирането, при двуцифрени лихвени нива.
- Има ли опасност от спукване на балони?
- Не забелязвам някакви особени балони в България, нямаме свръхтърсене на каквото и да било, в частност на недвижимости. Що се отнася до лихвата, нека обърна внимание, че при това ниво на инфлация тази лихва, която продължават да плащат кредитополучателите, продължава да е отрицателна в реално изражение. Т.е. кредитната система субсидира кредитополучателите чрез преразпределение на ефекта от реално отрицателните лихви. И желанието да получат фактически доход у кредитополучателите си остава. Да се стигне до положителни нива на лихвите по кредитите до 18%, колкото е инфлацията, не изглежда достоверно.
- БНБ прогнозира, че растежът на БВП тази година ще се забави до 2,8%, а догодина до 0,1%.
-Това е по прогнозите на ЕЦБ според мен. Обзалагам се, че фактическият ръст на БВП ще е поне двойно по-висок. Обикновено при увеличаване на лихвите и при инфлация БВП расте, в това число и в реално изражение по-късно.
- Да очакваме ли рецесия?
- Аз поне не очаквам. Това означава намаление на БВП. Напротив - инфлацията действа по-скоро стимулиращо върху производството. По-висока цена - продават по лесно.
- Парламентът задължи БНБ и кабинета да ускорят приемането на еврото. Трябва ли да форсираме влизането ни в еврозоната?
- Непременно. Това е едно от малкото смислени решения напоследък. То ще направи значително по-управляем външния дълг на страната и ще премахне един много сериозен риск. Стъпването ни в еврозоната означава възможността българските банки да ползват в случай на нужда рефинансиране от страна на Европейската централна банка. Отдавна сме закъснели в това отношение. Час по-скоро тази нормализация ни е нужна.
- Има ли опасност да не удържим критериите за влизане в еврозоната?
- Има, но всеки разбира, че въпросните критерии не са абсолютни, намираме се в извънредна ситуация, винаги се гледа предисторията, общата икономическа ситуация, а и няма страна в еврозоната в момента, която да изпълнява всички маастрихтски критерии.
CV
Роден е на 19 октомври 1961 г.
Завършил е Немската гимназия в София и специалността “Финанси” във ВИИ “Карл Маркс”, сега УНСС
Докторската му дисертация е на тема “Еволюция на парите”, 1990 г.
Доцент е по банково дело в УНСС
Бил е подуправител на БНБ
В различни периоди е бил член на бордовете на Булбанк, Минералбанк, Кредитна банка и БРИБ
Женен, има две дъщери
