Борисов вика, че „му натрисаме“ служебното правителство на президента, имайки предвид невъзможността на партиите да се разберат за мнозинство и кабинет. Имам чувството, че магарешкият инат и егото на политиците ще превърнат Радев в единствената алтернатива на парламентарната република.
Това наистина е парадоксално, доколкото президентът, получил на изборите за втори мандат одобрението на почти всички политически сили, стигна до обратната точка – почти няма парламентарна партия, която да не е критично настроена към него.
Сега въпросът е – най-после редовно правителство, или нови избори, които освен че удължават властта на Радев, оставят страната ни във вътрешно- и външнополитическа безтегловност.
Доколкото почти няма политик, който да не заявява поне публично, че правителство трябва да се състави, усилията продължават, но с КПД близо до нулата. За целта се опитайте да си представите лодка с двама гребци, които обаче не гребат седнали един до друг, а един срещу друг. Поне това личи от консултациите на двете основни политически сили при президента.
Аз не съм сигурен, че на срещите на „Дондуков“ 2 може да се постигне каквото и да е разбирателство между партиите. И разглеждането на президента като своего рода медиатор и помирител в търсене на изход от патовата ситуация е силно преувеличено. Разговорите най-вече биха помогнали на Радев да се запознае с позициите на партиите по приоритетните за страната въпроси и така да се ориентира на кого е най-уместно да връчи третия мандат, ако първите два се провалят.
Дотук всичко е ясно. Въпросът е как президентът определя кое е най-уместно и на каква база ще направи избора си? Дали ще го даде на партия, която подкрепя предоставянето на военно-техническа помощ за Украйна, или на тази, която заявява безкомпромисна борба с корупцията и контрол върху главния прокурор? Дали на тази, която би направила коалиция за социален, или консервативен бюджет. И т.н., и т.н.
И най-важното – дали ще иска да управлява още еднолично държавата, или ще предостави властна на законодателната и изпълнителната власт. Изборът на кого ще връчи третия мандат ще покаже това.
Трите варианта са до болка познати: президентът може да избере Демократична България“, БСП или „Български възход“. Екзотика ще бъде, ако държавният глава реши да го връчи на ДПС и немислимо – на „Възраждане“.
Радев няма много аргументи да предложи мандат на ДБ. До голяма степен той би повторил опита на първите два, а и либералите в неговите очи са войнолюбци и защитници на консервативния бюджет. Трудно бих си представил да връчи мандата и на БВ на Стефан Янев. Най-малката, най-новата и най-безличната в идеологически план партия едва ли би се справила с такава трудна задача, а по-скоро би се използвала като параван при борбата за надмощие на големите партии.
Моята прогноза е, че стигне ли се до трети опит, Радев ще връчи мандата на БСП. Най-малкото, защото тя е следващата подред като изборен резултат, като прескочим ДПС и „Възраждане“. Но това е формалният повод. Радев винаги е държал да уважи лявото, социалното и избирателите на БСП, които го интересуват много повече от отношенията му с Корнелия Нинова. И освен това, ако иска да продължи да управлява, ще се надява социалистите да върнат мандата. БСП очертаха няколко дебели червени линии и нямат нито силите, нито допирните точки с вече декларираните позиции на останалите партии.
Но има и още един косвен показател, че Радев може би иска още няколко месеца, а защо не и повече еднолична власт.
Да, консултациите за връчването на мандат и съставянето на правителство текат, но като градски автобус в задръстване. Аргументът на президента е да даде повече време на партиите да се разберат. Но същевременно призовава парламента да приеме най-важните и неотложни за обществото и управлението закони. Ако това се случи в рамките на месец-месец и половина, служебното правителство ще може да продължи да управлява в по-спокойни води и с капитан Радев начело без контрол от Генщаба.
