- Една четвърт от участвалите в сондажите през 2021 г. са излъгали за кого ще гласуват
- В групата на “потайните” избиратели 75% са жени, 50% - в активна трудова възраст, безработни от малки градове
- 87,4% сред гласувалите за ПП през ноември 2021 г. са взели решение за вота си в последните 10 дни
- Българинът не приема с добро око безкрайните консултации и договорки при съставяне на кабинет. Очаква в него хора, които спазват предизборните си обещания
- 28% от участвалите в електорални сондажи миналата година са излъгали социолозите за кого биха гласували, показват данни от сондаж на БАН тази година. Значи ли това, че малко над една четвърт от данните на социолозите са изкривени, проф. Ченгелова?
- Може и така да се каже, но с едно уточнение - 28% от участниците в електорални изследвания през 2021 г. съзнателно са подвели социолозите за кого ще гласуват в действителност. А това автоматично води до неточни прогнози и до съмнения в способността на социологията да улавя и измерва електоралните нагласи. Така губещ е не само социологът, защото страда имиджът му като учен и изследовател, но и обществото, защото се нарушават естествените механизми за включване на хората във формирането на общественото мнение.
- Профилът на тези 28 на сто, да ги наречем потайни и заблуждаващи социолозите избиратели, е интересен - 75% са жени, 50% в активна трудова възраст, преобладаващо безработни и от малки градове. Защо крият политическите си симпатии? От страх?
- Това действително са най-вече жени, както до 24, така и над 65 години. Предимно безработни, домакини или пенсионери, с основно образование. Според нашето изследване крият политическите си симпатии по три причини: 53,1% от тези хора не са наясно как се процедира с данните от електоралните изследвания, други 28,1% са на мнение, че не е коректно хората да бъдат питани за кого гласуват, а 18,8% не искат никой да знае избора им. С други думи, тук се сблъскваме не само със страх от опасение за злоупотреба с данните, но и с неприемането на самия факт да се пита за електоралните намерения.
Което от своя страна показва поне две неща. Първо, електоралната социология е в дълг пред хората. Някак не е прието да се говори за “кухнята” на социологическите изследвания, защото се смята за скучна тема. А хората биха искали да знаят как се правят, кой има право да ги провежда, какви правила се спазват, за да бъде проучването коректно и най-вече какво се случва със събраните данни. При всяко изследване анкетьорите поясняват, че данните се представят само в обобщен вид и не оставят имена или други лични данни. Въпреки това хората явно възприемат участието си в такива изследвания с едно наум.
- Имат ли вина самите социолози с начина, по който питат хората и организират изследванията?
- Определено. Електоралната социология работи предимно с анкетни допитвания с директни въпроси за кого ще гласуват респондентите. Това е удобно за социолога, защото получава директни отговори, които лесно и бързо се обобщават. Но си мисля, че с допълнителни въпроси или с методики, при които не се пита директно за кого ще гласуваш, а се търсят оценки, да речем, на ключови елементи от предизборните програми, също може да се направи извод за кого би гласувал респондентът. С подобни методики например е било прогнозирано избирането на Тръмп за президент. Изискват се обаче ясни програми, за да се зададат съответни въпроси, също - повече време за допълнителна обработка на данните. Подобна методика не е прилагана в България, но си струва да се направи опит.
- Доколко социологически сондаж може да повлияе върху вота? Не знам дали съм изтълкувала вярно данните, че около 30% от попитаните биха променили избора си след “консултация” с данните от електорално проучване, а 70% - не.
- Да, точно така е. В нашето проучване 29,7% от избирателите твърдят, че биха променили вота си за партия с по-добри шансове за представяне на изборите според електорални проучвания. В тази група само 2,7% ще дадат вота си за политическата сила, която предварително са избрали, а 46%, или всеки втори, ще пренасочат гласа си към друга партия с най-добри шансове за представяне на изборите, а 51,3% ще се откажат да гласуват, ако избраната от тях политическа сила губи шансове да е печеливша.
- Според вашето проучване 15% следят сондажите преди вот, за да видят кой е победителят. Но колко от тях пускат бюлетина за него?
- Тези 15% са хора, които под влияние на резултатите от електоралните проучвания променят радикално намеренията си за гласуване. Например през ноември 2021 г. 61,2% от гласувалите за ПП са узнали тъкмо от сондажите, че ПП се очертава да бъде в челната тройка на вота. Така че ето конкретен пример за радикална промяна на електоралните намерения в резултат от обявени резултати от електорални сондажи.
- На трите парламентарни вота се умножиха мобилните избиратели - тези, които гласуват в последния момент. Каква е мотивацията им да участват в изборите?
- Те са явление, наблюдавано от социологията още през 70-те години на миналия век от Елизабет Ноел, но някак подценявано у нас. Става дума за така наречената спирала на мълчанието - избиратели, които вземат решение за кого ще гласуват непосредствено преди изборите. Тези хора изчакват да съберат повече информация за участниците в тях и се интересуват най-вече кои партии се очертават като победители, за да се приобщят към тях. Това е психологически механизъм, който обясняват с това, че никой не обича да го асоциират с губещите, включително и когато става дума за политическата игра.
- Какво показа изследването на БАН за тази група избиратели?
- През 2021 г. около една трета от гласоподавателите са влезли в режим “спирала на мълчанието”. И при трите проведени избора те са изчаквали до последно, за да се ориентират кои партии ще бъдат в челната тройка.
Например на изборите през ноември 2021 г. общо 87,4% от гласувалите за ПП са взели това решение в рамките на десетина дни преди изборния ден и дори в още по-кратък срок. Това е обяснимо, ако си спомним възникването на този политически проект и краткото време, в което той бе обяснен на избирателите. Тези данни обаче показват също, че извеждането на тази политическа сила на първо място е предимно с гласовете на хора, търсещи и залагащи на нови политически играчи.
- Попитах ви, защото “24 часа” е сред борците срещу забраната да се огласяват данни от социологически проучвания в изборния ден, тъй като резултати от тези сондажи винаги изплуват в социалните мрежи. Вие от нашия отбор ли сте?
- Огласяването на данни от електорални проучвания в самия изборен ден определено ще влияе на изборните резултати. Поне една трета от потенциалните избиратели може да променят вота си в резултат на подредбата на политическите сили според сондажите. Тук очаквам влияния в две посоки: едната е в унисон със “спиралата на мълчанието” - ще има преориентирани към победителя гласоподаватели, които ще добавят гласове към резултата му.
Другата посока на влияние е мобилизация на гласовете за партии на “ръба”, които ще се класират по-ниско от очакванията на симпатизантите.
Възможна е и трета посока на влияние: отказ от вот, ако избирателят види, че партията, на която симпатизира, няма шансове да се представи добре.
- Впрочем задавам си и въпроса какво от това, че някой ще пусне бюлетина в урната под влияние на сондаж?
- Нищо лошо! Може дори да се каже, че това е един информиран избор. Проблем е за малките партии, които биха могли да загубят гласове заради пренасочен към победителя вот на техен избирател.
- На парламентарните вотове през 2021 г. българите избраха първо ГЕРБ, после “Има такъв народ” и накрая “Продължаваме промяната”. Последните две - напълно нови формации, родени за месеци, без опит в управлението. Кое ги издигна на гребена на вълната?
- Три парламентарни вота в рамките на една календарна година са прецедент за българската политическа действителност. Това изморява избирателя и девалвира изборите.
Задейства обаче интересен социалнопсихологически механизъм. Честото повтаряне на едни и същи предизборни аргументи девалвира влиянието на политическите лидери и силата на посланията им. Всичко това изостря апетита на гласоподавателите за нови лица. Точно това наблюдавахме през 2021 г. Първоначално избирателите дариха доверието си на ГЕРБ, след това бяха спечелени от силните послания на “Има такъв народ”, а няколко месеца след това откриха нов месия в лицето на “Продължаваме промяната”. Случилото се в политическия ни живот не е ново и уникално - обичайно е за политическия живот в Италия например.
- Кое най-много помага за формирането на електорални нагласи към партиите - нови или стари?
- Нашите сондажи показват, че намеренията за гласуване се формират предимно под влиянието на телевизията, радиото, печатните и социалните медии. Телевизията определено е с най-високо влияние. Спомням си, когато преди 20-ина години провеждахме изследване в навечерието на парламентарни избори. Възрастна жена, след като приключихме интервюто, сподели, че има намерение да гласува за известен наш артист. Когато я попитахме защо ще гласува за него, тя отговори простичко: “Ами как защо - всеки ден го показват по телевизията!” Та ето как разсъждават хората - за тях важното е кой, колко често се появява на телевизионния екран или в медиите. Дори не е важно какво точно е казал - важното е, че го “дават по телевизията”.
- Българинът какви хора иска да управляват държавата?
- Очакванията му са за правителство от знаещи и можещи хора, които спазват предизборните си обещания. Не приема с добро око безкрайните консултации и договаряния при съставянето на правителство. За хората е важно да има работещ кабинет, който да пази интересите на държавата и да подобрява живота на хората.
----------
Проф. Емилия Ченгелова е родена през 1963 г.
Завършила е социология в Киевски държавен университет. От 1988 г. работи в БАН. През 2007 г. се хабилитира, през 2013 г. става доктор на социологическите науки, а от 2015 г. е професор по социология. Преди дни бе избрана за директор на Института по философия и социология на БАН, ръководи и Център за емпирични социални изследвания към него.
Научните й интереси са в областта на методологията на емпиричните социологически изследвания и на общественото мнение, в това число електоралната социология. Провела е изследвания в областта на заетостта, политиките по доходите, условията на труд, качеството на живот, неравенствата, “икономиката в сянка”. Има множество научни публикации сред които 34 монографии (индивидуални и колективни)
