Спадът в строителната продукция продължава, така хазната губи от нереализирани приходи, казва председателят на Управителния съвет на Камарата на строителите в България
- Господин Терзиев, случвало ли се е друг път строителите да посрещат своя професионален празник – 26 октомври, в условията на такава икономическа турбуленция като сега?
- Ако трябва да бъдем честни, чак в такава криза не сме посрещали празника си. Не че не е имало трудни моменти - например през 2009-2010 г.
Но тази година се случиха много кризи. Натрупаха се проблеми с материалите, които не само поскъпват, но и липсват, с енергията и горивата, със заплатите.
Аз на първо място слагам недостига на материали, освен високите им цени. Те просто не идват навреме, а това създава понякога огромни затруднения да си изпълниш обекта и да не попаднеш под санкции по една или друга линия.
- Това ли е причината за полугодието да продължава спадът в строителната продукция?
- Единственото, което крепи строителството в България в момента, е изграждането на жилища.
Всичко, което засяга инвестиционната политика на държавата в нашия сектор, върви не просто надолу! Ние в момента изпълняваме едва няколко процента от проектите, които се финансират по линия на европейските програми.
Големият проблем е в това, че по този начин няма да можем да изпълним програмите и дори може да се наложи страната да връща пари на ЕС. Дано не се стигне до там, разбира се.
Затова политиката по създаване на правила за работа в нашия сектор е толкова важна. Тя трябва да е интензивна, за да може, когато вече има бюджет, работата да започне.
- Няма ли опасност индексацията на строителните договори да остане само на хартия?
- Нека разделим на две нещата. Първото важно нещо беше да се създадат правилата. С огромни усилия от наша страна успяхме поне да постигнем промяна в закона, така че да се разрешава индексирането на строителни договори при поскъпване на материалите. Повече от година ни отне това усилие. Както и приемането на методика, която е факт от миналия месец.
Но сега трябва и да се създадат подробни правила как ще се прилага тя, защото има много неясноти. Задава се нов проблем – по оперативните програми се канят да отпуснат едва 15% корекция на стойността на материалите, и то става дума за средства, които са спестени вътре в рамките на самата оперативна програма.
Ще видим в предстоящия бюджет дали ще има предвидени средства и колко за индексация. А и изобщо дали ще има и кога бюджет при сегашните условия. При така създалата се ситуация има много колеги, които предпочитат да не работят или просто да откажат проектите и да платят неустойката, отколкото да рискуват да не се справят със задачата.
- За самите работодатели в сектор строителство разходите се повишават, сегашните трудности няма ли да доведат до съкращения?
- Определено фирмите, които имат трудности, в момента освобождават работници. Затова призоваваме държавата да създава правила и предвидимост в бранша.
По-добрият вариант е да накараш бизнеса да работи, да си плаща данъците и с тях да правиш социална политика. А не да теглиш кредити и с тях да плащаш пенсии.
- Какви биха били другите последици за сектора от настоящата ситуация?
- Бих разширил въпроса ви – какви ще са последиците изобщо за страната. Защото ако сравните само данъците и таксите, които може да се съберат в хазната от добре работещия строителен бизнес с данъците и таксите от зле работещия, ще видите, че разликата е огромна.
През 2020 г. например произведената строителна продукция е била на обща стойност над 23 млрд. лв., през 2021 г. тя пада до 16 млрд.лв., а за първото полугодие на тази година е едва 6,6 млрд. лв.
Ако трябва схематично да обясня, половината от продукцията идваше от частни поръчки, другата половина - от държавни. Спадът в частта на възлаганията, които се изпълняват по обществени поръчки, е 80%, но в частта на частните има ръст и той компенсира нещата така, че да имаме общ спад на строителната продукция около 30% на годишна база.
Така че като не стимулира работата на бранша, държавата губи огромни нереализирани приходи в хазната от данъци и такси.
Време е политиците да осъзнаят, че строителството има капацитета бързо да дръпне икономиката. И не е разумно да се създават изкуствени пречки пред работата ни, каквото видяхме през последните вече близо две години.
- За празника не можете ли да кажете нещо утешително на колегите си?
- Ще защитим интересите на бранша. Ще издържим и ще продължим да работим за подобряване на живота на хората и за по-добра среда.
