Дайте обаче бюджетен сценарий № 3 - с дефицит от 3%
Миналата седмица, на 20 октомври, Министерството на финансите обяви, че ще внесе в парламента базов бюджет за 2023 г. без политики, но с 16 милиарда нов дълг. Това пише и на интернет страницата на МФ на 20 октомври, а после и на 23 октомври - министерството ще внесе бюджет с дефицит от 6,6% и дълг от близо 16 милиарда. Само дни по-късно обаче - на 25 октомври, министърът на финансите Росица Велкова обяви, че служебното правителство въобще няма да внася бюджет за следващата година и вместо това ще се удължи изпълнението на тазгодишния бюджет.
Не знаем какво точно се е случило за няколко дни, че министърът на финансите
да си промени позицията на 180 градуса –
вероятно президентът Румен Радев не иска неговото правителство да предлага такъв разорителен бюджет, защото отговорността ще падне върху него. Във всеки случай това развитие е положителна новина.
Също така е положително, че при проведения дебат в парламента всички партии единодушно се изказаха против бюджет с огромен дефицит и дълг. Не го приемат и всички икономисти и финансисти. Оформи се обществен консенсус, че не бива да се залита в посока на безконтролни дефицити и дългове. Така че произтече нещо смислено от цялата ситуация.
Служебното правителство сега лансира идеята, че можем да минем и без бюджет, докато се създаде редовно правителство. Министърът на финансите сега казва, че ще предложи “удължителен закон”, с който през първите месеци на 2023 г. ще се работи по миналогодишния бюджет. Това беше приложено в началото на 2022 г., но разликата е, че тогава все пак имаше редовно правителство и действащ парламент и нямаше такава инфлация. Без приет бюджет разходите на държавата са точно толкова, колкото са били в същия месец на предходната година. При нормална инфлация това е приемливо, но при висока инфлация това ще е предизвикателство, особено ако продължи повече от няколко месеца.
Но нещо още по-интересно се случи на изслушването на финансовия министър в парламента – министър Велкова обяви, че през настоящата 2022 г. държавният бюджет се движи добре, приходите са повече и съответно бюджетният дефицит на начислена основа вероятно ще влезе в Маастрихтските критерии от 3%.
Това е изключително добра новина, защото 3%
бюджетен дефицит
е сред най-важните изисквания за влизане в еврозоната – ако изпълним това изискване през 2022 г., имаме всички шансове да влезем в еврозоната в срок, още на 1 януари 2024 г. Това е най-важната новина, която излезе покрай бюджетните дебати и тя трябва да е определяща за всичко друго, което се обсъжда.
Да си представим следната ситуация – през 2022 г. изпълняваме изискването за 3% дефицит и сме на крачка от влизане в еврозоната, но държавите от еврозоната ни питат каква ще е бюджетната ни политика през следващите 3 г. Ние какво ще отговорим? Нямаме приет бюджет и работим месец за месец. Това не е сериозно и не е убедително. Без приет бюджет за 2023 г. и без 3-годишна бюджетна прогноза рискуваме да изпуснем този уникален шанс да влезем в еврозоната.
Защо това е уникален шанс? Защото влизаме в криза и
който е част от голяма валута, ще мине по-леко през нея
Вече видяхме как някои страни извън еврозоната бяха ударени – унгарската валута се срина с 40% и централната банка там се принуди да вдигне лихвите по рефинансиране рязко, до 25% (докато в еврозоната същите лихви са малко над 1%).
Общо взето, извън еврозоната
лихвите ще се вдигнат много по-рязко,
отколкото в еврозоната.
Просто защото еврото е световна валута заедно с долара, а всички останали малки валути ще трябва да навигират в един все по-бурен финансов океан.
В момента върви затягане на монетарната политика на двете големи централни банки – Федералния резерв на САЩ и ЕЦБ в Европа, и то е рекордно бързо от гледна точка на вдигане на лихвите. А когато се вдигнат лихвите в двете големи световни валути, долар и евро, това неизбежно затяга много повече финансовите условия в целия свят, с други думи лихвите извън долара и еврото скачат още по-бързо. Нещо повече, вдигането на лихвите в големите валутни зони често води и до финансови кризи в периферията – по-слабите страни, с раздути дефицити и дългове, могат да пострадат и много повече.
Страните, които са в еврозоната, имат повече възможности да минат по-леко през тежките времена. Със сигурност лихвите в еврозоната са и ще бъдат далеч по-ниски, отколкото лихвите извън еврозоната. Ето например в
съседна Румъния, която няма шанс скоро
да влезе в еврозоната,
лихвите по дългосрочния дълг вече са над 9% и постоянно растат – докато в Словакия, която е част от еврозоната, лихвите са едва 3,7%. Съответно в еврозоната и лихвите по кредитите ще останат на по-поносими нива, докато извън нея ще са далеч по-високи. Това означава, че при членство в еврозоната ще избегнем голям лихвен шок за бизнеса и домакинствата, съответно ще минем по-леко през кризата.
Накратко, влизането в еврозоната е най-добрата антикризисна политика за България и не бива да рискуваме да изпуснем този шанс. Затова е най-добре служебното правителство да внесе в парламента бюджет с дефицит от 3% и тригодишна бюджетна рамка с намаляващ дълг. Това е изпълнимо, защото всъщност МФ обявиха, че са разработили вариант базов бюджет с висок дефицит, вариант без бюджет, както и вариант бюджет с нисък дефицит. Сега
просто трябва да го внесат в парламента за гласуване
Ясно че това е политическо решение и голяма отговорност. Но си заслужава. Влизането в еврозоната е голяма стратегическа цел и след като изпълняваме числовите критерии, не бива да изпускаме шанса заради формални причини като липса на приет бюджет.
