Нови избори ще променят играта - партиите вече ще са далеч по-сговорчиви
Вече има хора, които загряват на полето на президентската република
С машините въведохме технологичен ценз и от вота изпаднаха избиратели
Направи ли ГЕРБ коалиция с БСП, ДПС и “Български възход” в кризите, направо ще подари победата си на местния вот на “Продължаваме промяната”
Тъкмо излязохме от модела на месията, и влизаме в този на месианските идеи
- Толкова вълнения около избора на председател на НС и сега, когато го има, ще “тръгне” ли парламентът, г-н Ганев?
- Парламентът тръгна, но въпросът дали ще изпълни основната си задача, а именно - да излъчи кабинет, все още изглежда под сериозно съмнение. Специфичното, което ще наблюдаваме в това Народно събрание, ще бъде липсата на обособено мнозинство и формиране на ситуационни такива. Ето например имаме едно мнозинство, което излъчи председател. Друго ще е това, което ще изпрати въоръжение на Украйна. Трето пък може да върне хартиената бюлетина. Четвърто нещо друго и т.н. Ако има някаква новина от парламента в последните дни, тя е свързана най-вече с разкъсването на единния доскоро блок около “Продължаваме промяната”, БСП и “Демократична България”. Искрите между Петков и Нинова са съвсем ясно видими. И този конфликт е напълно логичен. “Продължаваме промяната” рязко навлезе в лявото пространство с подчертано социална реторика и БСП гледа силно ревниво на това. Подобно позициониране на ПП може да се окаже нов етап в пренареждането на българското политическо пространство, в което “Продължаваме промяната” да заеме мястото на лявата, прогресивна, либерална партия от западен тип. БСП несъмнено отстъпи това поле с потъването в по-скоро консервативни послания в последните няколко години.
- ГЕРБ твърди, че една от опциите за кабинет е на малцинството. Възможен ли такъв кабинет? Може ли да разчита на подкрепа на БСП, ДБ, ПП?
- Много ми е странно, като се говори така за кабинет на малцинството, все едно може да има правителство без мнозинство в Народното събрание. Ами просто не може. Зад един евентуален кабинет трябва да стоят няколко политически сили в парламента, които да го гласуват и после да го крепят ежедневно в законодателната му дейност. Игри с кворума при гласуването и подобни опити за прикриване на определена коалиция също няма да бъдат прочетени добре от избирателя.
- Какви са вариантите?
- Ще се опитам да изчистя максимално картината от гледна точка на политическата логика и политическите интереси на отделните формации. Да вземем първо “Продължаваме промяната”. Петков и Василев в последните няколко месеца позиционираха партията си почти изцяло на анти-ГЕРБ основа. Хайде, представете си сега, ако Петков и Василев утре започнат да говорят за компромис с ГЕРБ в името на каквото и да било. Ами това е катастрофа за тях. Просто на следващия ден половината им електорат, ако не и повече, ще ги напусне. Да видим как стои въпросът при ГЕРБ. Представете си коалицията “Рашидов” да направи кабинет: ГЕРБ с БСП, ДПС и “Български възход”. Това дали ще се хареса на избирателите на ГЕРБ? Не мисля. И представете си, че тази коалиция, която хич няма да бъде популярна и ще тръгне без сериозен кредит на доверие, ще трябва да посрещне тежка социално-икономическа обстановка на нарастващи цени и по-високи сметки за комунални услуги само след 2 месеца. Всичко това по-малко от година преди местните избори. Изборите, които са най-важните за всички партии, защото местната власт дава онази основа на всяка партия, която може да те направи устойчив политически субект. А какъв ще е крайният резултат на местни избори при една такава коалиция, управлявала вече година? ГЕРБ ще подари победата на “Продължаваме промяната”. Ще позволи на Петков и Василев да влязат мощно в големите български общини, да се разгърнат организационно, да укрепнат по места и после спокойно и сигурно да атакуват централната власт. Защо ГЕРБ да се впусне в тази авантюра?
Искрите между Кирил Петков и Нинова са видими - в БСП са ревниви към резкия завой на ПП наляво
- Вашият колега Андрей Райчев е на мнение, че ключът за съставянето на кабинет се държи от Христо Иванов. Споделяте ли тази оценка?
- Действително участие на “Демократична България” може да легитимира и да направи едно управление на ГЕРБ приемливо. Проблемът е, че не стигат гласовете само на двете формации. Ще трябва и трета. Коя да е тя? Христо Иванов дори и да може да наложи на ДБ една коалиция с ГЕРБ, партньорство с ДПС или БСП например вече ще бъде твърде трудно за обяснение. Друг проблем в една такава конструкция е, че “Продължаваме промяната” е опряла електорален пистолет в челото на Христо Иванов. Една евентуална непопулярна коалиция с участието на “Демократична България” ще доведе до преливане на повече от половината им гласове към партията на Петков и Василев. Защо му е на Христо Иванов да го прави това? За “Демократична България” единственият вариант на участие в управление с ГЕРБ в това Народно събрание е, ако “Продължаваме промяната” също е вътре.
- От всичко , което казахте дотук, да разбирам ли, че вървим към избори?
- Смятам ги за по-вероятния сценарий от гледна точка на това, което описах.
- Какво обаче ще променят нови избори?
- Дори да приемем, че резултатите при нови избори са сходни, това не означава, че ще сме в същата ситуация. Изборите сами по себе си и резултатите от тях ще създадат нова политическа ситуация. Ситуацията ще бъде различна с това, че общественият натиск за съставянето на редовен кабинет ще бъде изключително силен. И както днес се говори за “червени линии”, така след нов предсрочен вот тези принципни позиции “никога с този, никога с онзи” няма да са популярни, защото ще изглеждат като риск да вкарат страната в тежка и трайна политическа криза, от която не се вижда изход. В една такава нова ситуация след още едни предсрочни избори и партиите ще са по-сговорчиви, и електоратите ще бъдат по-толерантни към нетрадиционни действия на техните лидери.
- Ако коалицията за хартиената бюлетина успее, това ще промени ли резултата на един предсрочен вот в сравнение с този само с машини?
- Не би трябвало да се очакват някакви кой знае какви размествания, ако се позволи гласуване и с хартия. Факт е, че една част от избирателите при отпадането на хартиеното гласуване бяха дистанцирани от изборния процес. Това са основно по-възрастни хора, които никога в живота си не са ползвали подобен тип технология. Не използват нито компютър, нито смартфон, нито банкомат или нещо подобно. И не че машинното гласуване е трудно. Тези хора чувстват притеснение от подобно гласуване. Правили сме групови дискусии на тази тема и този тип избиратели казват просто, че не искат да се излагат в секцията пред други непознати хора с това, че не могат да боравят с такъв тип устройства. По друг начин казано - с машините въведохме технологичен ценз. И това не го говоря наизуст. Имаме докторант в катедра “Политология” на СУ “Св. Климент Охридски”, чиято тема е свързана с изборните технологии. В хода на изследването си авторът доказва със сложна методология, че благодарение на въвеждането на машинното гласуване от изборния процес са изпаднали определен процент избиратели. Не ме разбирайте погрешно. Не казвам, че машинното гласуване няма своите предимства. Напротив, има. Ще изброя две от тях: първото и според мен по-важното е, че машините повишиха доверието в изборния процес. Това се вижда ясно по резултатите от социологически проучвания, в които питаме доколко честни са били изборите според българите. След въвеждането на машините, доверието се покачи доста. Излишно е да казвам, че в последните няколко години доверието в изборния процес беше на особено ниско ниво. Второто предимство на машините е ликвидирането на недействителните гласове, което елиминираше 6-7% от гласувалите. Дали това ще повлияе на изборните резултати при нови избори – да, вероятно ще повлияе, но не прекалено.
Така например електоратите, които имат относително по-висока тежест сред най-възрастното поколение, вероятно ще върнат част от избирателите си. Неслучайно БСП е най-активна по темата вече в няколко Народни събрания. Екзитполът на “Тренд” от последните избори показа, че близо две трети от електората на БСП са във възрастовата група 60+. ГЕРБ и ДПС вероятно също се чувстват ощетени. Трите партии имат мнозинство и вероятно ще се възползват от това да прокарат възможността да се гласува и на хартия.
- Чух ви да казвате на една експертна дискусия с политолози, социолози и политици, че допускате и хипотеза за появата на нов играч, който може да предложи смяна на формата на управление с президентска република. Този сценарий каква тежест има?
- При трайна невъзможност да се формира стабилен редовен кабинет мнозина ще привидят криза на парламентарната система и ще се създаде търсене за нещо подобно. И понеже вакуум в политиката няма, можем да бъдем сигурни, че ще се намери някой който да предложи алтернативен модел. Забелязвам, че вече дори има хора, които загряват на полето на президентската република. Като че ли тъкмо започнахме да излизаме от модела на месията – да гласуваме пълно доверие на конкретна личност – справка Сакскобургготски, Борисов и прочее, и сега ще влезем в нов модел – на месианските идеи. Гласувахме например с някакво убийствено мнозинство на референдум за мажоритарната избирателна система, без да съм убеден, че се разбира напълно ефекта. Няма да ме учуди да се прехласнем сега и по президентската република, която ще обещава да реши всичките ни проблеми с магическа пръчка. Че всъщност целият проблем бил в това, че сме парламентарна република, и сега, като я сменим, всичко ще тръгне по мед и масло.
CV
Димитър Ганев е роден през 1986 г. във Варна
Магистър по политология в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Доктор по политология. Главен асистент в катедра “Политология” на СУ и преподавател там
Научните му интереси са свързани с проблематиката на българския преход
Съосновател на изследователския център “Тренд”
