- Ако ДБ се съгласи да преглътне ГЕРБ, ще трябва да преглътне и ДПС. Не виждам никаква аритметика и никакъв морал
- Ние сме малки, но сме капитал, който не се похабява с безпринципни решения
- Заради риск от рецесия правителства и централни банки да действат в режим на спешност, призоваха от МВФ. А ние се лутаме в политическо безвремие. Може ли то да ни излезе през носа, г-н Ганев?
- Това не се отнася към България, призивът е към тези централни банки, които водят парична политика. Този призив е добре дошъл, но е малко закъснял. Хубаво щеше да бъде отправен тогава, когато банките държаха хлабава политика с нулеви или отрицателни лихви, когато се посяха семената на това, което берем в момента. Сега е малко след дъжд качулка.
- Дали са прави тези ваши колеги, които смятат, че продължаването на ковид компенсациите, а и на другите компенсации и след отминаването на кризисните периоди подхрани инфлацията - тя гони рекорди?
- Донякъде са прави. Основната част от инфлацията не е родена тук в България, но една част се дължи и на тези политики, раздаване на пари на калпак и с определени мотиви, разбира се. Особено при ковида, когато имаше известно свиване на предлагането през второто и третото тримесечие на 2020 г. Получи се така, че изведнъж се предлагат по-малко стоки и услуги, пък хората получават повече пари. Има резон в този тип аргументи. Но не мисля, че основната част от инфлацията се дължи на това. Без тези мерки щеше да бъде пункт-два по-ниска, не повече.
- Какво друго помогна ние да сме “отличници” по инфлация? Какъв е родният принос тя да държи стойности около 20% твърде дълго?
- Не сме отличници по инфлация, аз пък точно това твърдение го оспорвам. Не е вярно. Говорим за сравнимост. Т.е. не за нашия 18,7% индекс, а за хармонизирания, който е сравним с другите страни. Годишната му стойност е 15,6%, данните за ЕС сочат, че четири страни са с над 20% и България е на осмо място. Проблемът на всички инфлации по света се дължи на хлабавата политика на централните банки.
- Ще се завъртим ли освен в инфлационна спирала и в дългова спирала, както “обещава” служебната финансова министърка?
- Не. Служебната финансова министърка е длъжна да внесе проект в парламента, при това в парламент, който не е излъчил и подкрепил това правителство. Отношенията там са много различни. Бюджетът влиза от финансовото министерство, но от там нататък партиите го вземат и той излиза от “ръцете” на финансовата министърка. Може би това е голяма част от мотивацията тя да каже нещата, които казва, за да не би бюджетът да отиде на зле. Аз възприемам нейната риторика малко като риторичен похват, за да не се разпускат съвсем нещата в парламента. Иначе не виждам към момента условия, създаващи дългова спирала, но в България всичко е възможно.
- А вие очаквате ли да гледаме пак познатите картинки в парламента - наддаване кой е по по-най при гласуването на бюджета и след това оценки от типа “ние ви казвахме”?
- В реалната политика виждам подобна опасност, въпреки че вече трета година се вижда, че това “кой е по- по-най” не работи. Няма никакво значение колко ви е пенсията, а колко можеш да купиш с нея. Имахме и пенсии по милиони и какво, можехме да си купим неща като за 4 долара. Нали това е важното? И за да не се върви по този път, е добре да се върви по другия - произвеждаме повече и можем да си купим повече, с каквито там пари да е номиналната сума. Единственият вариант хората да живеят по-добре е да произвеждаме повече, за да си купуваме повече, и това не зависи от номиналните суми, които някой дава някому. Тогава въпросът кой е по-по най води до вредна посока - популизъм.
- Опасявам се, че популизмът пак ще превземе дебатите за бюджета въпреки всички разумни предложения…
- Позволете ми едно политическо “заяждане”. Със сигурност три от партиите , които имат мнозинство в сегашния парламент – ГЕРБ, ДПС и “Възраждане”, свалиха предишното правителство заради, както те самите обявиха, хлабава финансова политика. Сега, като казват А, да стигнат до Я и да приемат стегнат бюджет, който отговаря на мотивите, с които свалиха предишното правителство. Имат необходимите гласове. Всичко различно би изглеждало странно, сякаш са лъгали тогава.
- Може ли новата линия - приемане на еврото, да замени изтърканата теза за евро-атлантическа коалиция, да бъде онова алиби пред партиите за широка коалиция? Какво може да ни донесе това?
- Със сигурност някой “предприемач” ще опита и това, след като се вижда, че евроатлантизмът започва леко да издиша като алиби, а и започнаха да се вадят от миналото на някои партии разни факти, които хич не са евро-атлантически. Но има една малка подробност - в прессъобщението за членство на България в обменно-курсовия механизъм, за разлика от това на всички останали държави досега, включително Хърватия, е че ние сме единствените, от които се изисква справяне с корупция и организирана престъпност. Няма друга държава в ЕС, в която ЕЦБ преди приемането да е счела за нужно да спомене точно тези два проблема. Най-вероятно няма и да има.
- Излиза, че освен формалните критерии ще бъдем оценявани и по това дали решаваме тези два проблема, така ли? Тогава еврозоната става втори Шенген…
- Няма как да претендираме за пълноправно членство, без да сме убедили своите партньори, че поне нещо се прави по тези две теми. Т.е. това трябва да е на масата, ако ще има някакво мнозинство около такъв приоритет. Дори точка първа на масата. На масата на г-н Плевнелиев и г-н Паси. А не виждам това да е на нея. Масата е празна, и то с много добри причини впрочем.
- Тогава дори коалиция около еврото не разчиства пътя за участие в нея на всички партии, след като думите “корупция” и “организирана престъпност” са споменати като негласно условие…
- Не. Връща нещата към съдебната реформа и към всички останали разговори, които не са особено желани от някои партии и в сегашния парламент.
- А какви са разликите между двете маси, освен че тази е полупразна, а онези бяха полупълни?
- Само да припомня. За две седмици “коалицията от мола” беше подготвила и се съгласила и подписала 120 стр. документи. И там се разговаряше с Кирил Петков и Асен Василев - тези, които бяха спечелили изборите и щяха да носят отговорност за следващото управление. Г-н Плевнелиев и г-н Паси - огромно уважение към тях двамата, но самите те казват, че не поемат ангажименти от никакви партии и пред никакви партии. Защо са тогава тези разговори? Каква полза може да произтече от тях? Така че масата ще остане празна, преди на нея от едната страна да седне някой, който ще носи отговорност. Управлението не е само слава, а и отговорности.
- Споделяте ли мнението, че ситуацията все повече се приближава до тази от 2008 г. и ни очаква и финансова криза? Ще устои ли финансовата система?
- 2008 г. в света имаше финансова криза, у нас - не. Има една малка разлика - банките майки на българските банки поради финансовата криза започнаха да си прибират капитала, т.е. имаше известно изтичане на ресурс от България. Но вдигната депозитните лихви и заместиха това изтичане, паричната маса почти не пострада. Сега ще им е по-трудно, защото няма кеш в буркани и под възглавници. Може да има известно предизвикателство, ако вдигащите се лихви доведат до повторение. Но сега пък светът не е в такава криза и затова не бих правил големи паралели с нея.
- Отношенията бизнес - правителство не станаха ли малко сложни – бизнесът се научи да иска и да получава, а държавата - да дава? Докога?
- Даването трябва да е временно, в екстрена ситуация, каквато беше, когато започна пандемията. Или войната. Екстрената ситуация не може да е перманентна. При екстрени условия и с мое съгласие, макар и с ръмжене, се приеха тези мерки за компенсиране на бизнеса, но с ясното съзнание, че това трябва да бъде до края на тази година. И това трябва да е така. Една година вече се знае, че има криза с цените на електроенергията. Който може да се оправя, да се оправи. Ако трябва да се плаща по 1000 лв. на мегаватчас, ами това е цената. Стига помощ. Особено както знаем, че един от най-големите консуматори е “Лукойл”. Е, защо ние с нашите пари като потребители да помагаме? Стига се е прибирала тази свръхпечалба, т.е. необичайно високата печалба е добре да започне да се използва за капитализиране на БЕХ. Сега идват свръхпарите и вместо да отиват за това, се отправят към “Лукойл”. Ако реши, че ще фалира, ами това е капитализъм - фалираш. И не те спасяват всички наоколо. Но бизнесът, особено по-едрият, вече да спре да се разхожда по главите ни.
- Според една от политическите сили обаче цените на горивата от 3 октомври трябваше да спаднат с 1 лев…
- А пък те точно тогава спряха да спадат. А-95 на тази дата от 3,41 лв. в средата на юли падна до 2,96 лв., след това започна да се качва. А пък дизелът направо хвръкна нагоре. Интересно защо ли? Естествено се бави и качването, и свалянето на цените след движението на борсовите цени.
- Могат ли някои от приоритетите на ДБ да консолидират около себе си други партии и кои?
- Останаха на заден план с хвърлянето на тази дума “евроатлантизъм”. Така се подкопава възможността за съдебна реформа. Как така да няма отношение върховенството на закона? Как да не стои, но той стои и то много тежко. Същото е около Украйна. Една част от евроатлантиците имат нужда да убедят другите евроатлантици че наистина са такива. “Турски поток” е големият слон, но за него не говорим. Ами недопускането на флотилия от Турция, за да не ни се разсърди Русия, какво е? Евроатлантизъм ли е? На някои руските граници са им по-важни от натовските.
- Виждате ли шансове за нов кабинет в сегашната ситуация?
- Аз виждах шансове и за предишния кабинет. Теоретично мога да си представя правителство на малцинството с очевидно много отворения и диалогичен Стефан Янев. С парламентарни финтове. Не е много вероятно обаче. Не виждам и правителство на ГЕРБ с тази тяхна увереност, че ПП и ДБ едва ли не са длъжни да се коалират с тях. Очевидно е, че цената ГЕРБ не иска да я плаща. Представете си, че ДБ се съгласи, но кой е третият? Трябва да има поне трети. Значи, ако ДБ се съгласи да преглътне ГЕРБ, ще трябва да преглътне и ДПС. Не виждам никаква аритметика и никакъв морал. Ние сме малки, но сме капитал, който не се похабява с безпринципни решения.
