- Президентът, ГЕРБ и “демократичната общност” - една абсурдна приказка за “врагът на моя враг е мой приятел”
Призракът на Румен Радев броди в парламента още от втория ден, в който партиите, за които мноооого скромна част от българите гласуваха, не успяват да започнат работа.
Вгледани в собственото си оцеляване - със или без нови (иначе безсмислени и излишни) избори, всички те подозират, че президентът ги дебне под завивките, за да ги изгони от удобното легло. Ако приемем старата сграда на парламента като легло, в което българите пращат един до друг различни политически сили. И очаква възпитано разбирателство в името на обществения интерес.
8 раздадени мандата за правителство, 5 парламента, 2 редовни и 4 служебни правителства.
Така може да бъде обобщена работата на президента от първия му мандат през 2017 г. до първата година от преизбирането му през 2022 г.
В един идеален свят държавният глава щеше да се сблъска с най-много две правителства и нито едно служебно. Но надали бащите на сегашната конституция, а вероятно и самият президент са могли да предвидят нивото на
истинската глупост и егоизъм в политиката, която блокира основни политически процеси
По време на 12-годишната доминация на ГЕРБ в изпълнителната и законодателната власт повечето партии оставиха на заден план формирането на собствен политически дневен ред и съсредоточиха всички усилия да се позиционират по оста про- и антистатукво, опаковано като про- и анти-ГЕРБ.
Още в началото на първия си мандат Радев с лекота приватизира анти-ГЕРБ риториката, след като преди него и БСП, и т.нар. градски десни се бяха компрометирали – едните заради кабинета “Орешарски”, а другите – заради последвалата коалиция с Борисов.
Когато ГЕРБ се утвърди като двигател на обществено напрежение, формациите на т.нар. демократична общност - “Да, България” и ДСБ, изпаднаха в патова ситуация - да се разграничат от ГЕРБ, с която имат личностни, а не идеологически разлики, или по евро-атлантическа линия да се позиционират като техен по-малък партньор.
Впоследствие новосформираната вече коалиция “Демократична България” започна да развява знамето на антикорупцията, която има по-голям мобилизиращ потенциал, отколкото традиционните им антикомунизъм и русофобски послания.
И ако темата действаше в полза на новото обединение, то изигра лоша шега на левицата,
където БСП по дефиниция е
в губеща позиция Така лявата партия абдикира от идеологическата си линия и затича след дневния ред на десните. Резултатът - от 955 490 гласа за левицата през 2017 г. до 232 958 през 2022 г. Едва ли е добър вариант в тази си позиция да се изправи срещу Радев, който по принцип регистрира в пъти повече одобрение от парламента, правителството и партиите.
На гребена на вълната на антикорупцията впоследствие се изредиха неуспешно ИТН и донякъде успешно “Продължаваме промяната”. Получи се спойка между идеологическите противници, обединени срещу ГЕРБ и Борисов.
След два провалени парламента и повече от половин година управление на служебните правителства на Румен Радев се сформира трудна четворна коалиция с основна мисия
“чегъртане” на ГЕРБ до края на света
Конфликтът в Украйна обаче послужи за новото разделение по оста Изток - Запад и ДБ и ПП трябваше да изпаднат в шизофренния избор или да плюят по Радев, когото използваха като ракета носител към парламента, или да се разграничават от ГЕРБ, които им надцакваха всяко евро-атлантическо предложение - от военната помощ за Украйна до диверсификацията от “Газпром”.
За по-сигурно ДБ и ПП пак се върнаха на темата “антикорупция”, опакована този път като антипутинизъм.
И някогашният им боен другар Радев “изведнъж се оказа” от другата страна на барикадата, заподозрян като руски троянски кон.
Само истински невежа може да се изненада от позициите на Радев, който от самото начало твърди, че във външната политика
е необходим прагматизъм - обратно на ястребите от ДБ и ПП,
с тяхната сляпа вярност към евро-атлантическите структури.
След падането на правителството на Кирил Петков всички изведнъж прозряха опасността от президентски режим - без парламент и с назначени от Радев министри. Сякаш за последната година и половина не направиха всичко възможно буквално да му подарят властта.
В политиката няма вакуум и е базов политически инстинкт да акумулираш и уплътняваш власт. А след като в конституцията е заложено, че при неспособност за формиране на редовно правителство ролята за началник на изпълнителната власт се пада на президента, нормално е Радев да изпълни конституционните си задължения. Даже ги е преизпълнил.
Но не е виновен той, че партиите не могат да загърбят егото си и да търсят взаимодействие с близки по идеи формации - ако беше така, веднага можеше да се сформира евро-атлантическо мнозинство между ГЕРБ, ДПС, ДБ и ПП и въпросът да приключи - кеф ти стабилно мнозинство, кеф ти евроатлантизъм. Още в първия ден на 48-ия парламент обаче новоизбраните депутати решиха, че липсата на редовно правителство е твърде ниска топка за техния потенциал. И с нови сили решиха да си пробват късмета. В резултат доайенът Вежди Рашидов стана първият в историята служебен председателстващ парламента поради невъзможността или нежеланието да се избере редовен председател. Достатъчно красноречив знак за политическото поведение, което предстои.
