Общините бяха натоварени и допълнително, като трябваше да отделят средства за детските градини и за социалните домове - всичко лежи на местните финанси при липса на финансова децентрализация и допълнителни приходи от държавата, казва кметът на Кърджали
Този мандат за нас е мандат за организиране на всякакви избори - за година и половина имаше 6
- Г-н Азис, през последните години се натрупаха доста кризи - здравна, енергийна, политическа. Как се отразиха те на община Кърджали?
- Кризите обхванаха всички области на нашата дейност. Промени се изцяло животът на хората. Ситуацията се отрази негативно върху дейността на публичните администрации.
Здравната криза постави под голямо изпитание начина на работа в администрацията
В един момент общинските служители, както и лекарите се оказахме на първа линия, защото нито една местна администрация не затвори вратите си от началото на пандемията досега.
Освен че не прекъснахме административния процес, общините имахме специалната задача да направим онези стъпки, с които да подпомагаме преодоляването на кризите. В това отношение българските общини се справихме чудесно.
Енергийната криза разтърси и продължава да разтърсва финансовите устои на местните власти. Финансовата самостоятелност и децентрализацията съществуват само като теоретична тема в отношенията между местната и централната власт.
Към настоящия момент енергийната криза поставя в окови всички възможности на общините за по-висока ефективност в тяхната работа, предоставянето на повече и по-разнообразни услуги и прекъсва инвестиционния процес, от който хората имат нужда.
Политическата криза бих определил като криза на кризите, защото тя спря административния процес във вертикалата на държавното управление. В случая липсва субектът за поемането на отговорността при решаване на определени въпроси.
Политическата криза през последните 2 години спря процеса на администрацията като решения. Спря процеса на вземането на решения. Местната и централната власт нямат с кого да комуникират и да очакват решения, които изискват политическа воля.
- Проблемът с високите цени на енергията засяга най-пряко общините. Как ще съумеете да се справите с високите сметки през зимата?
- Енергийната криза изсмуква всички възможности на общините за инвестиции и за предоставяне на услуги. Нямаме никакви възможности за ремонти на училища, на детски градини, тротоари и улици.
Сметките скочиха между 3 и 4 пъти - в Кърджали на месец за ток плащаме над 350 хил. лева само за улично осветление,
без да отчитаме другата консумация. С останалите разходи в администрацията и обществените сгради, които се поддържат от общината, разходите надхвърлят 420 хил. лева на месец.
За сравнение, преди сметките са били 100-120 хил. лева.
- Какъв е изходът от ситуацията?
- Има добри примери за решаването и преодоляването на енергийната криза. Много европейски държави като Гърция и Германия вече поеха този енергиен удар срещу системата, като започнаха разплащането за ток и за газ при общините и за битовите абонати.
Само в Гърция и Германия десетки и стотици милиарди евро се предоставят за преодоляване на енергийната криза.
Ние все още не успяваме, защото няма политическа воля. Именно тази липса на политическа воля не дава възможност за ефективни решения на кризите.
Общините бяха натоварени и допълнително, като трябваше да отделят средства за детските градини и за социалните домове. Всичко лежи на плещите на местните финанси при липса на финансова децентрализация и допълнителни приходи от държавата.
И това при положение че все още не са стартирали европейските програми. Все пак трябва да подчертаем, че
очакваме вече две години да стартира планът за възстановяване и устойчивост
Отново ще дам пример от другите европейски държави - една голяма част от тях вече имат десетки милиарди евро, които влязоха в общините, бизнеса и икономиките им. При нас този принос е нула евро.
Не е чудно, че инфлацията в България е двуцифрено число. Няма инвестиционен процес, няма финансов поток, който да може да спомогне за спадането на инфлацията.
Ако по плана за възстановяване и устойчивост в България бяха влезли за тези две години между 10 и 20 милиарда евро, със сигурност инфлационният процес можеше да се задържи и дори да спадне с няколко пункта, което е от съществено значение.
- Кои са най-важните проблеми, които трябва да бъдат решени в община Кърджали?
- Един поглед от началото на мандата през 2019 година досега ни показва нещо много странно като процес, а именно, че единствено през 2020 година не е имало избори. На следващата година имаме 3 парламентарни и два тура президентски избори.
През 2022 г. отново имаше избори и по всяка вероятност догодина ще бъдем свидетели на предсрочен вот.
Този мандат за нас е мандат за организиране на всякакви избори. За последната година и половина сме организирали 6 избора, което означава, че на всеки три месеца ние правим избори.
Няма как при такова натоварване системата да издържи и да не се отрази на ефективността на управлението и добрата координация между местна, регионална и централна власт.
Няма как в тази нестабилна политическа система да могат да се вземат дори средносрочни решения,
да не говорим за дългосрочни, в управлението на държавата. Това в много висока степен понижава ефективността на управлението, независимо от това местните власти в тези трудни времена намират начините да удовлетворят очакванията на хората.
През последните години нашите най-големи очаквания бяха да имаме по-мащабен инвестиционен процес като инфраструктура – изграждане и ремонт на тротоари, улици, пътища.
Парадоксът в община Кърджали е, че с местни средства се опитваме да финансираме депото за твърди битови отпадъци, за което ангажиментът трябва да е на държавата.
От собствения си бюджет общината е изхарчила над 2,5 млн. лева. А това е депо, което обслужва всички 7 общини от нашата област плюс хасковската община Ивайловград.
Друг пример - поради тази липса на политическа отговорност ние все още не сме успели да стартираме проект за Перперикон. Причината е липса на решение от Министерството на културата. При осигурено финансиране от над 8 млн. лева, вече 7-8 месеца очакваме едно разрешение.
Не на последно място бих посочил т. нар. воден цикъл, който се реализира в Кърджали и който се надявам до зимата да приключи, за да се реши проблемът с лошото състояние на основни улици.
Заради реализирането на този проект оставихме преасфалтирането за по-следващ етап.
Докато местната власт се занимава с избори, оставаме длъжници на децата на Кърджали
Имаме още малко време и моето голямо желание е да започнем и да завършим младежкия център в Кърджали, както и изграждането на скейт парк в парк “Арпезос”.
- От години кърджалийци очакват построяването на околовръстен път. През последните години става все по-необходим. Какво трябва да се направи, за да започне изграждането му?
- Околовръстният път на Кърджали е от стратегическо значение. Свързан е с обслужването на европейски коридор №9, който стига до Александруполис.
Такъв път има много голямо местно значение от гледна точка на това да облекчи натоварването, а с това да намали шума, замърсяването на въздуха с изгорели газове и фини прахови частици.
Изграждането е от първостепенно значение за нас.
Статистиката сочи, че само през лятото през центъра на Кърджали преминават над 1,2 млн. коли от цяла България и Румъния, които пътуват към Гърция.
Притеснително е, че от страна на МРРБ все още не са предприети действия за отчуждаването на трасето. На второ място през последните 10 години околовръстният път не успя да намери място в основните стратегически документи на региона и на национално ниво.
Към настоящия момент на мен не са ми известни възможности за финансиране на този проект. Много спешно МРРБ, респективно областната администрация трябва да предприемат действия по отчуждаване на терени.
От друга страна, МРРБ трябва да заложи околовръстния път на Кърджали в своите стратегически документи и приоритети, за да може да се осигури финансиране на изграждането му.
