- Те обаче са гарантирани като размер от резерви на фондовете, казва шефката на пенсионен фонд "Доверие"
- Очаквам въпреки отрицателната доходност през април да вдигнем пенсиите
- Какви са причините за продължаващата девет месеца криза при пенсионните фондове, г-жо Петкова?
- Криза при пенсионните фондове няма. Има всеобхватна криза на световните финансови пазари, която се отразява на доходността на пенсионните фондове. За разлика от кризите в последните десетилетия настоящата се характеризира с едновременно потъване от началото на годината на цените и на акции, и на облигации, а това са основните видове инвестиции в портфейлите на пенсионните фондове – ориентировъчно 60% дял на инвестициите в облигации, 35% в акции и взаимни фондове, 5% други. Има много други инвеститори по света и в България, които имат в портфейлите си акции и облигации. Някои от тях имат съпоставим размер на отрицателна доходност с пенсионните фондове, но тъй като прилагат различен международен стандарт за оценка на активите си, съответно нямат задължение да я оповестяват. При пенсионните фондове се прилага международният стандарт за ежедневна оценка на активите, по пазарна цена, която се публикува всеки ден. При много други организации се прилага международен стандарт за оценка на активите по амортизируема стайност, за периода на държане. В този смисъл, кризата е еднаква при всички, различното е, че за някои я виждате, а за други - не.
Ако се върна на въпроса от друга гледна точка, следва да отбележа, че от началото на тази година най-голям дял в отрицателната доходност имат цените на облигациите. На техния спад се дължат около 70% от общия негативен резултат за периода. Не бих искала да подценявам ситуацията, но е добре да се знае, че точно за тази най-голяма част от отрицателната доходност тази година, имаме висока степен на сигурност, че в бъдеще доходността ще се превърне в положителна. Това е така, защото даже да не се увеличат цените на облигациите в следващите няколко години, което е почти невъзможен сценарий, то ние като дългосрочни инвеститори имаме възможност спокойно да изчакаме падежа на всяка облигация, която се намира сега в портфейла, ще си получим обратно номинала, а не сегашната обезценена стойност и в допълнение, ще си получим и положителната лихва в размер, определен при емитирането на съответната облигация.
Активите, вложени в държавни облигации, могат да ни донесат някаква реална загуба само ако дефолтира държавата, която ги е емитирала. При внимателен преглед на портфейлите на пенсионните фондове обаче, съответно на държаните държавни облигации, не мисля, че има риск от дефолт, първо, защото броят на държавите е голям и няма как всички те да изпаднат в неплатежоспособност и второ, защото държавите са сред богатите в света и такива, за които не е известно да имат причини да не изплатят дълга си. В този смисъл въпросът е не дали, а кога ще се неутрализират сегашните нива на отрицателна доходност.
- Каква е прогнозата за измъкване от кризата и връщане към положителни резултати?
- Измъкването от всяка криза зависи от това кога ще спрат да влияят причините за нейното възникване.
Без претенции за изчерпателност и безпогрешност, ще се спра на по-видимите и ясни причини за настоящата криза, които ще изложа в хронологичен ред:
1. След кризата 2008 г. и в резултат на мерките за нейното овладяване настъпи многогодишен цикъл на снижаващи се лихви, които достигнаха и до отрицателни нива в някои държави;
2. Вместо затягане на паричната политика, с началото на COVID кризата и във връзка с нейното овладяване се взеха мерки, които доведоха до повсеместна свръхликвидност. Нарушиха се веригите за доставки в световен мащаб поради затварянето на държавите в опит да се избегне вирусът;
3. В резултат на т. 1 и т. 2, в края на миналата година инфлацията започна да се ускорява;
4. През февруари т. г. Русия нахлу в Украйна и започна война. Това освен всичко останало доведе до ограничаване и спиране на производството и износа на основни суровини и енергия от двете държави. Бяха наложени и широкомащабни санкции, които допълнително нарушиха все още не напълно възстановените от вирусната криза вериги за доставки;
5. В резултат на т. 4 се появиха сериозни дисбаланси в търсенето и предлагането, което доведе до още по-голямо ускорение на инфлацията.
В момента се намираме в най-тежката част на кризата, защото някои от гореизброените причини все още не са овладени, а мерките срещу други сами по себе си и въпреки че ще е временно, предизвикват сривове на финансовите пазари, което ще продължи, докато постигнат целите си. Пример за последното е започналият цикъл на повишаване на лихвите от централните банки, който има за цел овладяване на инфлацията. Инфлацията все още не е овладяна, съответно може да се очаква, че ще има и следващи увеличения на лихвите, а при всяко очакване за следващо увеличение на лихвите доходността на облигациите се повишава, цените им падат и пенсионните фондове отчитат, макар и само счетоводно, отрицателна доходност. Повишаването на лихвите влияе негативно и на акциите, защото води до оскъпяване на кредитите, а от там - до намаляване на печалбите на бизнеса. В допълнение, върху цените на акциите влияе и рискът от влизане на икономиките в рецесия заради повишаващите се лихви. Тук е моментът да кажа, че всички тези негативни очаквания за близкото бъдеще вече са отразени в спадовете на цените и отрицателната доходност, защото пазарите се движат именно от очакванията за бъдещ период и по-малко от вече настъпили събития.
Кога ще се измъкнем от кризата? Не е възможно да стане изведнъж. Първо трябва да приключи цикълът на увеличаване на лихвите. Още преди неговия край вече ще има очакване от инвеститорите не само за този край, но и за навлизане в следващ цикъл на понижаване на лихвите и цените и на акции, и на облигации ще започнат възстановяване. При нормално стечение на процесите би следвало първото тримесечие на следващата година да започне процес на възстановяване. Вероятно е в същия период да започне да се наблюдава спадаща ликвидност и появата на първите затруднени субекти в тази връзка. В това отношение пенсионните фондове ще бъдат в привилегирована позиция, защото не се очаква да имат каквито и да било проблеми с ликвидността.
Има рискове, разбира се. Първо, централните банки трябва добре да си свършат работата и да не прескочат онази граница на повишение на лихвите, която би вкарала икономиките не в краткосрочна и оздравителна рецесия, а в по-дълбока и по-дългосрочна. Засега няма такива сигнали, доколкото пазарът на труда е стабилен и даже се наблюдава продължаващо намаляване на безработицата, но е възможно в първите месеци на следващата година да започне да се наблюдава повишаване, което, ако е значително, вече ще е знак за по-сериозни от очакваните проблеми в реалната икономика. Второ, въпреки че войната е вече калкулирана в досегашните спадове на цените на финансовите инструменти, всяка нейна по-голяма ескалация може да промени картината.
На финала и нещо по-оптимистично, доколкото е възможно в тази сериозна ситуация. Кризата поражда и възможности. Цените на облигациите и акциите в момента са атрактивни за покупка и внимателните действия на пенсионните фондове в тази посока могат да донесат значителна положителна доходност в бъдеще.
- Намалението на активите с 1 милиард засяга ли и осигурителните вноски?
- Този 1 милиард е ваше изчисление, което не е точно, но няма да го опровергавам, защото разлика от няколкостотин милиона, независимо дали в повече, или в по-малко, не променя факта, че доходността тази година е отрицателна.
Предполагам, че е немислимо да попитате как, след като около 95% от активите на пенсионните фондове са инвестирани в облигации и акции, които от началото на годината са се обезценили с 20, 30 и повече процента по различните индивидуални позиции ние успяваме да отчетем само 14-15% отрицателна доходност за същия период. По време на глобална криза на финансовите пазари, а това е време, през което няма възможен вид инвестиция, в която да се скрият парите и да се опазят от спадащи пазарни цени, постигнатият резултат от пенсионните фондове, макар и негативен, не е толкова лош. Казвам това, защото по време на подобни кризи това, което се опитват да правят всички инвеститори по света, е да омекотят удара. Всеки процент, по-нисък от процента на спад на самите пазари, е успех, защото дава възможност за по-бързо възстановяване впоследствие.
Що се отнася до това дали негативната доходност засяга осигурителните вноски, отговорът зависи от това дали се смята, както го правите вие, а именно - като сума за целия пазар, или както е правилно да се прави - на индивидуално ниво. В точно този момент, ако правим сметката по вашия начин, отговорът е не, не ги засяга, ако правим сметката по правилния начин, отговорът е да, вече има партиди, в които са засегнати брутните вноски, но има и такива, в които не са засегнати.
Тук е моментът да напомня, че независимо от това дали негативната доходност засяга брутните вноски, или не, отговорността за това в партидите да има минимум толкова средства, колкото са сумарно всички брутни вноски за целия период на осигуряване, е на дружествата, които със собствени средства са задължени да гарантират, че тази норма на закона се спазва и няма да има осигурен, който ще изгуби парите си от вноски. Напомням също, че това означава че към момента на пенсиониране има гаранция за нулеви такси за целия период на осигуряване. Вече всеки ден се пенсионират хора и нито един от тях не е с изчислена пенсия на база на сума в индивидуалната партида, която е по-ниска от сумата на брутните вноски на всеки поотделно.
- Миналата година вдигнахте пенсиите на хората, които плащате, може ли заради резултатите от тази да се наложи да ги намалявате?
- Приемам въпроса като такъв, който се отнася само за ПОК “Доверие”, защото нямам и не е възможно да имам никаква информация за останалите дружества.
Досегашните резултати за постигнатата доходност при инвестиране на средствата на вече пенсиониралите се наши осигурени ми дава основание да съм убедена, че през април следващата година отново ще увеличим пенсиите. Това е възможно, защото техните средства са в отделни фондове, законът разрешава прилагане на различна инвестиционна стратегия и доходността в тези фондове е положителна. Надявам се размерът на увеличението на пенсиите, без да мога да се обвържа с конкретен процент, доколкото има още половин година до следващия април, да бъде такъв, че да компенсира нашите пенсионери за отрицателната доходност по партидите им към момента на пенсионирането.
- Доколко фрагментираният пазар с много малки фондове допринася за големината на щетите от сегашната криза?
- При глобална криза няма големи и малки. Всички сме малки.
- Очаквате ли окрупняване на пазара?
- Все още не. Предпоставки за окрупняване на пазара могат да се появят в бъдещ период, ако има дружества, които няма да могат, или да искат, да поемат финансовата тежест на гаранцията на брутните вноски към момента на пенсиониране. Тъй като пенсиониращите се лица са все още малко на брой, мисля, че ако изобщо се появи такъв процес, то това е възможно да се случи в следващи години, когато ще се увеличи броят на хората, които имат право да се пенсионират, но това не е риск за осигурените лица, защото средствата им ще бъдат дадени за управление на други дружества.
- Възможно ли е човек сам да минимизира щетите от кризата, като си направи алтернативна доброволна осигуровка?
- Първо, бих искала да направя уговорката, че мотив за осигуряване в доброволен пенсионен фонд трябва да бъде не опазване от конкретна криза, а получаване на допълнителна пенсия. Няма вечни кризи. Тази също ще отмине и след време ще настъпи нова. Най-изгодно е за хората да се осигуряват редовно и с години, за да дадат възможност на времето при дългогодишно осигуряване да ги опази от всички кризи.
Горното не противоречи на идеята да се избере подходящ момент за стартиране на осигуряването, но няма как да има пълна сигурност, че изборът на момент е подходящ, защото няма сигурност дали отрицателната доходност няма да продължи още известно време. В момента вече има хора, които в опит да си опазят парите от инфлацията или просто за да направят бърза печалба обмислят възможността да ги вложат в доброволен пенсионен фонд, защото доходността е отрицателна и след всеки следващ ден се увеличава вероятността да има възстановяване на пазарите. Не ги връщаме, но и ги предупреждаваме, че каквото и да правят, не биха могли да надхитрят пазарите.
