Напълно вярно, но е само първата половина на отговора на важния въпрос - защо мнозина в България привиждат Русия като отговор на несгодите, които им причинява статуквото, което и да е статукво? Втората половина на отговора е много по-трудна и тя се отнася до необходимостта от задълбочена интерпретация на феномена Русия в българския национален живот.
България през модерните времена е въплощение на един трудно обясним парадокс. От една страна, няма друга имперска сила - или значим международен фактор - която да е нанесла на българската национална кауза по-системни и по-дълбоки поражения, отколкото Русия. От друга, с изключение на Сърбия и - донякъде - Словакия, България продължава да бъде страна, в която съществена част от населението продължава да привижда в Русия спасител, по-голям брат, народ с "близка култура" (абсолютно невярно, както знае всеки българин, пребивавал в Русия).
Оттук стигаме и до още по-неразбираемия за външен наблюдател парадокс, че българският национализъм в основната си част е зависим и отдаден на безусловна възхита към Русия, и очакващ безусловна и безкористна помощ и подкрепа от Русия. Докато тези парадокси не бъдат разплетени и не бъдат включени в българския обществен дебат като част от модернизацията и гражданското съзряване на средния българин, България ще продължи да бъде страна "с две лица" - източно и западно. Едното лице изразява реалната, практична принадлежност на българския национален характер към Европа (макар и като гранична идентичност). Другото изразява гореспоменатото мистично преклонение, което няма никаква връзка с реалната история на България и на нейните отношения с Русия.
(От фейсбук)
