Финансовата криза, ударила частните фондове с 1 млрд. лв. за 9 месеца, може да ускори окрупняването на пазара. И това е добрият сценарий
Частните пенсионни фондове са сравнително ново явление в България. За тази система 22 години са като миг. А за да се научат хората да работят с тях, са нужни поне 10 пъти по 22 години.
Обстоятелствата обаче са такива, че всеки роден след 31 декември 1959 г., чиито осигуровки отиват и в универсален пенсионен фонд, трябва много бързо да се научи да следи информацията, да смята и да взема важни финансови решения. Защото втора пенсия от частните фондове ще има само за умните, не за всеки.
На 22-ата си година универсалните пенсионни фондове в България
влязоха в най-тежката си криза
И само за девет месеца намалението на активите им е над 1 млрд. лв. Колкото и те да твърдят, че щетите още са овладяеми и реално засега не се губи нищо от вноските на хората, изгарянето на 1 млрд. лв. е голяма щета. Особено на фона на доста ниските все още партиди, които имат осигуряващите се в универсалните фондове 3,9 млн. българи. При среден размер на партидата от 5443,45 лв. на човек към края на юни според данните на КФН, реално
загубените 1 млрд. лв. са парите за втора пенсия на 183 707 души
Не са малко.
Допълнително продължителната финансова криза, предизвикана от войната в Украйна, се съчета с още един трус. През септември миналата година пенсионните фондове реално приключиха с фазата, в която само събираха пари. И започнаха да плащат пенсии. Вярно, сегашните им пенсионери все още са малко и не тежат, но бройката непрекъснато се увеличава. А това носи затруднения на фондовете.
На българския пазар до началото на тази година имаше 9 пенсионноосигурителни компании, като всяка от тях предлагаше трите основни пенсионни продукта - универсален фонд за задължително осигуряване, доброволен фонд и професионален. Реално интересни са универсалните, именно в тях са спестяванията за втора пенсия. Доброволният е за т.нар. трета пенсия и продуктът още не е навлязъл силно на пазара, а професионалните са за пенсиониращите се рано категорийни работници. От началото на годината на пазара навлезе и десета компания, която също предлага и трите продукта. Това са номиналните факти. Реален интерес към този пазар от страна на бизнеса има и заради факта, че
всеки месец универсалните фондове се захранват с между 150 и 180 млн. лв. свежи пари,
или милиард на всеки 6 месеца. На практика голяма част от тези средства въртят фондовия пазар у нас, а пенсионните фондове са основният участник в инвестициите.
Проблемът е обаче, че българският пазар е малък за толкова много фондове. Реално 63,78% от осигуряващите се за втора пенсия, или около 2,5 млн. души, се осигуряват в трите най-големи на пазара. Още 650 хил. са в двата фонда, които заемат четвърто и пето място. Така реално за останалите пет фонда остават налични под 800 хил. осигуряващи се и техните вноски. Още по-видима е разликата, когато сравнението се прави спрямо активите на пенсионните фондове. В петте, нека ги наречем условно големи, са съсредоточени 13,5 млрд. лв. А за останалите 5 остават под 3 млрд. лв. Тоест в момента, в който на малките фондове ще им се наложи да плащат значително количество пенсии, те ще започнат да изпитват затруднения.
Те всъщност са заложени в самия начин на функциониране на пенсионните фондове. Докато човек работи и се осигурява, неговите пари постъпват по лична партида в универсалния пенсионен фонд. След пенсионирането му обаче се вадят и се слагат във фонд за изплащане (те са няколко вида в зависимост от това дали човек получава доживотна пенсия, разсрочена и пр. продукти). Тоест при излизането на един пенсионер от фонда се вадят неговите пари.
И се появяват два проблема
Първият е, че при голяма кохорта излизащи в пенсия универсалният фонд се декапитализира, ако в него няма достатъчно вноски и оставащи хора.
Това пък ще доведе до по-малки възможности за инвестиции, оттам много вероятно и до по-ниска доходност. От друга страна, когато и във фонда за изплащане на пенсиите няма достатъчно пари и хора, се прекъсва възможността за негови инвестиции. Както и е вероятно да се стигне до
липси на средства, от които да се изплащат пенсиите
на хора, преживели прогнозираните им години.
Тази опасност всъщност може да бъде преодоляна единствено през окрупняване на пазара - големите да изкупят малките фондове. И всъщност играчите са наясно с нея отдавна, но
очакваха първите проблеми за малките да се появят някъде към 2029-2030 г.
Бързата липса на 1 млрд. лв. от системата само за 9 месеца обаче вероятно ще ускори този процес. Като окрупняването на пенсионните фондове ще е добрият вариант, защото може да се стигне и до доста по-нежелани сценарии.
За радост правилата за универсалните пенсионни фондове в България са доста строги. И поне сумите от направените осигурителни вноски са гарантирани. Само тези от вложителите, които умеят да четат финансова информация и да реагират умно и навреме обаче, могат да очакват истинска втора пенсия, която да покрие около 40% от дохода им преди пенсиониране. Останалите ще разчитат на подаянията на държавата. Отново.
* Този текст не е основание за вземане на финансово решение
