Политическата обстановка у нас съвсем се запече. Народът иска да го управляват и все ще ги изтрае някак си, обаче политиците помежду си не се траят. Уж в началото нещата бяха фифти-фифти, но се оказа, че първо обичат себе си, после Отечеството. И най-смешното е, че тези, които мразят т.нар. мафия и Путин, искат точно тя да управлява. И само повтарят: „Ама ГЕРБ, ДПС и „Възраждане“ имат 130 депутата, да управляват. Наистина ли го искате?
Каква е ситуацията в момента? Има партии, които са съгласни с всичко и такива, които не са съгласни с нищо. И трети, които мълчат многозначително.
ГЕРБ предлагат компромиси „на ръба на политическото оцеляване“, но от друга страна въпрос на политическо съществуване е ПП и ДБ да приемат подобна оферта. Поне така си мислят. От коалиция с партията на Борисов те ще претърпят такава загуба на симпатизанти, които /особено ДБ/ биха ги „занулили“ като коалиция.
В ГЕРБ текат същите колебания. Ако влязат в официална коалиция с ДПС, това не би изглеждало приемливо за електората им и би им нанесло сериозни имиджови щети. Стефан Янев пък така или иначе за дълго време беше фаворит на Румен Радев и въпреки, че е нещо като „Мистър Йес“ за всичко в политиката, няма идеологическа физиономия, която да го позиционира ясно на политическата карта.
Ако прави впечатление, дотук не е ясна позицията на партията на Доган. С мълчанието си те сякаш поставят повече въпросителни, отколкото дават отговори. Но ясно изразеното и повтаряно желание на Мустафа Карадайъ по време на предизборната кампания ДПС да участва във властта, за да върне диалогичността и нормалността /каквото и да значи това/ в политиката издава желанието на партията да участва в управлението.
По медиите се разиграха всички възможни варианти за евентуално съставяне на кабинет било с първия, втория или хипотетично третия мандат. До степен, при която би се затруднила и най-опитната врачка, колкото и да иска да ви вземе парите.
В опит да се преодолее политическият запек от ГЕРБ в движение разясниха предложението си, което бяха длъжни да направят като първа политическа сила. Стана ясно, че и те не търсят коалиция, а дебат за съгласие по политики. Всъщност точно това е ролята на медиаторите Плевнелиев и Паси - да намерят общите допирни точки между отделните партии. При съгласие по повечето от тях може да се управлява и в коалиция, и като правителство на малцинството.
Ако следите поведението на отделните партии ще забележите, че в онези 16 точки на ПП и пригласящите им ДБ има съвсем малко спорни моменти, които трябва да се уточнят с ГЕРБ – корупцията и съдебната реформа. В конкретика – приемането на закона за КПКОНПИ и механизъм за разследване на главния прокурор. И в двата случая решение може да бъде намерено – с експертното мнение на наши юридически авторитети и със становището на Венецианската комисия.
Тук му е мястото да отбележа, че борбата с корупцията не е политически инструмент, или платформа. С корупцията би трябвало да се борят съответните институции във всяко правителство. Политически различия може да има по оста ляво-дясно и това най-ясно може да си проличи през философията на бюджета.
Що се отнася до „токсичната ГЕРБ“ – крайно време е партиите да престанат да градят своето политическо говорене и поведение на базата на отхвърлянето и омразата. Не може твоя политическа идеология и ценностна ориентация да бъдат премахването на политическия ти опонент, както твърдят от „Промяната“.
Междувременно, по време на чегъртането на ГЕРБ се навъртяха три избора, три парламента и се потроши маса народна пара за тоя що духа. Направиха един изборен кръг и пак се върнаха в началото – че избраха ГЕРБ и Борисов като първа политическа сила. Разликата е в това, че сега на политическия терен се появи „Продължаваме промяната“ и макар след краткото си управление да загуби близо 170 000 гласа, получи устойчивост и верен електорат.
А гласоподавателят безжалостно реши да не дава предимство на никого, защото дори по оста статукво-промяна силите са почти изравнени. „Лошите ГЕРБ и ДПС“ получават 103 депутатски места, докато старата управленска коалиция ПП, ДБ и дори БСП – 98.
Мнозина оприличават създалата се за кой ли път политическа ситуация като „Гордиев възел“, който сега най-после трябва да бъде развързан. Защото излишно е да изреждам негативите на едно ново служебно правителство без парламент насред 3 външни и вътрешни кризи и зима. Но съм напълно съгласен, че първо трябва да се реши политическата. А това не може да стане с вечното „Ама не искам, ама недей“. Всички опити дотук се провалиха. Очевидно някой трябва да хване меча и да го разсече. Както го описва легендата. Е, не точно Александър Велики, но ще се докаже като политическия Лидер.
А след това политическият запек ще премине от само себе си. Само се опасявам да не премине в разстройство.
