Ако ви се роди син, регистрирайте му партия!
Свалете шапки пред генерал Стефан Янев и партия “Български възход” (БВ)! Това е гениален проект, който чака властта от засада, облечен маскировъчно. Така, както ловците чакат глиганите на пусия, а рибарите опъват мрежи на пътя на рибите, “Възходът” е единственото място, където подивелите български партии могат да паднат в коалиционен капан.
БВ е световно изобретение. Хем се води политическа партия, хем твърдо отказва да говори за политика. Не е нито лява, нито дясна, нито русофилска, нито прозападна, нито патриотична, нито глобализаторска. Черна кутия. И точно защото е непроницаема, тя запазва пълен интерфейс, абсолютна поливалентност.
Тя е като тези джаджи, с които можем да си включим компютъра във всички възможни контакти по света. Точно такава партия трябва да вземе евентуалния трети мандат. Това също ще е нещо ново. Досега го даваха на третата, а сега – на последната. За пръв път това изглежда разумно и логично.
Всички други партии са взаимно чегъртащи се.
Всяка от водещите 2 има антагонистични противоречия с 3 други, които заедно имат мнозинство. ДБ също е непримирима към 3 от по-големите, ДПС е табу за всички, а “Възраждане” ще арестува другите 6. Само Стефан Янев може да се коалира и с партии, и с движения, и с извънземни, ако се наложи, защото неговата програма е военна тайна.
Така генералитетът се надява най-сетне да вземе властта и да я задържи за дълго. По света има такава традиция – когато политиката на една държава изпадне в хаос, военните въдворяват ред. БВ се кани да го направи без военен преврат, използвайки дефектите на демокрацията.
Но дали ще успеят? Може би цивилните партии ще отпочинат и после пак ще изровят томахавките. Това, което всички говорещи глави по медиите пак пропуснаха да ви обяснят, е, че полудяването на партиите е естествен резултат от партийнолистовата избирателна система. Навсякъде по света същата система води до все същото и то отказва да си тръгне от само себе си.
Представете си, че двигателят на автомобила се счупи. В автосервиза ви казват – тази кола трябва да се пребоядиса в син цвят. Пребоядисват я, не тръгва. Добре, ще я пребоядисаме зелена. Пак не тръгва. Черна, с червен капак? Въобще не пали. Това е българският политически автосервиз в момента.
Има една наука, нарича се политология.
Тя би трябвало да ви обясни механиката и същността на кризата, като стъпи върху богатия емпиричен опит по света и у нас. Уви, нашите чеда на научния комунизъм се дърпат като магаре на кримския мост. Цял месец по медиите се говорят какви ли не бабини деветини, само не и истинската диагноза – най-обикновена и стандартна патология на партийнолистовата избирателна система.
Затова нашата политическа криза спокойно може да продължи 10, 20 и повече години. Не се ли признае причината, няма как да се отстрани. Например във Франция при същата избирателна система правителствата се сменят на половин година от края на Втората световна война до 1958 г., когато на власт идва генерал Дьо Гол и въвежда мажоритарен вот.
В Италия е същото до 1992 г., когато партиите се сриват и кандисват на смесена система. В съседна Гърция точно същата криза бе прекъсната през 1967 г. с военен преврат, който възцари режима на полковниците. В Белгия и Нидерландия същата криза е добила характера на хроничен трипер, при който пациентът твърдо отказва антибиотиците. И така нататък.
Е, защо тогава очакваме, че българската партийнолистова криза ще се реши още сега или на следващите избори? Или на по-по-по-следващите? Ако някой прави едно и също, но очаква различен резултат, значи е олигофрен. Но ние не сме олигофрени, нали така?
По-дълбоката същност на кризата е в това, че елитът твърдо отказва да даде власт на народа.
След поредица бунтове, революции и политически битки, в началото на XX век най-сетне елитите няма къде да мърдат и се съгласяват да въведат всеобщо избирателно право. В тези страни, където демокрацията вече е силна, мажоритарната система си остава. В диктатурите, които само имитират демокрация, като например Германия, Италия, Белгия, а между тях и България, се въвежда партийнолистовата система. Ужким демокрация, а народът никого не избира, депутатите пак ги назначава елитът. Партиите се превръщат в полицейски кучета, които ръмжат срещу хората. Противоречието между претенцията и реалността неизбежно поражда тежки политически кризи като тази у нас. Преди Втората световна война същите кризи като днешната се разрешават чрез фашистки диктатури, а след нея – или чрез военни преврати, или чрез смяна на избирателната система.
Ние така свикнахме на тази система, че приемаме нейните големи и малки абсурди като нещо нормално.
А те са отвратителни! Например вече е в реда на нещата един политик да води 2 кандидатски листи едновременно, да спечели и на двете места и да откаже да е депутат. Във Великобритания биха го линчували. Кой му дава право да лъже избирателя така нагло? Защо не се обиждаме? Защото сме свикнали с отвратителното.
Системата насъсква и електоратите, и политиците един срещу друг. За да вземеш 5-10 процента, просто залагаш на омразата на едната прослойка към другата. И си вътре по най-лесния начин. Но точно това прави партиите все по-негодни за коалиране. Преди изборите те се замерят с човешки тор, а после очакваме да се прегърнат по братски? Ако наистина го направят, тогава става страшно.
И обратното – забелязали ли сте кмет да псува другите партии или другите прослойки в своя град? Абсурд. Човекът е избран с мнозинство, значи се е опитал да се хареса на всички. Намерил е общия интерес на електората. Ако така избираме и депутатите си, можем всичко. Можем да сме богати и щастливи, можем да сме първи на Марс.
Но да се върнем към темата за военните.
Като че ли кризата плаче за пагон и здрава ръка.
Ние вече няколко пъти бяхме пишман генералска република - имахме генерали за президент и премиер, за шеф на епидемията дори. Но преди 2 години премиерът бе генерал от МВР, а между полицейските служби и военните винаги е имало антагонизъм. Миналата година правителството на генерал Стефан Янев успокои топката, но това бе едно мигновение. Сега то ще се опита да се прероди в по-трайна форма на военно управление. Като си нямат армия, генералите правят маневри и учения в политиката.
Не си правете илюзии. С пагон или без пагон, при тази избирателна система депутатите не могат да не чегъртат. Това ги влече. Те друго не знаят и не искат да знаят. Затова кризата спокойно може да продължи още половин век, когато България ще изчезне поради неумолимата демографска математика.
Моят съвет е – ако имате син или дъщеря, регистрирайте им партия! Както е тръгнало, рано или късно всяка партия минава през парламента, а това доказано увеличава репродуктивните възможности.
