Заради лични амбиции и комплекси някои май забравят защо народът ги е пратил във властта
Още акценти от интервюто с доайена на новото 48-о Народно събрание:
Това, че съм доайен на новия парламент, само ми доказва, че 20 г. са минали като миг. Но усещането ми днес е за изгубено време, защото напълно неподготвени хора си играха на управление
Забелязва се държавническо поведение на президента и ако това служебно правителство е полезно с действията си през тежката зима за българския народ и усилията му направят по-поносим живота на хората, защо да не съдействаме - за доброто на всички ни
ДПС е партия на български граждани и все повече се убеждавам, че е една от най-подготвените в българската политика
Да си министър, не значи да сложиш пагона на рамото и да дрънкаш небивалици по медиите, а да съзидаваш.
И за премиер имена дал господ, но са малко хората с държавническо мислене
Години ще трябват да се преодолеят белите от управлението на ПП-тата
- Г-н Рашидов, помислихте ли вече за думите, с които ще откриете 48-ия парламент, чийто доайен се оказвате вие?
От какво имат нужда българските политици - някой строго да им напомни защо народът ги е пратил там, или мек тон, за да се спре най-после тази истерия и постоянна конфронтация?
- Фактът, че вече съм доайен на този парламент, доказва само едно - че двайсет години от попадането ми в политиката са минали като един ден.
Но съм с едно странно чувство на човек, който усеща това време като изгубено по една проста причина - положението в политиката не само че не се променя, а става все по-лошо и нетърпимо.
Както аз много често повтарям: Положението, вместо да се влошава, става безнадеждно.
В българската политика все повече се наместват хора неподготвени, липсва им какъвто и да е опит и професионализъм, идващи от протестните улици, искайки властта и смятайки, че това е едва ли не пагон с нашивка, без да осъзнават, че не става дума за игра, а отговорност върху съдбата на един цял народ.
Онзи народ, който е с различни политически окраски, но единственият, който ние имаме, заради който всички ние от личните си комплекси и амбиции сме забравили, че сме негови избраници, пренебрегвайки хората, които са ни възложили тази отговорност.
В последните години дори не сме ползвали думата “народни избраници” и сме забравили за какво сме там.
- Бяхте се оттеглили от парламентарните избори, какво ви провокира да се върнете?
- В интерес на истината ще го повторя точно и ясно – бях се оттеглил не само от парламентарните избори, но аз сам се оттеглих от третия мандат да бъда министър, осъзнавайки ясно къде стигат границите на вътрешната мярка, ползвайки в живота си винаги максимата да напусна удоволствието, преди то да ме е напуснало.
А връщането ми не е случайно - аз разбирам, че в живота има смяна на поколенията и това е естествено. Но не разбирам отговорността за едно цяло общество да попада в ръцете на хора, които не са готови за това. Управлението на една държава не се определя от това кой е млад и кой е стар.
Държава се управлява от мъдри и можещи хора, хора, реализирани и без комплекси от улицата, хора, подготвени и можещи да носят такава отговорност, без значение от тяхната възраст.
- С какво тази кампания бе по-различна от предишните три и вие прогнозирате ли пета поред? Отказът на “Промяната” да преговаря с ГЕРБ предвещава ли провал на опита за редовен кабинет?
- Опитът в годините показва едно на ГЕРБ: това е партията, която тръгна с младежко дръзновение, остро, а днес показва, че опитът я превръща в партия узряла, разбираща проблема, готова на компромиси не за друго, а в името на народа.
Не може да бъде политическа програма и политическа позиция поведение като на ПП-тата, чиято единствена амбиция, програма и политика бе Гешев, Борисов, ГЕРБ, ИТН, ДПС, “Възраждане”, “Български възход”, ДБ - партии, по-различни от тях, да бъдат под общия знаменател на хора, които стъпиха във властта с омраза. С подкрепата на същата жълтопаветна овчедушна омраза на едни млади хора, някои от които и до днес не знаят цената нито на парното, нито на тока, нито на хляба, като всичко това още лежи на гърба на техните родители. Това не може да бъде политика или път нанякъде. Такъв път е наникъде.
- “Възраждане” приемлив партньор ли е? А ДПС?
- Няма прокажени партии в българската държава - нито “Възраждане”, нито ДПС. Всичките са легитимни български партии с различни политики. Въпросът е коя политика е по-удобна и по-обединяваща за всички, които се коалират, и коя позиция е онази, с която да се изгради бъдещето на държавата.
А за ДПС - това е партия на български граждани и аз все повече започвам да се убеждавам, че тя е една от най-подготвените политически формации в българския парламент. Останалото е част от омразата, а това не е политика.
- Около кои политики все пак е възможен надпартиен компромис? Ако се наложи парламентът да работи със служебния кабинет по-дълго, това добре ли ще е за страната, как виждате партньорството с екипа на президента?
- Надпартийният компромис не е прищявка на една или друга партия, а на всички, които трябва да сведат глава пред националните интереси и пред българското общество. Що се отнася до президентското управление, в последните години се забелязва държавническо поведение на президента и ако това правителство е полезно с действията си през тежката зима за българския народ и усилията му направят по-поносим живота на хората, за разлика от ПП-тата, то тогава защо да не съдействаме за доброто на всички ни. Националната отговорност и народът са над всичко.
- Кое ще е най-трудно за новата власт?
- Ако имаме ново управление, в кризата, в която бяхме влезли и ни вкараха още по-дълбоко някои хора, не виждам бърз и полезен изход от тези трудности. Белѝте, създадени в рамките на година, ще струват скъпо на всяко управление. Години ще трябват, за да излезем от тази ситуация.
- Очертайте профила на най-подходящия министър-председател днес. Трябва ли ярки политически фигури да влязат като министри, или да се залага на формула експертен кабинет с определен мандат?
- България е в тежка финансова, икономическа и духовна криза, но винаги може да намери подготвен и отговорен човек, каквито е имало и има в българската политика. Българската образователна система, която е една от най-добрите в Европа, е създала прекрасни, образовани хора, участващи в политиката и извън нея, професионалисти, доказани имена в българската действителност. Да не говорим за нашите учени, инженери, лекари, големи български творци, да не говорим за доказали се хора, които са изваждали и могат да извадят България от кризи за разлика от анонимниците, които случайно попаднаха с претенциите си под прожекторите на политиката. Така че имена дал господ, но не са толкова много хората с държавническо мислене.
А за министрите - работата на всеки министър не е да сложи пагона на рамото си, да дрънка небивалици по медиите и така да си отиде от мандата, а да покаже след себе си онова, което е създал и изградил. Това е единственото условие, за да може следващите правителства да надграждат. Бездействието и бездарието раждат същото, без да се знае кой ще върне и плати изгубеното време в живота на българския народ. Това е най-високата цена.
- А във вашата сфера - културата, какъв е спешният план за действие?
- В културата има много, много работа. След като ремонтирахме забравените от предишни управления театри, след като създадохме пет-шест нови музея, възстановихме църкви и джамии и активно подпомагахме и финансирахме археологическите разкопки, създадохме условия за развитието на българската култура, направихме реформи в театрите, вдигнахме средствата на хората в тази област и в киното (и то при бюджет от стотина милиона), за да могат да творят спокойно и да водят нормален живот. А днес сме свидетели при бюджет за култура от 340 милиона при управлението на ПП-тата резултатът да е близо до нула и едно селфи. Вместо да надграждат. Аз съм изненадан и учуден, че нито една партия нямаше в програмата си нещо конкретно, смислено за българската култура. Свидетели сме на преписани стари концепции, културата е оставена някак си на задна линия, сякаш тя не съществува, а отношението към нея на някои хора е да неглижират духовната сфера. Но тя е необходима част, за да оцелее човекът.
Спомнете си бедствията в Хаити. Лично аз организирах колосален концерт за Хаити, за да може средствата да бъдат в помощ на пострадалите. Направих предложение в съвета на министрите на ЕС, подкрепено активно от тогавашния министър на културата на Франция Фредерик Митеран, да тръгне мощна европейска културна акция за набиране на средства за помощ на бедстващите. Онова, което всички трябваше да забележат, е, че единственото, което сплотяваше тези хора, останали без домове на улицата и им даваше надежда, бяха техните песни и танци край лагерните огньове.
Народ без духовност, без култура е един народ без надежда. Империи са пропадали поради липса на надежда, а общества без надежда се превръщат във воюваща посредственост.
CV
l Роден на 14 декември 1951 г.
l Световноизвестен скулптор с над 50 самостоятелни изложби у нас и в чужбина
l Два пъти министър на културата (2009 - 2017 г.)
Председател на комисията по културата и медиите в 44-ото НС, избиран 5 пъти за народен представител
l Член-кореспондент на БАН. Член на Европейската академия за изкуствата в Париж, академик на Международната академия за култура и изкуство в Москва
l Член на Парижкия есенен салон. Член на AIAP на ЮНЕСКО
l Доктор хонорис кауза и почетен професор на УниБИТ
l Носител на най-високите ордени на България и международни отличия
