Как да се плащат увеличените пенсии, като работещото население намалява, казва икономистът от ИПИ
- Господин Николов, изненада ли ви нещо в окончателните данни от преброяването на населението, които съобщи в началото на седмицата Националният статистически институт?
- Чак да ме изненада - не, но например ми направи впечатление, че според предварителните данни в София имаше лек ръст на населението, докато сега от окончателните излиза, че дори тук има лек спад от 1,3% за последните 10 години.
Това за мен е много интересно, тъй като оттук нататък следва да се променят много икономически индикатори, на практика всички, в чийто знаменател има брой на населението.
Тепърва ще трябва да се преизчислява какъв е брутният вътрешен продукт на човек от населението, който очевидно ще се окаже по-висок, отколкото сме смятали. Чуждите инвестиции също се изчисляват спрямо броя на хората в съответното населено място и сега те също ще се окажат по-високи. Променят се и много други параметри – безработица, трудова сила.
- Но това ще се прави за 2022 г. и оттук нататък, индикаторите за предишните години ще си останат същите навярно?
- Напротив, сега ще последва ревизиране на старите данни.
Има твърде голям спад на населението в някои области - от порядъка на 20% и дори 25% в периода между предпоследното и последното преброяване, което налага преизчисляване на много неща. И друг път НСИ е ревизирал стари данни въз основа на ново преброяване.
- Вие имате ли някакво обяснение за спада на хората, живеещи в София, при положение че видимо нищо не се е променило, особено ако гледаме автомобилния трафик и купуването на жилища?
- Коронавирусът и свързаното с него увеличение на смъртността със сигурност са направили своето, тъй като в столицата имаше много висока смъртност през тези две години.
Другата причина виждам в миграцията – вярно е, че София привлича население от провинцията, но и самата тя се лишава от немалко свои жители, които отиват да живеят в Западна Европа и другаде по света. Това са двете основни причини за намаляването на населението.
- София обаче е част от Югозападния регион за планиране и като се променят икономическите ѝ параметри, това няма ли да има последици изобщо за планирането и изразходването на европейските пари?
- За София имаше един риск да се окаже, че като част от Югозападния район за планиране надминава границата за брой на населението, над която критериите забраняват да се ползват европейските кохезионни фондове.
Но този риск, доколкото виждаме от данните от преброяването, не се оправдава. С други думи, столицата ще продължава да има право да финансира например проектите за разширяване на метрото. Което също е важен извод от тези числа, които съобщи НСИ.
- Доколко лошо е това, че вече почти 25%, т.е. една четвърт от българите, живеещи в България, са на над 65-годишна възраст?
- Това е една от най-големите демографски загуби, която, за съжаление, ще се отрази на начина, по който правим политиката за данъците и за доходите.
През последните години правителствата непрекъснато увеличаваха пенсиите, но възниква въпросът дали в средносрочен план тези пенсии ще могат да бъдат изплащани. Защото работоспособното население намалява все повече и повече, а реално то е източникът, който да изработи средствата за изплащането на тези пенсии.
Няма еднозначен отговор как да се справим с това предизвикателство. Решението на този проблем минава през увеличение на инвестициите, промяна на регионите и др. Защото се намираме в много неприятен паралел – регионите с най-бързо намаляваща работна сила са и икономически най-изостаналите.
- Все пак не считате ли, че работещите пенсионери са съществена част от хората на възраст? А те също дават своя принос към събирането на данъци.
- За съжаление, това не е съвсем вярно. Тенденцията определено е към повишаване на броя на работещите хора на пенсионна възраст, но в никакъв случай не сме близо до стандарта на повечето европейски държави в това отношение. Истината е, че много от работодателите ползват част от този ресурс от работната сила.
Но това е нещо, което трябва да се планира в бъдещето, пенсионната система не може да издържи още дълго по този начин – да се отчисляват такива значителни средства от държавния бюджет за изплащането на пенсиите.
- Разликата между населението на Варна и Пловдив се стопява с всяко следващо преброяване – сега се оказва, че Варна е с едва около 7 хиляди души по-малка от Пловдив. Може и да е въпрос на локален патриотизъм този спор, който продължава от десетилетия, но все пак защо се получава така?
- Мисля, че причината се дължи изцяло на начина, по който са структурирани двете общини. Пловдив се състои почти изключително само от градската си част, докато в състава на община Варна са включени и десетина села около нея.
- Има ли данни от преброяването, на които общините трябва да обърнат особено внимание?
- Според мен те чакат с голямо нетърпение данните от геореферираната система при преброяването. Например това къде има струпване от деца под 6-годишна възраст, за да се види къде точно има нужда от детски градини.
Друг такъв интересен момент от това преброяване е, че ще се види къде е най-голямата ежедневна трудова миграция. Като се прецени къде най-много хората пътуват за работа в сравнение с преди 10 години, това ще даде ценни сведения къде най-много трябва да се промени инфраструктурата, къде трябва приоритетно да се строят или разширяват пътища, къде има нужда от подобряване на жп връзките и т.н.
Преброяването ще даде ценни сведения и за това. Тепърва ще се публикуват много неща. За разлика от предишното преброяване, когато всички данни бяха обявени накуп, сега ще се публикуват поетапно на 27 пъти.
За мен персонално много ще е интересно разпределението на населението по образователен статус, което все още не знаем. Къде има най-много висшисти, къде има хора с предимно средно образование, които трябва да се насочат към квалификация или преквалификация.
- Това, че в половината населени места живеят под 200 души, а в 199 – никой, ще доведе ли до административна промяна на области, общини и населени места? За да има община например, се изисква да има поне 6 хиляди души.
- За да се създаде нова община, трябва да има 6 хиляди души население в населените места, които я съставляват, но за съжаление, в закона няма описана процедура как се закриват общини.
Въпреки че на този критерий, грубо казано, вече не отговарят над 100 общини. През годините тези общини бяха между 80 и 90, но предвид намаляващото население и обезлюдяването сега със сигурност броят им ще надхвърли 100.
Но при тези процеси трябва да се държи сметка и за много други неща. Като закрием общини, ние може би ще спестим средства, но такива общини има предимно в географски отдалечени точки на страната. Ако съкратим администрацията, нищо не правим, тъй като ще прехвърлим разходите по административното обслужване на населението върху самите хора. Те ще трябва да пътуват по 60-70 км до общинския център, за да свършат някаква работа. Няма да има осезаем ефект.
- Излязоха данните за демографското заместване – защо според вас Сливен е с такова добро съотношение между хората, на които им предстои да излязат от пазара на труда поради пенсиониране, и броя на хората, на които им предстои да навлязат на този пазар? Съотношението в Сливен е колкото това в София и Варна, ако не и по-добро.
- Просто в Сливен има много висока раждаемост, това е обяснението. А е висока, защото там има голямо ромско население, то като цяло е по-младо от българското и ражда повече деца.
Подобни деформации се наблюдават и в Северна България и това е обяснението за високото демографско заместване във Варна. Просто защото миграцията, и то на младо и трудоспособно население от Добрич или примерно от Търговище към Варна, е много по-голяма отколкото от Добрич и Търговище към столицата.
- Сега не се ли налага и голямо преизчисляване на мандатите – при положение че има области като Видин, които за 10 години са изгубили към една четвърт от населението, очевидно те ще трябва да имат по-малко народни представители.
- Много интересно ще е за областите, които са имали по 5 или 6 народни представители, тъй като в много от тях броят им ще падне до 4. Но е малко вероятно това да промени изборния резултат.
CV
Роден е на 28 август 1990 г. в София
Завършил е НГДЕК “Константин Кирил Философ”
Завършил е Варшавския университет и магистратура по сравнителна политология в университета в Тарту, Естония
Работил е като репортер международник в “Дневник”, анализатор в Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП) и е бил член на борда на Българското либертарианско общество
От 2017 г. е анализатор в Института за пазарна икономика
