Изпадането на ИТН и Слави Трифонов от политиката е една от добрите новини от тези избори. Българският избирател, може би, (може би, не) научи важен политически урок, за който плати огромна цена. Не се доверявай на шумотевицата. Не се доверявай на магьосници и врачки. Не се доверявай на скрити политически безтелесни мистерии. Не се доверявай на маниакалната самовлюбеност. Не се доверявай на войнстващата простащина, колкото и да си гневен.
Този урок беше скъп. Може би 10 милиарда лева. Или 20. С лихвите и много повече в бъдеще. Една напълно провалена политическа година. Изпуснато време за реформи, за участие и влияние върху най-големия финансов проект на Европейския съюз. Законодателно забавяне. Грешни решения. Административен хаос. Масово отчаяние и апатия. Всичко това, освен киселия вкус, който ще ни трови дълго, доведе и до изваждане от релсите на държавата в момент, в който се преплетоха три безпрецедентни кризи - Ковид, енергийния шок и войната срещу Украйна.
България премина през нов берово-виденов период на безвремие и пълна дезориентация, но този път във високо концентрирана форма и в критичен за страната момент. ИТН беше антиексперимент на българския избирател, подобен на този на НАСА, който пробва да отклони астероид от траекторията му с рязък удар. България беше отклонена от траекторията на що-годе нормалното политическо и икономическо развитие, за трети път в новата си история. След години ще можем по-точно да мерим загубите, но те са огромни.
Разбира се, да се гневим на Слави Трифонов е нелепо. Всеки има право да си прави просташките публични изпълнения, както му хрумне, в рамките на закона. Урокът е за избирателя. Дали ще го научи, а после и запомни, а още по-после и действа според наученото е друг въпрос.
