Само “Възраждане” ще е доволна от нови избори
Съдбата ще ни сполети със сигурност, ако не направим нищо, както е казал Рейгън
Сякаш за да провери психическото здраве на българския народ след поредния безумен вот,
мъжки глас зловещо се провикна от небето
в следизборната сутрин: “Внимание, внимание! Извършва се техническа проверка!”.
Подобен потрес внася в театъра сцената с каменния гост от “Дон Жуан”. Добре е все пак, че не сме в пиесата на Молиер, където грехът води до ужасна смърт, отваряне на земята и лумване на адски пламъци. Пак леко се отървахме!
По-депресиращо от уплахата обаче е вредното въздействие на новата политическа култура, която свежда изкуството на дипломацията и цялата стратегическа визия за светлото европейско бъдеще до прости математически сборове.
Надлъж и шир във виртуалния свят бивши вирусолози, военни стратези, експерти по газови доставки, корупционни схеми и нетипичен хип-хоп изчисляват с калкулатори кой с кого ще управлява. Други обстоятелства не се вземат предвид в народната нумерология и едно наум няма. Дори историческите предпоставки и партийните доктрини са загубили валидност. Опорните тези за чекмеджета, Капитан Андреево и парапетите очертават разделителните линии и завършват сюжета.
Няма ляво, няма дясно, проповядва прогресивният елит. Либералите, демократите и консерваторите са отживелица. Вече има само добри и лоши, родител 1 и родител 2.
Гръмогласното профанизиране на политиката безспорно върши чудесна работа за
налагането на прогресивни лидери със съмнителна репутация
и посредствени възможности, но обезценява цялата управленска система, свеждайки я до интригата в бингото и колелото на късмета.
При 100 процента обработени протоколи от ЦИК калкулаторната гвардия изчислява, че ГЕРБ-СДС в комбинация с ДПС и “Български възход” събират 115 гласа. Точно колкото имаше и “Промяната” преди няколко месеца, след като вербува част от групата на Слави.
“Ама че куриоз!”, доволно потрива ръце прогресистът. “Пак се търсят шест депутати за съставяне на мнозинство и кабинет!”
И се захваща да твори интриги за разколи и предателства, да предрича подли схеми за подкупване на алчни избраници така, че накрая мафията изчезва и остават само честните.
Според социологическите данни едва 28 процента от електората на “Демократична България” е категорично против коалиране с ГЕРБ-СДС, не дават даже дума да се издума. Но останалите последователи на дуета Иванов-Атанасов
явно проумяват реалните размери
на кризата, рисковете, пред които е изправена страната днес, и колко решаващи за долче витата на масите са качествата и влиянието на политическите водачи.
72 процента от “градската десница” се издига над профанщината, като декларира склонност да преглътне горчивия компромис, съюзявайки се с враговете в името на едно стабилно евро-атлантическо правителство. Всъщност Стефан Янев не би намерил място в него заради фриволното си отношение към “ограничената военна операция” в Украйна. Затова пък ГЕРБ, ДПС и ДБ постигат достоен
управленски сбор от 123 мандата
Самите политици, естествено, се водят в решенията си от съвсем различни величини и затова логично партийните централи временно са затворили информационните канали. На тъмно и при пълна дискретност се провеждат срещите и договорките между основните претенденти за властта. Ако чуете лидер да говори тези дни, значи не е поканен от архитектите на бъдещото управление.
Освен Кирил Петков, Асен Василев и Костадин Костадинов напълно чиста пред съвестта си е и Корнелия Нинова. Както обикновено, тя не изневерява на себе си и отказва да подаде оставка. Но пък влиза в тона на бившите си коалиционни партньори, насърчавайки ГЕРБ-СДС и ДПС
да съставят правителство, за да им гледа сеира
Всъщност, отвъд глупостите очевидното е, че нито една партия няма да е доволна от насрочването на нови избори.
Като изключим “Възраждане”, която ще продължи да концентрира протестния вот по инерцията от Западна Европа, никой няма шанс да спечели по-добри позиции след три месеца. А провалът на новоизбрания парламент ще намали още повече цената на политическите сили.
Завършвам с една мисъл на Роналд Рейгън, която пасва като ръкавица на настоящите смутни времена: “Не вярвам, че съдбата ще ни сполети, каквото и да направим. Но вярвам, че съдбата ще ни сполети със сигурност, ако не направим нищо”.
