Или зор-заман правителство, или “Възраждане” зимъска
Големият въпрос на тези избори беше “Ще успее ли най-сетне българската политика да излезе от омагьосания кръг, в който се върти вече 2 години”.
Отговорът е не. Да, може да се пръкне правителство тип “зор-заман”, но то ще е още по-нефелно от предишното.
Този път имаме качествена промяна към още по-зле. Предишното правителство стъпи върху 4 партии, които се бяха обявили за “праведни” - ПП, БСП, ДБ и ИТН. Днес те вече нямат мнозинство. В момента на писането не е ясно дали ИТН минава бариерата, или не, но и да минава, тази партия вече не става за праведната коалиция.
И обратното – “прокажените” партии вече са мнозинство.
Уви, и те няма как да направят правителство, тъй като ГЕРБ е самото отрицание на “Възраждане”, а “Възраждане” обеща да не ляга в един креват с евро-атлантици. Изводът е – ако партиите проявят мъдрост, значи са безпринципни. Ако пък са принципни – нови избори. Омагьосан кръг.
При някои мравки се случва същото, видях го по “Дискавъри”. Нарича се “мравешки кръг” или “мравешка мелница”. Вместо да се движи във верига до храната и обратно, в един момент група мравки започва да се върти и върти около оста си, докато накрая всички мравки не изпопадат мъртви на земята. Причината? Увлечени в консумацията на парчето от пицата, мравките губят феромонната следа към мястото, откъдето са дошли. Тогава започват да следват миризмата на първата мравка, а тя - на последната, и така се въртят, въртят и въртят, докато не станат храна на следващите мравки. Също като “Изправи се!”, “Мутри вън!”, “Атака”, ВМРО и така нататък.
И причините са точно същите. Както мравките забравят откъде са дошли, така и партиите забравят защо са избрани. Самият факт, че избирателната активност поставя нови антирекорди, е достатъчно доказателство. Но ако можехме да измерим коефициента на интелигентност на гласувалите в сравнение с негласувалите, щеше да лъсне цялата идейна нищета на родната политика.
Българската държава заприлича на шахматист, който не може да мисли с повече от 1 ход напред.
Кой движи държавата? Нейната бюрокрация, разбира се. И какво се получава, когато висшата бюрокрация се обезглавява на всеки 3-4 месеца? Колко пъти за тези 2 години се смениха шефовете на “Булгаргаз”, на енергетиката и нейния регулатор, на строителството, на правосъдието, на тайните служби, на здравеопазването и така нататък? Поговорете с някого от втория ешелон в което и да е министерство и косата ви ще настръхне. Те са ошашавени. Те не знаят какво ги чака утре.
Мравешката мелница може да се прекрати веднага, ако 1 мравка надуши следата към мравуняка и тръгне по нея, а другите я последват. Същото е и с партиите. Но това не е работа на ГЕРБ, защо да рискува? ГЕРБ печели с очакването за плавен упадък, което все пак е по-добре от катастрофалната слава на ПП. Държавните и общинските администрации са за ГЕРБ, а това вече е над половин милион.
Но то е на светлинни години от онези 1,7 милиона, гласували за ГЕРБ през 2009 година. Онова бе вот на надеждата, това сега е вотът за по-малкото зло. Нищо ново. 33 години България катастрофално изостава от всички бивши соцстрани по всички показатели – икономически растеж, демография, човешко развитие, човешко щастие, свобода на словото – каквато и класация да отворим, все сме в Третия свят и отиваме към четвъртия. И нито една мравка не напуска омагьосания кръг, никакви различни идеи, нищо ново под шапката.
И не че не е ясно как. Точно в същия кръг се върти и Франция след края на Втората световна война – на всеки 6 месеца ново правителство. В един момент държавата е в пълен разпад. През 1958 г. партиите изпадат в такова отчаяние, че отиват при националния герой генерал Дьо Гол, целуват му ръката и казват – ела и ни спаси! Даваме ти пълен картбланш! И какво прави Дьо Гол? Първата му работа е да смени партийнолистовата избирателна система с чисти мажоритарни избори (никакви смесени!) и от този момент Франция има не само стабилни правителства, но и ясна посока. Десетилетията след това се наричат “златните”.
ИТН ужким бе улучила посоката към народа си, но изведнъж я забрави. И избирателят я забрави като партия. По-добре да не влиза пак в парламента, само ще се излага. Последната ѝ изява бе да нарисува врата на стената и да каже – народе, минавай през нея!
Който ви предлага президентска република като изход от омагьосания кръг, той или ви будалка, или е тежко дрогиран. Или е депутат от ИТН.
Костадин Костадинов пък с неговите референдуми за еврото, НАТО и ЕС трябва да черпи, че партията му остава на безопасно разстояние от белята. Щеше да ги загуби и трите. Освен това трябва да почерпи и социолозите, тъй като този път познаха. Както и предишния.
И така, как ще приключи четвъртият пореден опит за възкресяване на парламентарната република? Ще се наложи методическа помощ. Аз лично не виждам принципни разлики в геополитическите ориентации на ГЕРБ, ПП и ДБ. Не виждам и някакви различия в социалната и икономическата политика. След като си пасват, защо да не се вземат?
Ще ги викнат на работна закуска в едно посолство, ще ги посъветват културно да преодолеят междуличностните различия и ще им пуснат Менделсон. Е, може да се наложи Бойко Борисов и Кирил Петков да минат на заден план.
Другият път е – пак нови избори, докато не дойде редът на “Възраждане”.
