- Формулата за кабинет до пролетта с много експерти и малко политици обсъждана в навечерието на вота от пратеници на трите формации
- Изисква отдръпване на лидерите, Петков & Василев засега “против” и това може да разцепи ПП
- Устройва и президента
- Има още три варианта, но почти невъзможни
Край на политическата истерия и стабилно правителство, което да ги преведе през тежката зима и да им гарантира оцеляване - това всъщност искат тези около 40% българи, които гласуват на поредния вот.
Резултатите от неделя потвърждават тази предварителна прогноза на социолозите. За четвърти път в рамките на 18 месеца нито една политическа сила не получи гласове, които да ѝ гарантират самостоятелно управление.
В предизвестената поредна патова ситуация политическата класа вкупом рискува да изгуби легитимност, ако не чуе 40-те процента гласували и останалите 60, които искат същото - предвидимост и гаранции, че ще минем през кризите, а няма да ги гледаме през червените линии на партиите.
Явно в техните централи посланието вече се чува по-ясно, защото още в навечерието на вота са били разиграни няколко сценария за съставяне на правителство.
1. Най-сериозен бил сценарият, наречен условно “Евроатлантическо спасение” - много широка коалиция, която оставя извън управлението само “Възраждане” и евентуално Стефан Янев и ИТН, ако са в парламента. По възможност и БСП, ако не се налага донорство на още няколко депутати.
Че е имало евроатлантически натиск за някакъв съюз на ПП, ДБ, ГЕРБ и дори ДПС още след свалянето на Петков, от “Промяната” тогава говореха открито.
Сега за натиск както на европейските партньори, така и на САЩ да се постигне някаква стабилност признават и от ГЕРБ и ДБ. Твърди се и че съюзниците в НАТО са доста притеснени от едноличното управление на президента Румен Радев, което понякога смущава с проруски движения.
Само при подобна широка формула, в която всеки трябва да отстъпи, участниците ще са по-скоро експерти, не политици. Така
кабинетът “Евроатлантическо спасение” сбъдва желанието на партиите да не излъчват в трудни времена свои ярки лица и така да ги жертват
Сбъдва се и желанието им да не носят лично, а да споделят отговорността за справяне с кризите и последствията при провал. Такова правителство може да бъде обявено за програмно, експертно, да му се зададе конкретен управленски хоризонт от 6 месеца или година, а след това каквото стане.
Подобен ход на основните партии би забавил срива на доверието в политическата ни система като цяло.
Според източници на “24 часа” дори вече са проведени подобни разговори във финалните дни на кампанията между високопоставени фигури от ГЕРБ, “Продължаваме промяната” и “Демократична България”. А предварителните сметки на база резултатите от неделя показват, че подобен съюз би могъл да разчита дори на 140 депутати.
Нещо повече - говорено е вече и каква да е фигурата за министър-председател
Да е добре приет на Запад, да е сравнително млад, да не е силно обвързан партийно - около това и трите формации дали знаци, че може да постигнат съгласие.
Така сред първите в тази листа попаднали хора като бившия министър на отбраната, а след това и на външните работи Николай Младенов, бившата външна министърка и посланичка в Турция Надежда Нейнски, бившия президент Петър Стоянов, отчасти и бившия служебен премиер Огнян Герджиков.
Съгласието на всеки от тях да поеме поста, както и намирането на министри, които да са приемливи и за трите формации и да са готови да се “жертват”, може обаче да се окаже трудно преодолима пречка.
Високо препятствие пред подобен съюз е и личното его на лидерите на партиите. За да се случи управлението, е нужно всеки от тях да го преглътне и да отстъпи от прожекторите. Това не било проблем за
Бойко Борисов - вече бил гарантирал, че няма да се меси
на такъв кабинет.
Христо Иванов, Ивайло Мирчев и Владислав Панев от “Демократична България” също нямали проблем да са депутати и да не участват пряко в изпълнителната власт и вземането на решенията в МС.
Има и алтернативна рецепта при такава коалиция - всички лидери да са министри, както лансира Борисов в петък. Вижте Слави Трифонов - като се уплаши, си дръпна министрите и правителството падна. Ако Слави бе министър, нямаше така да стане, а и те нямаше така да правят срещу него. Не знам по Европа лидерите на партии и коалиции да не са пряко ангажирани с управлението. И Валери Симеонов не искаше да става, аз казах - всички вътре, обоснова този вариант експремиерът.
В неделя обаче самият Борисов като че ли преосмисли формулата и пак заговори за разбирателство и потискане на егото. Моето его аз отдавна съм го надживял. В момента аз съм най-добронамереният към всички партии, с най-много опит и най-много контакти. Но аз ще помагам. Оставям на другите колеги да си изберат, ако имаме добро класиране, обясни лидерът на ГЕРБ, след като гласува.
Друго послание на Борисов от вчера също силно впечатли - той много похвали лидера на ДБ Христо Иванов, който не обяви поредните забрани кой с кого, а постави като условие само изпълнението на политики. Впрочем самият Иванов заговори за експертен кабинет с програма за около 6 месеца при свалянето на правителството “Петков” и завъртането на рулетката с мандатите. Не се получи, но такъв съюз с участието и на ДПС бе демонстриран при прокарването в парламента на офертата “Макрон”.
Проблемна засега била двойката Кирил Петков и Асен Василев, които са категорични, че няма да правят управление без тяхното лично участие и с ГЕРБ под каквато и да било форма.
В “Промяната” обаче има натрупано напрежение и дори вече открито разцепление. За формирането на един
по-диалогичен и прагматичен лагер около бившия министър на иновациите Даниел Лорер
се заговори още при опитите да бъде съставено второ правителство на ПП. Сектантското поведение на Петков и Василев и изборът на кампания, която явно сриваше партията с всеки свой ход, катализирало този процес. На този фон няма да е изненада, ако в един момент се стигне до изолиране на Петков и Василев и включване на ПП като подкрепяща “евроатлантическото” правителство.
В този случай на ДБ се пада ролята на посредник и изравняващ напрежението партньор. По същия начин, по който Христо Иванов намери компромис между ГЕРБ и ПП за приемането на френското предложение за Северна Македония през лятото. А можело да се мисли дори за някакви опити за промени в съдебната система, тъй като толкова широка коалиция би могла да се амбицира за намирането на тематично мнозинство от 160 депутати. Или поне за излъчване на нов Висш съдебен съвет и инспекторат.
Подобен вариант може да постигне и спиране за първи път от години на нападките от страна на Румен Радев към редовния кабинет. Въпреки съмненията, че президентът е амбициран да упражнява властта за дълго и по много, и той не гори от желание назначен от него кабинет да носи отговорността точно в най-тежката зима. Радев всъщност вече подаде сигнал, че би приветствал такова решение.
Преди седмицата след консултативния съвет за Украйна той отдели поне 2/3 от словото си да убеждава партиите, че трябва да съставят кабинет след 2 октомври. Дори обяви задачите му - от строителството на “Хемус” през овладяване на инфлацията до съдебна реформа. Тези приоритети реално удовлетворяват всички потенциално замесени, а
държавният глава ще може да отчете, че той е задал формулата
От месеци впечатлява и че Радев вече изобщо не споменава в критиките си Борисов. Политици говорят все по-открито, че се е помирил с него, разочарован от управлението на Петков и Василев, които сам създаде. И в духа на новите отношения между “Дондуков” 1 и 2 е много вероятно президентски кадри да останат при управлението на съюза “Евроатлантическото съгласие”. Например шефката на “Булгаргаз” Деница Златева, която Борисов харесва като начин на работа и която канеше да остане вицепремиер по европредседателството в третия му кабинет. Тя вече записа червени точки пред обществото със свалената цена на газа. А защо не и някои от президентските министри особено ако коалицията на желаещите да сглобят кабинет събира парламентарно мнозинство и без помощ от Корнелия Нинова.
Такова правителство обаче вероятно ще е краткотрайно
Ще трява да взема трудни решения, които партиите да подкрепят в парламента. И ще превърне “Възраждане” в единствената опозиция, което неминуемо ще напомпа Костадинов за следващия предсрочен вот.
Отделно формулата ще е с размита отговорност и механизъм за вземане на решения и с липса на каквито и да било гаранции, че в конкретен момент някой от партньорите изненадващо няма да се оттегли.
2. Кабинет на ГЕРБ с подкрепата на ДПС. В последните дни от кампанията Делян Добрев допусна нарушаване на едно от разписаните в решенията на партията табута - преговори с движението за коалиция.
ДПС винаги е помагало при управленията на ГЕРБ, когато е трябвало да бъде прието евроатлантическо решение, обича да припомня лидерът Борисов. Но националният партиен форум е гласувал забрана за официално коалиране с ДПС и с БСП. Сега Добрев дава сигнал, че се мисли това да отпадне.
Съставянето на правителство на ГЕРБ и ДПС би имало парламентарна подкрепа с помощта на отцепници оттук-оттам. Двете партии засега по предварителни резултати ще имат общо около 113-120 депутати.
Реално обаче никой от тях не иска такава коалиция истински. Идва зима с назряващи социални протести, а подобен кабинет
ще изкара на жълтите павета и младите от средната класа, които просто не приемат Бойко Борисов
повече да управлява, опасяват се в двете партийни централи.
Проблем е, че и самият Борисов не желае да се оттегля от политиката, но и не би искал да излиза напред в този момент. Като цяло заради предстоящите трудни месеци и очаквания кратък живот на каквото и да било правителство на лидера на ГЕРБ не му се ще да си гори водещите фигури. А явна коалиция трудно може да претендира за експертно правителство и да не включва политически лица като министри. Те бързо ще изгорят, при това за дълго.
3. Вариант, при който ГЕРБ се съюзява с “Демократична България” по подобие на коалицията на ГЕРБ и “Реформаторския блок” от втория кабинет “Борисов”. Но още в хода на кампанията пролича, че формулата трудно ще събере математическа подкрепа и пак ще търси рамо от други групи. А резултатите показват, че всъщност ще са нужни поне още 30 депутати. С такава задача ГЕРБ са показали през годините, че могат да се справят. Този път в ролята на скромния малък партньор биха могли да влязат както Стефан Янев, така и ИТН, ако минават прага от 4% - нещо като АБВ във втория кабинет на Борисов.
И тук обаче няма как да се мине без партийци министри и това важи както за ГЕРБ, така и за ДБ. А нито едно от лицата на градската десница не гори от желание да го видят в правителство редом с хората на ГЕРБ. Нещо повече - в ДБ напълно осъзнават, че
участието им в такава коалиция ще ги ликвидира
Реална е опасносттта тутакси гласувалите за ДБ пак да излязат на площада, този път гневни на своите. Те вече веднъж трябваше с мъка да преглъщат “предизборния трик” на РБ от 2014 г., после и четворната коалиция с “комунисти”.
Нуждата от търсене на допълнителна подкрепа пък прави съвсем несигурно докога може да съществува такъв кабинет.
4. Коалиция “Продължаваме промяната”, ДБ и БСП, каквато още от началото на кампанията бе обещана от Кирил Петков в интервю за “24 часа”, е единственият вариант за управление без ГЕРБ. Но няма никакви шансове да събере нужната парламентарна подкрепа, дори да привлече Стефан Янев за новия четвърти. В най-добрия случай такъв съюз би достигнал до 110 депутати, и то в четворна формула. Освен това Янев веднъж вече бе разочарован както от Кирил Петков, така и от ДБ (пък и те от него).
Дори да успее да се осъществи, подобно дежа вю е обречено - нали такова правителство влезе в историята като първото паднало с вот на недоверие и затова пак ходихме на избори вчера.
Не само че конфигурацията не позволява “да си довършим работата”, както гласеше слоганът на “Промяната”, а и разпадът на предната власт и ходът на агитацията допълнително влошиха отношенията между партньорите. Високомерният отказ на ПП от предизборен съюз с дясната коалиция и поведението им на
обсебени от чувството за мисия и самодостатъчност
обидиха “Демократична България”. В самата “Промяна” тепърва трябва да се обясняват защо сглупиха, но след странната кампания, завършила с нахлуването на Петков на дебата в bTV, вдясно вече се чуват и радостни гласове, че се отърваха от тази беля.
На левия фланг пък отношенията са пред окончателен разрив. Позициите на социалистите за преговори с “Газпром” и като цяло за войната в Украйна накараха един от лидерите на ДБ - Ивайло Мирчев, да изключи възможностите за правителство, в което едновременно да участват ДБ и БСП.
