Иначе непримирими врагове, партиите у нас се обединиха, за да дадат “зелена” светлина на антибългаризма, допускайки РСМ до официални преговори за ЕС. Тогава предрекох, че това е само началото и тепърва ще сърбаме вряла и горчива попара. На общоевропейско ниво.
Преди дни брутално бе освиркан българския химн, а след това Бербатов, Десподов и Кирилов бяха обявени от македонските медии за ”македонци”, бидейки родени в Пиринската част на географската област. Интересно. И комично - страхотни футболисти са и тракиецът Стоичков, мизиецът Костадинов или добруджанецът Светльо Тодоров. Регионалната им идентичност обаче няма общо с етническата им принадлежност - българската. Каквото е и на болшинство славяни по македонските земи от 6 век насам.
Примерът е смехотворен, но показателен - в РСМ имат и десетилетни териториални претенции към България - внушавани от сърбокомунистическите оракули, които след 1945 г. измислиха нацията им. Всъщност арогантните претенции не са от нас към РСМ, а от тях към нас, както става все по-видно. За малцинство. За политическото му представителство, разбирай квази “македонска” партия. Ще поживеем, ще видим.
Най-страшният и престъпен иск обаче е културният, респективно за културно-историческото ни наследство. Езикът, кирилицата, литературата, Възраждането, Екзархията и училищата, съхранили през вековете българския дух - нищо няма да е пожалено. Особено, един път влезли в пределите на политкоректния и все по-лицемерен ЕС - тези хора ще има и меката сила, и медиите, с които да налагат тези идиотизми.
Скоро “македонският” принос ще бъде отразен в учебниците, от които учат българчета - да се обзаложим ли? Защо? Защото чрез училището и идеите нак-добре се сее покварата на ума и духа, а впоследствие се контролира съзнанието. Стар - и вероломен - пиниз като света.
Всичките тези усилия, разбира се, щяха да смехотворни напъни на антибългарските остриета навън, ако ги нямаше и удобните родни български рупори, които да налагат от сутрин до вечер ренегатските си тези.
(От фейсбук)
