- Вероятността за експертен кабинет с хоризонт 1 г. е 40-45%
- Главният риск за ПП е да изглеждат като основния противник за договаряне на изпълнителна власт и да влязат в ролята на ИТН от миналото лято
В България за последните 32 години (от края на съветския период) никога не е имало толкова раздробена политическа подкрепа. Последиците са, че в рамките на по-малко от 2 г. в се провеждат 4 избора за парламент.
При предстоящите нови избори прогнозите за съставяне на стабилно правителство отново са песимистични. В ситуацията на война до нашите граници, енергийна и икономическа криза възможните политически развития са неясни и спорни. Ето опит да се оценят най-реалистичните политически варианти.
Предложената графика е по-скоро инструмент, който се опитва да очертае и свърже най-вероятните сценарии (според известните ни социологически проучвания), възможните варианти за правителство, очакваните събития.
Предложените проценти на графиката имат по-скоро ориентиращ характер. Както опитът през последните 10-12 г. показва, по-малко вероятните сценарии в България се случват по-често.
Участници в следизборната драма
Според социологическите изследвания най-вероятно в следващия парламент ще има 6 политически формации – ГЕРБ-СДС, “Продължаваме промяната” (ПП), БСП, ДПС, “Възраждане” и “Демократична България” (ДБ).
Някои агенции обаче прогнозират, че очакваната ниска избирателна активност може да увеличи броя на участниците в следващия парламент до 7 и дори до 8 (по-малко вероятно).
Две са формациите, около които може да се формира управляваща коалиция.
Първата е около ПП, към която се включват ДБ и БСП. Според последните социологически проучвания този вариант няма да има достатъчно депутати. ПП вярват, че проучванията не са верни, а също, че може да получат значителна подкрепа в последния момент, както това се случи на изборите на 14 ноември 2022 г. Съответно коалицията от трите партии да имат достатъчно гласове.
Втората възможна коалиция е около ГЕРБ, която вероятно лесно ще получи подкрепа от ДПС, стига да я поиска. Проблемът е, че ГЕРБ не би влязла в открита коалиция с ДПС. Дори двете партии обаче да успеят да увеличат значително избирателите си на 2 октомври, коалицията рискува да предизвика бързи улични протести още преди да започнат очакваните кризи в енергетиката и икономиката. (ГЕРБ се надяват на скрития вот от срамуващите се да кажат, че ще гласуват за тях, а ДПС на вота в Турция.)
Някои наблюдатели виждат към коалицията ГЕРБ-ДПС да се включи и “Възраждане”. Обаче
нито ГЕРБ иска да привлече “Възраждане”,
нито “Възраждане” иска да участва. Разбира се, “Възраждане” може да играе по модела на “Атака” от времето на Орешарски, като не влиза в залата и така осигурява мнозинство на ГЕРБ-ДПС. Всички обаче знаем какви са последиците от подобен вариант.
Експертно правителство като възможно решение
В моментната ситуация нито ПП, нито ГЕРБ са склонни да участват в общо правителство. Същевременно нито една от двете партии не иска или не може да придърпа някой от конкурентния лагер. ГЕРБ например с удоволствие би привлякла ДБ, но за ДБ това е невъзможна стъпка.
При ПП ситуацията е различна, те не могат да си позволят да привлекат ДПС и още по-малко “Възраждане”. Последицата от блокираните варианти за коалиции дават основание да се очаква, че ще се отиде на нови предсрочни избори.
Същевременно всички партии коментират, че няколкото взаимносвързани кризи заради войната в Украйна изискват компромиси. В този план не е изключено да се търси някакъв тип временно експертно правителство. За ГЕРБ подобен вариант е част от предизборната им стратегия. За ПП коалиция с ГЕРБ с лидер Бойко Борисов не е възможна. В същото време един от лидерите на ПП - Асен Василев, в последните си изказвания
коментира, че трябва да има работещ парламент,
за да се приеме бюджет на страната.
В този план се очертава възможността при третия мандат да се стигне до компромиси и да се търси кабинет от експерти, който да има ограничен времеви хоризонт (например до местните избори през есента на 2023 г.).
За 32 години парламентарна история третият мандат е бил два пъти неуспешен (през 2021 г.) и един път успешен през 2005-а, когато се формира тройната коалиция.
За момента формирането на “експертно правителство” според повечето наблюдатели е по-малко вероятно, отколкото предсрочни избори.
Този вариант обаче зависи от много случайности. Например, ако се стигне до трети мандат, кой ще го получи от президента Радев. Каква ще е ситуацията с войната в Украйна и енергийната криза в страната. Тогава натискът върху политическите партии в парламента за формиране на правителство може да е много по-силен. Включително някои политици коментират непублично
усилията на НАТО партньорите на България
да се опитат да влияят да се състави правителство
на всяка цена. ДБ и БСП по-скоро биха потърсили общо участие, отколкото поединично.
Проблемът за ДБ е, че те страхуват да не загубят електорат в полза на ПП при участие в кабинет с ГЕРБ и ДПС, а БСП се страхува да не загуби следващата възможност да участва в коалиция с ПП и ДБ.
Съответно ПП се очертават като фактора, от който зависи дали ще има, или няма да има нови предсрочни избори. Основният риск пред “Промяната” е, че ако отново не бъде съставено правителство, а те изглеждат като ясния противник на съставянето му, те рискуват да влязат в ролята на ИТН и избирателят да ги накаже.
