- Декриминализирането на “безделничеството”
трябва да се приветства, има още немалко
такива членове в Наказателния кодекс
- Като се замисли човек – голяма част от хората може
да се определят като просяци, немалък процент – като безделници
Чл. 329. (С последно изменение от 1 януари 2005 г.): Пълнолетно работоспособно лице, което продължително време не се занимава с общественополезен труд, като получава нетрудови доходи по непозволен или неморален начин, се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация.
(2) (С последна промяна от 1 януари 2004 г.) Който системно се занимава с просия, се наказва с пробация за срок до две години.
През май главният прокурор атакува тези текстове от Наказателния кодекс в Конституционния съд и поиска разпоредбата да бъде обявена за противоконституционна.
Той изтъкна, че “гражданите имат конституционно гарантирана от законите свобода да си набавят средства за препитание по всякакви правомерни начини, трудови и нетрудови, дори когато те могат да бъдат оценени като безнравствени”.
И естествено, преди ден Конституционният съд (КС) отмени чл. 329 НК. Решението за отмяната на безделничеството е прието единодушно от десетимата конституционни съдии, но по отношение на просията Янаки Стоилов го е подписал с особено мнение.
Както споменах – като се размисли човек, една съвсем значителна част от населението не се занимава с общественополезен труд – ходи по маникюр, педикюр, козметика и пазар, живеейки на гърба на определено нелюбим мъж.
Друга немалка част безделничи и пие, живеейки на гърба на застаряващите си родители.
Направо си е неморално!
Почти всеки многократно в живота се явява молител за какви ли не услуги или помощ. Неслучайно се казва и “просител”.
Казано с други думи, голяма част от хората се занимават с просия. А колко половинки са
просители за маркови коли, спа процедури
и дрехи?
Ако една жена или мъж живее и спи с някого или просто е любовница или любовник на някого, въпреки че ѝ е неприятен, за да получава издръжка – дали това не си е вид проституиране?
Всъщност описаното го има в една или друга степен в цял свят и, разбира се, на никого в що-годе нормалните страни не му и хрумва да го криминализира.
Декриминализирането на излезли от времето си текстове трябва да се приветства. Има още немалко такива в Наказателния кодекс.
В България, като има проблем, политиците ни в дружен хор искат съответното деяние да се криминализира, или ако вече е обявено за престъпление – да се увеличат наказанията. А така никой никъде не е решил проблемите.
Отдавна е установено, че въздействаща е неизбежността на наказанието, а не прекомерният размер. С обявяването на какви ли не деяния за престъпления само се задръства правоохранителната ни система (полиция, прокуратура и съд) с маловажни случаи или отживели времето си престъпления. А това пречи да се установяват и доказват истинските престъпления.
Едва когато пияни и дрогирани убият някого на пътя, полицията се разбързва да проверява и се случва нещо кошмарно - всеки ден хваща десетки пияни и дрогираните шофьори.
Е, точно това трябва да се прави без прекъсване. Всъщност пияните и дрогирани шофьори, които управляват колите си, са хиляди всеки един ден. И те са потенциални убийци.
Безделничеството е обявено за престъпление по времето на социализма (този - с комунистическа партия начело), където
се смяташе, че правото на труд е едва ли не и
задължение
Всъщност основната цел на безделничеството беше насочена основно срещу проституцията.
Някой ще се запита – ами защо не се криминализира проституцията. Отговорът е прост – как така по времето на социализма ще има проститутки! А всъщност проститутките и тогава, и сега полагат един интензивен труд и в много случаи наличието им е спасило много бракове и е осигурило прилични грижи за немалко деца.
В Япония жриците на любовта
отпреди стотици години съвсем официално са били едни от най-влиятелните в обществото. И далеч не само там. Във все по-малко от цивилизованите държави по света се преследват проституиращите. Напротив – във все повече държави се уреждат правилата за тази професия в защитата на проститутките.
По въпроса за безделничеството има и тълкувателно решение на Върховния съд от 1984 г., където като безделници с неморални доходи се поставяха и тези хора, които се издържат от доходите на родители или други близки, получени чрез изнудване, насилие, заплашване или по друг начин.
Интересен подход, при положение че изнудването, насилието и заплашването поначало са престъпления или водят до друг вид отговорност. Ако обаче изнудвачът, насилникът или заплашващият са работили примерно на трудов договор, тогава не били безделници. С други думи, безделничеството е престъпление само за тези, които не се трудят. Велико правно постижение!
В частност – ако една проститутка работи нещо примерно на трудов договор, тя не може да бъде преследвана за безделничество. Да, смешно е да се стига до такива изводи в една държава, която има претенции, че се старае да стане правова държава.
За съжаление, текстът за безделничество спрямо проститутките – колкото и да е учудващо, се е прилагал и на практика в съвсем скорошни времена – например през 2018 г. 26-годишна крайпътна жрица на любовта
отнесе 1000 лв. глоба
по така наречения член за безделничество.
Възниква един интересен въпрос – защо са правени промени по тези отдавна умрели текстове от НК през 2004 и 2005 г., когато би следвало вече да сме загърбили подобни разпоредби.
И най-накрая – кога най-после ще имаме един нов НК, от който имаме крещяща нужда?
