33 мандата в 12 парламента произведоха българите зад граница за 32 години демокрация
Активността на сънародниците ни извън страната се повишава, вътрешната намалява
Колко мандата ще донесе вотът от чужбина и за кого в четвъртите избори от година и половина насам?
Този е един от интересните въпроси дни преди предсрочния парламентарен вот на 2 октомври.
Ако до редовния парламентарен вот на 4 април 2021 г. делът на гласовете от чужбина се движеше между 3 и 4% от всички действителни бюлетини, на трите парламентарни избора миналата година броят им
скочи двойно - между 5 и 8,5%
Очевидно гласуването на избралите да живеят, работят и учат зад граница българи търси тежест. Вероятно този е сред аргументите през април миналата година да падне ограничението в страни извън Евросъюза да се разкриват до 35 секции. Тогава се въведе и изцяло машинен вот в цялата страна и в район “Чужбина” в секции с над 300 избиратели, хартиената бюлетина остана в онези с под 300 избиратели.
Резултатът е, че секциите в чужбина за предстоящия вот са 755 в 62 държави, или 1,6 пъти повече от 465-те на редовните избори на 4 април 2021 г., когато тази бройка се оценяваше като твърде амбициозна на фона на 300-те до този момент.
В неделя зад граница ще се гласува с 525 машини в 290 секции, с две машини в 235 секции, а в 55 - с една.
Дали обаче чужбинският вот ще продължи да преодолява пренебрежимостта си?
По данни на ЦИК подадените заявления за гласуване извън страната досега са около 51 000. Бегъл преглед на данните по този графа за последните три вота показва, че до урните отиват от 2 до 4 пъти повече българи. Ако следваме тази логика, можем да очакваме 110-200 хил. сънародници в чужбина пред урните в неделя. По неофициални данни те са около 1,1 млн.
Какво показа проучване на “24 часа” за тежестта на район “Чужбина” на всичките избори - 8 парламентарни, 4 президентски, 4 за Европейски парламент и два референдума между 2005 и 2021 г.
1. От целия вот зад граница в периода 2005-2021 г., а това са 1 984 082 действителни гласа, 1 004 889, или 50,64%, са от парламентарни избори.
568 400, или 56,7% от действителните бюлетини в тази група, са от последните три парламентарни вота.
2. Между 2005 и 2021 г.
гласовете от чужбина са общо 1 906 418 и те са 3,19%
от всичките 62 130 969 действителни бюлетини за 18-те избора в периода. Това е повече с половин процент в сравнение с вотовете до 4 април 2021 г. - тогава тежестта на този вот бе 2,59%.
3. Вотът от чужбина има своите пикове и спадове:
- Сънародниците ни зад граница са гласували
най-вяло на четирите евровота в периода
2005-2021 г. - пуснали са 66 226, или 3,47% от действителните бюлетини от район “Чужбина”, за целия период и само 0,1% от всички.
- На двата референдума - единия през 2013 г. и другия през 2016 г. гласовете от чужбина са съответно 0,3% и 2,33% от всички действителни гласове.
- От целия чужбински вот между 2005 и 2021 г. 35,53%, или 677 504 действителни гласа отиват в урните на 4-те президентски вота.
Една трета от действителните бюлетини, или 224 721, са пуснати на първия тур на президентските избори на 14 ноември миналата година. Тогава гласуване извън граница се проведе в 68 държави в 751 секции. Това е най-високото участие за президентски вот и второ по масовост за район “Чужбина” след ноемврийските парламентарни избори миналата година.
- Най-многолюдно е било пред урните зад граница на ватяа зя НС на 14 ноември, в които са преброени 225 750 действителни бюлетини от българите зад граница. Този е и най-високият дял български гласове от странство от 1989 г. насам. Те произведоха цели 8 мандата.
4. И съвсем не на последно място - тежестта на гласовете от чужбина се мери не по броя им, а по това колко мандата са произвели. Това твърди математикът и изборен експерт проф. Михаил Константинов дни преди вота пред “24 часа”.
Изборите за парламент на 14 ноември 2021 г., които ще бъдат запомнени с най-високото участие на българи в чужбина - над 225 хиляди, са донесли по негови изчисления 8 мандата, от които най-много - 6, са за ДПС, 1 за “Възраждане” и 1 за ДБ. “В същото време на този вот ГЕРБ загуби 4 мандата, БСП - 3, а ПП - 1, колкото и да е странно”, коментира професорът. По думите му гласовете от чужбина са важни единствено когато са в различна пропорция от онази, в която гласуват в България. Ако в чужбина гласуват в същия процент, като в родината, няма никакъв резултат.
“Например през 2017 г. от чужбина дойдоха над 112 000 гласа, но те донесоха 0 мандата, защото гласуваха като в България”, обясни проф. Константинов.
По негови изчисления ефектът от гласуването в чужбина за 32 години е
33 мандата в 12 парламента с общо 2880 депутати, което е малко над 1%.
“От тези 33 мандата партия ДПС е спечелила 23, ИТН - 7, ДБ - 2, и “Възраждане” - 1 мандат”, коментира математикът.
Според него най-големият губещ е БСП, която до момента е загубила 14 мандата заради вота от чужбина. Следват я ГЕРБ с 12 мандата и “Атака” с 3. Четири други партии, включително “Продължаваме промяната”, губят по един мандат.
“След редовните избори на 4 април 2021 г. умно-красивите изпаднаха в делириум. Спешно промениха законите така, че излъгаха ГЕРБ с едно място в ЦИК и отвориха широко вратата към гласуващите от чужбина. В резултат на това само на последните парламентарни избори “подариха” на ДПС 6 мандата. Няма лошо. Но ако е съмнително, че умно-красивите са красиви, то че не са умни е факт”, допълни проф. Константинов.
