- Руският президент може да използва мобилизацията, за да се разправи с опозиционно настроените руснаци
- Ердоган и Си Дзинпин не са солидарнр с него, може да изпадне в изолация
- Владимир Путин обяви “ограничена мобилизация” в Русия. Какво се крие зад този термин, проф. Тагарев, и ще остане ли тя ограничена?
- Няма никакви гаранции за това. Указът на руския президент не включва конкретни параметри на тази мобилизация. Той включва един пункт, който реферира към секретно приложение.
Всички подробности се основават на интервюто на министъра на отбраната Сергей Шойгу, излъчено веднага след обявяването на частичната мобилизация. Там той дава определени параметри, но те не са ангажиращи за Кремъл. Шойгу говори, че около 300 000 души ще бъдат призовани да се включат в армията, както и че няма да бъдат включвани наборни войници. За мен 300 000 не е ограничение и на практика всеки, който по какъвто и начин е служил в армията, ще подлежи на призив.
Шойгу казва, че имат 25 милиона мобилизационен капацитет
и ще призоват 1,1%. Наистина ли ще бъде ограничен призивът до триста хиляди – можем само да гадаем.
- В този смисъл колко време очаквате тя да се осъществява и ще бъде ли успешна?
- Мобилизацията започна веднага, значи е подготвена по-рано. Путин казва, че е издал указа по предложение на министерството на отбраната и генералния щаб. Няма как тя да бъде осъществена много бързо, защото ще събират хора от територията на цяла Русия. Те трябва да се превозват до пунктове, да им бъде дадено оръжие и най-малкото трябва да получат поне минимална подготовка. После да бъдат превозени до фронтовата линия.
Колкото до самите ефекти – гледам данните, които ежедневно публикува генералният щаб на Украйна за жертвите и пораженията в руската армия. Украинците систематично унищожават приблизително по една батальонна тактическа група дневно. И тази мобилизация ще попълва загубите. Разбира се, в някакъв момент ще видим и по-голям брой руски военнослужещи на фронтовата линия, но не очаквам това да доведе до качествена промяна на ситуацията, тъй като говорим за хора, които имат или минимална, или твърде стара военна подготовка. И които не разполагат с най-модерно въоръжение. И най-важното –
хора, които не са мотивирани, а са задължени
със законови механизми да отидат на фронтовата линия.
Вероятно читателите вече са запознати с новините, че няма самолетни билети от Русия за различни дестинации, изчерпани са с дни напред. Вижда се и каква информация търсят в интернет: “отклоняване от военна служба” и “как да си счупя ръката” - за да не подлежи на мобилизация. Знаем и за протестите в много руски градове. Те може да не са многобройни, но хората, които подлежат на мобилизация, определено не са щастливи от решението на Кремъл.
- Референдумите в Донецк, Луганск, Херсон и Запорожие започнаха. Очаквате ли ескалация на напрежението, след като се проведат?
- Първо трябва да намерим друга дума, защото това
не са референдуми, а някакви фалшиви театрални събития
За които вероятно вече протоколите са готови и ще бъдат обявени от “доброжеланието” на тези области да станат част от Руската федерация. Това ще бъде приветствано моментално от Руската дума и от указа на президента. Но те няма как да доведат до внезапна промяна на фронта, защото и сега населяващите тези територии украински граждани биват призовавани да се включат в руската армия. Може би по чисто формални причини ще имат право да ги задължат да влязат в армията и да тръгнат да воюват срещу украинската армия. Което е ужасно. И предполагам, че това е част от
замисъла на Кремъл – той вече противопоставя едни украински граждани на други
украински граждани. Ще има хиляди, ако не и десетки хиляди жертви и от двете страни.
Дори да стигнем скоро до разрешаване на тази война, ще бъде нанесена дълбока и жестока рана на украинското общество, за която ще са необходими десетилетия да зарасне.
- С подкрепата си Русия не рискува ли подобни на референдуми на нейна територия, предизвикани например от негодуванието на мобилизирани?
- Големият проблем на Кремъл не са републиките в Далечния изток. Там на практика за много хора единственият начин да видят свят и да се приобщят е да се включат в армията. Проблем му е средната класа и големите градове като Санкт Петербург и Москва. Има сериозно опасение, че Путин може да се опита да използва мобилизацията и промените в закона, ожесточаващи наказанията, за да се разправи с опозиционно настроените руснаци – викат ги, обличат ги в униформа, пращат ги на фронта и каквото стане. Путин може да е доволен дори да бъдат избити там, защото ще намали опозицията.
- Путин заяви, че ще използва всички налични средства – доколко е вероятно натискането на ядреното копче – може ли да прибегне до ядрено оръжие, за да избегне загуба в неядрена война?
- Все още си мисля, че той се опитва да уплаши Запада. Защото украинците повече не може да ги уплаши. Но иска да уплаши Запада и да предизвика разцепление в единния фронт на демократичните страни срещу Русия, които оказват военна помощ на Украйна. Която само ще се увеличава, особено след последните изявления на Путин.
Но призивите му го карат да изглежда слаб и това обявяване на частична мобилизация означава, че той разбира провала на руската армия при провежданата т.нар. специална военна операция. Той не очаква промяна на фронта по начина, по който армията действа до момента, и търси друго решение. Използване на ядрено оръжие от ядрена държава, и то с претенции за световна суперсила, срещу неядрена държава би било доста неочаквано. Искам да подчертая, че тук говорим за тактическо ядрено оръжие с малка мощност.
Ако се стигне дотам – първо не можем да сме сигурни дали военните биха изпълни заповедта, защото има случаи по време на студената война, в които военните решават да не натискат копчето.
Второ: ако бъде изпълнена –
Путин ще стане персона нон грата в целия свят
с изключение на Иран и Северна Корея. Никой няма да иска и да се среща с него – той ще приключи като държавен глава.
- Путин обяви мобилизацията дни след участието си във форума на Шанхайската организация за сътрудничество в Самарканд. Там присъства и китайският президент Си Дзинпин. Преди началото на войната двамата пак се видяха в Пекин по случай олимпийските игри. В интервю за “24 часа” през февруари казахте, че Русия е подчинен партньор на Китай. Синхронизира ли Путин действията си с Пекин?
- На тези срещи Путин изпадна в обяснителен режим защо води тази война. И защо, като говори за ограничени цели на специална операция, той не ги е постигнал. Защо търпи поражения и т.н. Определено Си Дзинпин не е доволен от тези развития на събитията. Освен това Китай не предоставя помощ на Русия, каквато Кремъл би искал да получи. Индийският премиер беше по-директен – той каза, че сега не е време за война, трябва да се търсят мирни решения бързо. А
Ердоган направо го отряза
с интервюто, което даде след срещата. В което каза, че цялата окупирана украинска територия, включително Крим, трябва да бъде освободена. С тези сигнали Путин разбира, че губи тази подкрепа или поне неутралност, на която се е надявал. И ако не намери бързо решение, ще изпада във все по-голяма изолация.
А с ефекта на санкциите на САЩ, Европа и други страни и липсата на доставки от Китай, на които се е надявал, руската икономика ще започне да затъва много по-сериозно. Руският военнопромишлен комплекс няма да може да възстановява загубите. Той неизбежно ще губи в дългосрочен план от продължаване на войната. Мисля, че това е стигнало до неговото разбиране.
Проф. Тодор Тагарев е роден е на 18 април 1960 г.
Завършил е Висшето военновъздушно училище “Георги Бенковски” в Долна Митрополия като инженер по автоматика и телемеханика
Бивш директор на Института по отбрана и съветник на военния министър по въпросите на стратегическия отбранителен мениджмънт
От 13 март до 29 май 2013 г. е министър на отбраната в служебното правителство на Марин Райков
