Кулинарите ще ви кажат, че колкото повече вариш един продукт, толкова повече омеква. При родните политици не е така. Колкото повече се варят в предизборната кампания, толкова повече отделните партии втвърдяват тона срещу опонентите си и главите им не увират.
Последното социологическо проучване на „Екзакта“ показва, че две трети от българите са на мнение, че след втори октомври страната трябва да има редовно правителство дори ако това означава известни компромиси на партиите при коалиране. Една трета от участвалите в изследването са твърдо против това да се прави редовно правителство на цената на компромиси.
Дълго можем да анализираме обтекаемото „известни компромиси“ и какво включва. Засега според същото изследване (което потвърждава предишни на техни колеги) гласовете на избирателите са разпределени така, че съставянето на правителство е повече добро пожелание. Партиите не само, че не вървят в тази посока, но продължават с мрачно упорство да чертаят все по-дебели и дебели червени линии помежду си. Вместо да приглушат агресивния тон, за да си запазят поне открехната врата за преговори, те я затръшват и дори заключват.
В това отношение ГЕРБ млатят по „Продължаваме промяната“, почти не засягат ДБ и БСП като техни основни опоненти от миналото управление и определено имат самочувствието на водачи във временната класация. Но изключая партията на Нинова, дават знаци, че донякъде с ПП и особено с ДБ могат да преговарят.
Обратното – с всяко свое появяване в медиите който и да е кандидат-депутат от „Промяната“ е категоричен, че с ГЕРБ никога не биха влезли в какъвто и да е кабинет. Особено категорични са техните лидери Кирил Петков и Асен Василев.
Точно тук идва въпросът както означава „известни компромиси“. Дали те включват коалиция с ГЕРБ, ако Борисов се пенсионира, дали ПП ще преглътнат искането на БСП да се преговаря с Газпром и русофилските уклони на социалистите, дали партията на Борисов ще приеме подкрепа от ДПС и ще види възможен партньор в консервативната /по декларация/ партия на Стефан Янев? И двете последни споменати партии са готови да преговарят без предварително изкопани и наводнени като за обсада политически ровове.
Това са все въпроси, на които ще получим отговор след изборите на 2 октомври. Но от опит се разбра, че съставянето на коалиция само на базата на аритметичното мнозинство, без да се отчитат идеологическите и ценностните платформи на партиите, води до тежки последици и нестабилно управление.
Тук е времето да кажем и за симпатизантите на партиите. Техните ядра, твърдите им привърженици, имат свое още по-твърдо ядро. Във футболните агитки това са ултрасите, а в Сърбия им казват „навиячи“. Точно те са крайни и крайно гласовити и непримирими. И ако питате тях в политически план ГЕРБ изобщо не трябва да поглежда към „Промяната“ и обратното. Понякога в желанието си за запазване на твърдия електорат се изпуска периферията. Защото, както пишат от „Екзакта“: „Обострянето на кампанията чрез ползване на черен ПР и компромати в крайната фаза по-скоро може да отблъсне, отколкото да привлече избиратели.“
Вместо заключение. В България има няколко кризи, но без решение първо на политическата няма да могат да бъдат решени останалите. Основните партии не могат да си говорят помежду си, но в същото време нито ГЕРБ, нито ПП искат поредния служебен кабинет под ръководството на Радев. И още 4 месеца без парламент и то през зимата биха поставили най-уязвимите групи в обществото пред дилемата как ще оцелеят физически. Точно те, по-бедните, слаби и беззащитни, по-възрастните от малки градове и селата заявяват, че искат ново правителство с цената на компромиси. На обратното мнение според социолозите са младите и симпатизантите на „Възраждане“.
Изводът е един – необходимо е правителство. Дали ще бъде наречено експертно, програмно, кризисно или на националното спасение няма никакво значение. Да, имаме горчив опит с подобни кабинети, но нищо по-добро не се очертава като вариант. Другата опция е избори през февруари, когато ви гарантирам под 30% избирателна активност в държава, влязла в дългова спирала, заедно с референдум за президентска република. Просто не се знае колко е търпението на електората и кога ще му писне.
