Лятото свърши.
Застудяването ни носи опасения и страхове за премеждия и болести, а сред тях е и неясното ни общо бъдеще в "закучилата се" война в Украйна.
Какво можем да очакваме?
Според мен, войната навлиза в последния си стадий.
А това може да означава само едно - ще става по-ожесточена, по-разрушителна и по-кървава.
И двете страни понасят огромни загуби, но инициативата, военна и политическа, както и надеждите за победа, са на страната на Украйна.
Русия изгребва оръжейните си складове и хорските остатъци, но не се осмелява за всеобща мобилизация.
Ситуацията на юг (Херсон) е критична за агресора, заради "котела" на Десния бряг, който не дава шансове на 20-хилядната групировка.
Битката за Донбас е патова, с падането на Изюм и, вероятно, Лиман, украйнските войски ще си отворят пътя към връщане на Луганск. Това обаче иска време и жертви. И Русия ще направи всичко, за да не го допусне.
Защото Москва изгуби не само военната инициатива, но се провали и на Международната сцена: ОДКБ, проруската пародия на НАТО е пред разпад. Казахстан потърси и намира съюзник (срещу руската заплаха), както и военен гарант в лицето на Турция и Китай. Армения бе предадена от Кремъл срещу Азербайджан и е на път да се американизира след посещението на Пелоси там.
в Самарканд, на Шанхайската среща, само мързеливите не унизиха Путин: президентите на Индия и Киргизстан (!) накараха великия някога Путин да ги чака, пристъпвайки, унизен, от крак на крак.
Китай, и отново Индия, ясно заявиха, че Русия трябва да спре военните действия, защото те видимо вредят на двете велики държави.
И, за разлика от предишни времена, езикът на тялото на руския президент издаваше неговото силно притеснение за собственото му бъдеще.
Затова от него можем да очакваме единствено крайна радикализация на действията и още по-голяма жестокост в украинската авантюра.
А това означава, че той няма да дочака края на успешно за него завладяване на Донбас в реални граници, а ще гледа да проведе фалшиви референдуми в още в началото на октомври. Успоредно с продължаващите на територията на Донбас сражения.
Ключово важно за него е, това да стане преди връщането на Херсон в украински ръце, защото това, последното, ще означава и абсолютен крах на путиновия режим. И, неизбежно, неговото физическо отстраняване от властта.
Това състезание с времето и с предизвестения провал на агресията, означава също, че Русия ще компенсира военната си несъстоятелност с масирано унищожение на граждански инфраструктурни обекти, - жилищни квартали, язовирни стени, електростанции, болници, гари и прочие. И хиляди цивилни граждани.
Да, тези действия издават безсилие, но са единствената възможност на Путин да забави собствения си край.
И разпада на залязващата империя.
Уви, и в тази последна фаза на войната, Украйна, за пореден път, ще трябва да се справя сама.
Западът до последно ще се въздържа от предоставянето на нападателно оръжие, но накрая ще бъде принуден да го направи. Ще стане в рамките на Ленд-лийза, който едва сега започва - на 1 октомври!
Тогава обаче, когато жертвите ще са с хиляди повече, а инак модерната украинска инфраструктура ще бъде в развалини.
Фалшивите референдуми в Донбас, ще дадат на Путин мнимото право да смята всяко нападение срещу този район от украинска страна, за нападение над Русия. Затова той, слабакът, ще продължи да плаши гаргите с ядрена война.
Ще търси неистово и възможности за преговори с Украйна и със Запада, за да закрепи тези резултати и да получи някакво международно признание за тях. Защото без международно признание те не струват и пукната пара̀.
Шансовете на Кремъл за това обаче са равни на нула.
Нито Украйна, нито цивилизованият свят, ще се съгласят на преговори.
Обкръженият руски гарнизон Херсон ще падне, с това ще се създадат условия за масирани артилерийски удари срещу обекти в Крим, ще бъде ударен и Кримския мост към Русия, а край Луганск, дори и след евентуален "референдум", ще се водят боеве.
Всичките тези бавни, кървави, но сигурни провали на Путин, платени с цената на 70-80 000 руски мъже, ще доведат до промени в Русия. Което ще рече, и до разпад на нацистката власт и държава. Подобно на този на Хилядолетния Райх.
И с всички подобни последствия: връщането на всички заграбени земи, "контрибуции и репарации" (по Ленин), демилитаризация на агресора, а нищо чудно - и денуклеаризация на Русия.
Ще стане.
Неизбежно е.
Но, Доброто има още да пати.
(От фейсбук)
