. Първо се поуплаших, после се вбесих, казва драматургът и режисьор
Не коментирам оценките, а само отношението
В България има стотици хиляди, които пазят спомена за Аспарухов. Това задължава да сме максимално близо до истината
- Г-н Бонев, Националният филмов център (НФЦ) отказа да финансира филма за Гунди, на който сте сценарист. Един от мотивите на члена на комисията Дечо Таралежков е стряскащ, че сте... починали. Слава богу, вие сте жив. Какво точно пише в мотивите?
- Цитирам дословно мотивите на г-н Дечо Таралежков: “Зрителският потенциал на филма на родна територия е безспорен. Продуцентите говорят за 5 години задълбочена работа по проекта, но няма сведения този сценарий да е бил поет от друг сценарист след смъртта на г-н Бонев. Не е идентифицирана нуждата от доразработване на настоящия сценарий. Продуцентите виждат Гунди като “един човек, превърнал се в легенда, но платил с живота си”. Това е невярна презумпция, защото той не е платил с живота си за нищо - смъртта му е просто нелеп инцидент, поради което и няма място в драматургичната и тематична логика на филма.” (Виж факсимилето.)
- Как се почувствахте, когато прочетохте за смъртта си, обявена от сериозна държавна и културна институция?
- Когато ме настигна трагичната вест за смъртта ми, бях на “райско място”, но не на “оня свят”, а в един от “талисманите” на Каварна. Прочетох съобщението няколко пъти. Първо се притесних. После се поуплаших. След това се влоших. Постепенно осъзнах, че съм си жив. Олекна ми. Благодарих. Посмях се. Вече в настроение, го прочетох бавно. И се вбесих жестоко.
- Как реагираха продуцентите на филма Иван Христов и Андрей Арнаудов, когато прочетоха един от мотивите за оценка на тяхната работа?
- С типичното им чувство за хумор. Много се смяха. Иван ми написа “Воистина воскресе”. Ха-ха-ха! Андрей ми се обади по телефона и ме успокои, че има поверие: “Ако някой чуе, че е умрял, това означава, че ще живее дълго”. Режисьорът Димитър Димитров, като го прочете, не повярва на очите си. Така ме погледна, все едно че наистина бях възкръснал.
Предположи, че става дума за художествена метафора
За “творческа смърт” или “драматургична немощ”. Каза, че познава г-н Таралежков отдавна и няма как да го е мислел сериозно. После пак се съсредоточи в написаното и поклати глава: “Да ти кажа, точно за физическа смърт си става дума”.
- А семейството ви как се почувства?
- Съпругата ми, Виктория, естествено, много се изненада. Тя е била в комисия на НФЦ и е запозната с правата и задълженията на членовете на журито и технологията на вземане на решения и оценяване. Според нея това не е неволна грешка (всички правим такива), а показва незадълбочено и невнимателно отношение към работата, която г-н Таралежков
по собствено желание се е съгласил да свърши срещу заплащане
Г-н Таралежков е оценил проекта, без да прегледа цялата документация, което обезсмисля неговата оценка.
И аз допускам, че той, с този си подход (може да се предположи, без да се твърди), е постъпил също толкова повърхностно и с други проекти, с което е ощетил труда и на други колеги. Само искам да уточня. Аз не коментирам оценките. Те са такива, каквито са. Няма как да бъдат обективни. Изкуството е субективно. Комисията е съставена от професионалисти с различни възгледи за правене на кино и това е чудесно. Коментирам само отношението, което се вижда от тези няколко реда на г-н Таралежков към неговата работа в качеството му на експерт. От тях личи, че той дава оценка на продуцентската работа въз основа на лъжа.
- Вие познавате ли г-н Дечо Таралежков, написал в мотивите си за отказ “няма сведения този сценарий да е бил поет от друг сценарист след смъртта на г-н Бонев”.
- Не го познавам. Нямам отговор и защо го е направил. Ако беше следвал отговорно задълженията, които е поел доброволно, щеше да се запознае с работата ми през последните 10 години. В киното, телевизията и театъра. Щеше да разбере, че в този период съм редувал актьорските си изяви с писане и режисура. Мислех да се дистанцирам и да продължа със следващия вариант на сценария. Но ако бях го направил, щях да стана съавтор на отнасяща се до мен очевидна лъжа, повлияла на оценката за всеотдаен многогодишен труд на целия ни екип.
Ще започна от началото. Да бъда максимално ясен. Всичко започна през 2017 г. Оттогава и към този момент не съм спирал нито ден да работя с продуцентите Иван Христов и Андрей Арнаудов, а през последните два месеца и с режисьора Димитър Димитров по сценария. Затова продуцентите не са “идентифицирали причина за разработване на сценария от друг човек”. Както се вижда от оценъчната карта на г-н Таралежков, става ясно, че той дава оценка на продуцентската работа въз основа на неистини и непроверени твърдения.
- Пак според г-н Таралежков смъртта на Гунди била нелеп инцидент и “няма място в драматургичната и тематичната логика на филма”. Аз разбирам това като обяснение как изобщо няма нужда от филм за Гунди. Вие как го разбирате?
- В тази връзка ще задам на г-н Таралежков няколко въпроса. Нека сам да си отговори.
1. Вие ли знаете повече за това, или главният консултант на филма, многоуважаваната от нас
Лита Маркова, която пета година ни допуска в най-съкровените мигове от живота си с Аспарухов?
2. Вие ли сте запознат с проблемите на Гунди със системата, след като става по-известен от първия човек в държавата и най-обичаното момче в България, или сестрата на Аспарухов Лидия Карова и съпругът ѝ Димитър Каров, един от най-големите волейболисти за всички времена, които ме допуснаха в дома си, родната къща на Аспарухов, и ми предоставиха спомените си и целия архив за великия спортист, съхраняван в годините?
3. Вие ли сте чули и видели какво е чувствал, мислил и споделял със съотборниците си от “Левски” и националния отбор, или самите те, с които са били заедно на мачове, тренировки, лагери и турнета в чужбина, които ми разказаха неизвестни досега факти за това как е бил следен и подслушван?
Г-н Таралежков може да е сигурен, че имам часове интервюта, записани на диктофона си. Запознат съм с всички съществуващи архивни кадри с Аспарухов в националната филмотека. Гледал съм документалните филми, правени за него и ползвали архива на БНТ. Познавам в детайли интервютата на съпругата му в различните телевизионни предавания, канена през годините след неговата гибел. Прочел съм стотици страници, писани за Аспарухов.
За да разкажеш дванайсет години от живота на човек, особено ако е един от любимците на нацията,
чието поклонение е било най-многобройното в цялата история на България (стотици хиляди от София и цялата страна са се стекли да се сбогуват с него и Котков), трябват изключително точни проучвания, много човешка всеотдайност и огромна професионална подготовка. Имам опит в правенето на историческа драма и започнах с ясното съзнание какво ми предстои. Затова през последните пет години с продуцентите сме подходили отговорно. В България има стотици хиляди, които пазят спомена за Аспарухов. Това задължава да сме максимално близо до истината. Не ви говоря за “една жена каза на пазара”, а за хора от най-близкото му обкръжение в живота, съпреживели последствията от играта му с властта.
- Какво ще представлява филмът за Гунди?
- Филмът с работно заглавие “Гунди-Легенда за свободата” проследява спортните успехи и непознати лични моменти от живота на Гунди. Емблематичните му футболни срещи и големи събития в живота му. Показва защо срещата му с Лита е съдбовна. Проследява етапите и трудностите във взаимоотношенията им със системата. Как любовта помага на Гунди да изкачи трудния път от личност през звезда и защо свободолюбивата легенда се превръща в мит.
- Ще бъде ли заснет филмът въпреки липсата на държавна субсидия?
- Това, че не се класирахме на предишната сесия, не е голяма беда. Напротив. Сценарият вече е в пъти по-вълнуващ и интригуващ. Продуцентите са готови да продължат да кандидатстват и на последващи сесии, защото филмът сам по себе си и личността, на която е посветен, заслужават внимание. Той ще сбъдне желанието на няколко поколения, които години очакват да се разкаже на лента животът на идола им Георги Аспарухов.
- Колко важен е сценарият за един хубав филм?
- В Холивуд са го казали. Има само три условия един филм да стане добър – добър сценарий, второ – добър сценарий, и трето – добър сценарий. Мисля, че това е силно преувеличено, но сценарият е повод много професионалисти от различни специалности, обединявайки моженето и вдъхновението си, да изживеят заедно едно прекрасно приключение, каквото е правенето на кино.
CV
Емил Бонев е роден на 20.02.1961 г. в Търговище
Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов”
Номинация за “Аскеер” за главна мъжка роля в “Балканите четат Радичков” през 2003 г.
От 1999 до 2010 г. е директор и главен художествен ръководител на Драматичен театър “Н. О. Масалитинов” – Пловдив
2 пъти “Достоен гражданин на Пловдив”
Режисьор на 20 авторски спектакъла, сред които предаването “Пълна лудница” по Би Ти Ви
Автор на 6 пиеси, поставяни в 30 театъра у нас и в чужбина
Сценарист на 11 филма и сериали, сред които “Морска сол”, “Скъпи наследници”, “Недадените”, “Засукан свят”
