Сблъсъкът на търсене и предлагане открива реалната пазарна цена, казва главният изпълнителен директор на Софийската стокова борса
- Г-н Симов, как беше създадена Софийската стокова борса преди повече от 30 г.?
- През 1990 г. настъпиха политически промени, които разтърсиха изцяло не само политическия и обществения, но и икономическия свят в България. Случи се смяна на системата - от централизирана планова икономика преминахме към пазарна. Тогава група умни мъже започнаха да мислят какво липсва у нас, което е популярно и развито в западния свят. Стигат до извода, че в България няма такава институция. А борсата е независима и неутрална територия, която дава възможност различни участници на пазара свободно да обявят какво търсят и предлагат и на каква цена. Нейната функция е да се сблъскат търсенето и предлагането на една стока и в този сблъсък да се открие реалната ѝ пазарна цена.
Така към края на 1990 г. се ражда идеята и у нас да се създаде институция, наречена борса. И понеже тогава проблемът с търговията с акциите все още не беше наболял в България, се решава това да е стокова борса и тя да е в основния административен и финансов център и най-голям град - София. Иначе борсата е създадена през април 1991 г. и започва работа през юни, но преди това имаше дълъг етап - над 9 месеца, в който се намираха тънкостите за създаването ѝ. Беше много трудно в бивша социалистическа държава да се създадат пазарните модели.
- В началото как потръгна работата ѝ, на участниците на пазара сигурно им е било трудно да се ориентират?
- Трудно им беше, защото много хора си мислят, че борсата е някакъв гигантски магазин, в който отиваш и купуваш или предлагаш стока, а това не е така - борсата е институция, където всеки участник защитава своята позиция. Така че през първите месеци, даже години, незнанието беше много голямо и аз и моите колеги от Софийската стокова борса (ССБ) се стараехме преди всичко да популяризираме идеята за съществуването ѝ и успоредно с това да изпълняваме ежедневните си функции. Някои я посрещнаха с голям ентусиазъм, но имаше и песимисти, които, незнаейки какво е това, веднага намериха кусури.
- А имаше ли разлика в начина на търговия тогава и сега?
- Не. Точно затова се забавихме със създаването на ССБ, защото трябваше да се проучат всички модели по света и да се намери най-верният образец за България. Тогава в една бивша социалистическа държава - Унгария, беше създадена такава институция от американски специалисти по англо-американския модел - абсолютно демократичен, който ние изцяло копираме. В него борсата не е частна, не е държавна, а е неутрален пазар. Тя е членска организация на тези, които са я създали - стотици фирми, които са съакционери и имат право да участват в нейното управление и в търговията. Начинът на търговия и тогава, и сега е абсолютно един и същ - на пълна равнопоставеност и прозрачност на търговете.
- В началото какви стоки най-много се търгуваха? Различни ли са от сегашните?
- Да, това зависи от потребностите на пазара.
Тогава се търгуваха предимно хранителни стоки,
които през онези години липсваха, и се появяваше голямо търсене. Няма да забравя натуралните сокове, които тъкмо навлизаха, шоколадите - тогава бяха като атракция. Но всяка следваща година се избистряше асортиментът на стоки, които можеха да бъдат предложени на търг на ССБ, а именно типичните борсови стоки.
- Защо вече не се търгуват онези по-атрактивни стоки?
- Защото те не са типични борсови стоки. Има едно много важно правило за борсова стока - тя е партидно взаимозаменяема. Хиляда тона пшеница са си хиляда тона пшеница, докато шоколадите имат различно съдържание на какао, на млечни съставки, така че не можем да ги сравним. Борсата не е създадена, за да се търгуват широка гама стоки, това е работа на магазините.
Ние много рано, още в средата на 90-те, създадохме трите кръга, в които борсата работи и до днес. Първият е зърно, където се търгуват основните зърнени култури на България - пшеница, царевица, ечемик, слънчоглед, те са и най-разпространените по световните борси. Вторият кръг са хранителни стоки, които са и основни суровини - боб, леща, ориз, брашно, олио. И третият кръг е нехранителни стоки, където основно търгуваме с метали, горива и някои популярни масла.
- Как Софийската стокова борса се превърна в най-голямата и тази, през която минават най-големите обороти?
- Нормално е в една държава да има една стокова борса, както е във Франция, в Германия. Въпреки че в България съществуват две други лицензирани от държавата борси, основният оборот на търговията - над 99%, е през ССБ. А станахме най-голямата може би защото следвахме световната практика борсата да няма държавно участие или на някоя фирма, групировка или видна корпорация. Според ограничение в Закона за стоковите борси нито един акционер не може да притежава над 5% пряко или косвено от капитала на борсата.
- Вие описвате всичко това в “Книга за борсата”. Каква беше мотивацията ви да я напишете?
- Написах я, защото вече над 30 г. от нейното създаване все още има хора в България, които не знаят какво е борсата като институция. В нея са събрани интересите на много и най-различни фирми съучредителки и това е големият принцип на демокрацията - много хора, събрани около една идея. А идеята е да има една независима територия, където всеки да може да търгува дадена стока, защитавайки своята цена. Борсата много често е наричана огледало на икономиката - когато тя е във възход, това се отразява в активността и цените на борсата, а когато е в застой, има недостиг на стоки, инфлация, борсата отразява тези тенденции. И затова борсовото огледало трябва да отразява един истински, а не изкривен образ. Не трябва да има никакво държавно участие, защото държавата в желанието си да свърши нещо добро понякога може да сбърка, а пазарът е по-силен от всички - пазарът сме всички ние.
- След като борсата е огледало на икономиката, какво виждаме в него сега?
- Всички вече усещат какво най-много се търгува - търсят се горива, и то на колкото се може по-ниска цена. Но тя се диктува от абсолютно външни фактори и нищо не зависи от нас.
Слава богу, има добро предлагане на зърнени култури, защото България е нетен производител и износител и при нас няма недостиг на зърно.
Борсата предугажда месеци по-рано какви ще са отраженията върху икономиката. Ще дам един пример - когато у нас се заговори много рязко за покачване на цената на олиото вследствие на недостиг на слънчоглед от военните действия на Украйна, още в първите седмици споделих, че цената няма да се качва до небесата, защото на пазара има слънчоглед и не бива да има психоза и хората да се презапасяват. Принципът е
колкото по-високо е търсенето, толкова по-висока е цената
и хората не разбират, че не бива да се презапасяват, защото по този начин сами вдигат цената на съответната стока. Само след 2-3 месеца се видя, че пазарът е залят с различни видове олио и цената започна да спада. Сега е доста по-умерена и е около 4 лв.
- Как се отрази войната в Украйна и пандемията на търговията през ССБ?
- Всяка война оказва влияние. Войната в Украйна се отрази най-вече на цената на зърнените култури, тъй като Украйна е най-големият производител на слънчоглед в света и голям износител на пшеница и царевица. Всички световни стокови борси бяха повлияни и от пандемията, защото производството спадна, в един момент и потреблението и докато се възвърнат нормалните взаимоотношения между предлагане и търсене, имаше сътресения с голяма амплитуда - цената на някои стоки се вдигаше или спадаше надолу в пъти. Лошо е, когато това се случва вследствие на катаклизми, военни действия. Единствено борсите предугаждат тези сътресения в икономиката и аз в книгата много подробно съм описал примери за подобни тенденции, които са били забелязвани от хората и правителствата месеци по-късно.
