- Предизборната кампания за “Капитан Андреево” вреди на влизането ни в Шенген
- Цената на микса с газ от 7-те танкера щеше да е с 200 лв. по-висока от тази, която “Булгаргаз” обяви за октомври
- Още в миналия служебен кабинет видях, че харченето за “Хемус” е било безобразно
- Опитваме да направим прозрачни търгове за газ, за да знаят гражданите защо се вдига или пада цената
- Г-н Кутев, не преминахте ли границата, говорейки тази седмица как има риск хора да загубят живота си от студ и глад заради непосилни сметки? Създава се усещането, че преднамерено обществото бива сплашвано.
- Може да съм преминал границата в смисъл, че властта е, за да се решават проблемите, а не да се огласяват. Казах го не за да плаша някого, а да подам ясен сигнал, че това, което правим, особено в енергийната сфера, не е, за да се занимаваме с каквато и да е геополитика, а да решаваме реални проблеми. Искаше ми се да подам сигнал, че проблемите в енергетиката, поне за нас като правителство, нямат никакви геополитически измерения и никаква проекция по отношение на обвързаностите на България. Напротив, евро-атлантическата интеграция е абсолютно правило и никой от нас не я подлага на съмнение. Ако понякога вземаме тежки решения, които срещат съпротива в обществото, това е, защото наистина има тежки проблеми.
Последното, което съм искал е да плаша хората по някакъв начин. Искаше ми се повече от тях да са наясно, че проблемите са наистина сериозни. И че докато някои от нас се занимават с измислени страхове - защото за мен предположението, че правителството променя геополитическата ориентация на България, е абсолютно измислен, понякога умишлено създаван страх, то е реален страхът от глад и от това, че мнозина няма да могат да си платят отоплението през зимата. Защото, ако не се регулират цените на енергията, много бизнеси може да фалират, а това означава много хора да останат без заплати.
Тоест всичко това има реални измерения. И на мен ми се иска да сме наясно, че борбата, която водим, всъщност в никакъв случай няма измислените цели, които някой се опитва да ни поставя, а съвсем реални човешки измерения.
- А защо при толкова гласове срещу връщане на масата за преговори с “Газпром” толкова дърпате натам?
- В нито един момент не сме дърпали натам. През цялото време се опитваме да осмислим старата европейска логика за диверсификацията. Тя означава не да сменим един източник на газ или гориво с друг един - единствен, а да направим така, че всички други източници и всички възможни доставки да са на масата. Така че да се намерят най-добрите цени и условия за България. В никакъв случай не сме дърпали към “Газпром”. Напротив. Това, което опитваме, е да видим дали изобщо са възможни разговори с тях. А ако са, дали са изгодни за България. И ако са възможни и изгодни, дали те изобщо ще влязат в тайминга, който имаме. От самото начало говорим, че не става въпрос за нови договори, а за изпълнението на стария, който изтича в края на годината. Така че с ясното съзнание, че е напълно възможно опитите ни там да са напълно безсмислени, се опитваме да сложим и тази карта на масата и да видим дали нещо не може да се изкара оттам, за да подпомогнем тежката криза, която си говорихме, че предстои.
- Наистина ли беше толкова лоша сделката за седeмте танкера, след като и Гърция и Турция декларираха, че ще има слотове за България?
- Сделка за 7 танкера не е имало, а оферта - 3 за тази година, другите 4 евентуално след това. От трите за тази година имаше слот само за единия и ние го използвахме. Цената на тези танкери при условията, които бяха осигурени, излизаше над 400 лв. на мегаватчас, при положение че сегашната прогнозна цена за октомври от “Булгаргаз” е 247 лв. Тоест разликата между 447 и 247 лв. се получава от евентуален микс на горива. Те трябва да са или руски, или азерски. Тъй като вече се разбрахме, че за руски газ не можем да говорим конкретно и със сигурност, остава да говорим за азерски, който зависи от интерконектора.
Това бе оферта без срокове за доставка, без осигурени слотове и без условия за доставка, при това на много висока цена. Има и още нещо - когато става дума за стотици милиони левове, а тези танкери дори мисля, че струват над милиард, не може и не бива да се прави по друг начин освен по законовия за ЕС и България. Не че не може да се правят преговори с потенциален продавач, но вариантите, в които се обявява търг и се поставят цени, са много по-добри от тези, в които просто идва някой и ти договаряш цената с него - това създава възможности за корупция. Ние опитваме да направим търговете достатъчно прозрачни, а офертите ясни, за да разберат гражданите защо се вдига или пада цената. И ще гарантираме, че никой няма да спечели на гърба на хората.
- Ще влезе ли наистина България в Шенген до края на годината?
- Много се надявам. За съжаление, това зависи не само от България, а и от мнението на европейците. Влизането на България в Шенген в момента е политическо решение. И се взема от политици, които до голяма степен се съобразяват с рейтингите и политическото мнение. А аз не съм убеден, че действията на досегашното правителство и конкретно на предишния министър-председател помагат за това. Защото шумно рекламираната кампания (с която между другото аз съм напълно “за” - да се борим с всякаква форма на корупция, включително на ГКПП Капитан Андреево), но превърната в предизборна за това как там едва ли не е средоточието на корупцията в Европа, пречи на приемането ни в Шенген. И вече виждаме, че има западни медии и политици, които използват предизборната кампания на “Продължаваме промяната”, за да оправдават с нея нежеланието си да гласуват приемането ни. Трябва да сме наясно, че тези действия водят до резултати както в България, така и извън нея. Като политици трябва да внимаваме, включително с компроматите, независимо дали имат основание, или нямат. Особено когато ги представяме пред Европа, защото може да се навреди на България. Това не значи да не се борим с корупцията, а да го правим умно, за да може накрая да печели България, а не конкретни политици.
- Освен Капитан Андреево има и друг фактор на границата - мигрантския натиск от Турция, може ли това да ни спре?
- Не съм специалист по механизмите и европейската политика, но за мен би трябвало да е обратното. Би трябвало Европа да си дава сметка за усилията, които България полага, защото ние сме не просто външна граница, а сме външна граница на един от най-големите потоци, особено когато става дума за Турция и действията ѝ в Сирия. Логично е, че обтягането на отношенията между двете държави ще доведе до огромно количество бежанци и основният натиск ще е върху България и Гърция. Аз съм убеден, че по отношение на външна граница ние сме не по-лоши от другите и изпълняваме ангажиментите си. Много е важно това да бъде разказано в Европа така, че да го разберат възможно най-много хора.
- Президентът Румен Радев поиска да усили охраната на границата, иначе се проваляме за Шенген.
- То се прави от самото начало на служебното правителство, а и отпреди това. Надявам се това да не свършва с определено правителство в близкото бъдеще. Трябва да направим всичко възможно, за да ги ограничим. Тези хора очевидно бягат от война или ужасна бедност. Те рискуват всичко в живота си, зарязали са всичко и са тръгнали. Тези хора са отчаяни и са готови на невероятни неща. Няма сила, която да предпази границата 100%, но всеки процент отгоре е важен. Бяха направени много неща - изпратиха се дронове, военни, средства се отпуснаха от правителството, за да се подсилят съоръженията и да се ремонтират там, където са компрометирани, но винаги трябва още.
- Реално в момента се прави узаконяване на проблемните участъци на АМ “Хемус”. Това ли беше единственият начин? Не са ли надписани пари за строителството?
- Това е въпрос, който е по-добре да бъде отправен към регионалния министър. Но през мандата на предишното служебно правителство видях, че там харченето е направено безобразно. Бяха дадени стотици милиони с предплата и без подходящите договори, защото средствата не се даваха за изпълнение, а заобикаляйки закона през договори за инхаус поръчки, за доставка на материали, а гаранция за изпълнението нямаше. От тази гледна точка съм сигурен, че те бяха компрометирани. Не всички може би, но в голямата си част. Ако изплащането на парите върви просто защото има сключен договор, това е грешно. Ако се прави на принципа ще ви платим за работата, която сте свършили, за да може да продължи изграждането на магистралата, това би имало смисъл.
- Струва ли си очевидната война, която се води срещу лидера на БСП Корнелия Нинова и съпредседателя на ПП Кирил Петков? Загубата на доверие в партиите и институциите не е ли твърде висока цена за временна политическа победа?
- Не мисля, че някой в правителството води открита война и изобщо война срещу когото и да било от двамата. Дори бих казал обратното - военни действия има, но в обратната посока. Лично съм се стремял да успокоявам това противопоставяне. Като член на БСП и доскорошен член на Националния ѝ съвет и Изпълнителното бюро имам мнение и ви уверявам, че многократно съм се въздържал да го изразявам просто защото не искам да задълбочавам конфликта. Въпреки че, ако не бях говорител на правителството, бих казал доста неща по отношение на политиката, която е водила и води председателката. Стремя се да не го правя, а и не само аз, а и всички участници от БСП в правителството. По същия начин се отнасям и към Кирил Петков, когото познавам добре и с когото съм работил в рамките на първото служебно правителство на Стефан Янев. Ако изваждаме някакви неща, които някой може да приеме за компромати, го правим само в рамките на това да защитим обществения интерес. Например да разкажем на хората, че бюджетите за 3 г. напред са заложени с по 11 млрд. лв. годишен дефицит, защото това са пари, които трябва да плащаме ние, а и всички след нас. Това трябва да се знае, независимо дали е в ущърб на Кирил Петков, или на Асен Василев. А и ние се опитваме да не ги адресираме към хора. Казваме - видяхме, че има проблем, ще предложим някакво решение. Това е и мой личен принцип през цялата ми политическа дейност - винаги работя в полза на идеи и никога срещу някого.
- Все пак не е обичайно служебен кабинет ударно да смени шефовете на държавните фирми.
- Сменихме шефове на фирми, но в никакъв случай не сменихме толкова директори, колкото смени предишното правителство, от което идват обвиненията. Ние наистина променихме част от управлението основно на политическите нива, докато преди това бяха правени промени далеч не само на тях. Идеята сега, че като сме назначили едни хора, сме ги назначили като експерти, а когато ги уволняват, ги уволняват като политици, не е много вярна - просто не са имали много време да станат политици. Ако са правени уволнения на хора, те са или защото не са се справяли, или защото е било необходимо - когато назначаваш зам.-министрите, шефовете на кабинети, включително и шефовете на някои дружества, трябва да имаш доверие на хората и да можеш да управляваш системата. Да можеш да говориш с тях и да си сигурен в данните, които ти подават. Това е била единствената ни цел. Това, че някой го разшифрова като реваншизъм, си е негов проблем. Ако те са проявявали реваншизъм, когато са сменяли някого преди 7 месеца, е друго.
- Все пак не са ли президентът и служебната му власт ключов участник в предизборната кампания?
- Стремим се в никакъв случай да не бъдем участник в предизборната кампания. Естествено, всяко едно политическо управление и действията му няма как да не се отразяват на средата в държавата. Ние обаче правим всичко не за да се намесваме върху изборите. И аз, и премиерът винаги подчертаваме това - не участваме и не искаме да участваме в кампанията. Напротив, стремим се да осигурим честни избори и най-спокойните условия, доколкото е възможно във всичките кризи. Естествено, всяко политическо действие води до движение в средата. Някои го разчитат като умишлено срещу определен играч, но нищо подобно не целим. Нито пък в подкрепа. За нас е важно гражданите да вярват, че изборите ще бъдат честни и държавата да го осигури. Да сме сигурни, че машините не са манипулирани и под действащото законодателство да осигурим максималната сигурност и спокойствие по време на изборите.
Нямаме друг интерес, освен да направим най-добрите избори, които да доведат до управление на страната. За нас е много важно бъдещото Народно събрание да има доверието на гражданите и те да вярват, че е избрано с реалните им гласове. И това да доведе до избрано с мнозинство правителство. Това е важното за България сега, всички много се надяваме то да се случи.
CV
- Роден в София на 13 септември 1968 г.
- Завършва средно образование в 119 ЕСПУ “Вл. Башев” в столицата. Магистър в НХА “Н. Павлович” със специалност “Изкуствознание”
- От 2003 до 2007 г. е общински съветник в София.
- Народен представител от БСП в 41-ото, 42-ото и 44-ото НС
- Дългогодишен член на БСП, включително и на ръководството ѝ. През февруари 2022 г. напуска Националния съвет на БСП. Същата година стана съветник на президента Румен Радев по парламентарните въпроси
- Говорител на първото и второто служебни правителства на Стефан Янев
- Говорител на служебното правителство на Гълъб Донев
