Преди 9 години слушах лекция по китайска история и култура в Пекин... Миловидна китайка ни обясняваше системата на китайската писменост и нивата на образованост. С разчитане на 2000 йероглифа можеш да четеш спортните колони на вестниците. С 4000 си средно образован човек. С 6000 - интелектуалец... Тази писмена система естествено поддържа безмилостна социална йерархия - йерархия на знанието - която се възпроизвежда от хилядолетия. Представих си какви усилия се полагат от децата на Китай в напредването им по пътя на образованието и науката. Особено днес, когато децата от Азия са най-успешните ученици и студенти в света.
По отношение на писмената и знанието Европа е съвършено различен свят от този на Азия. Децата при нас тръгват на училище през септември - и през декември, за Коледа вече могат да четат и да пишат. Къде е разликата между 30 букви и хилядите йероглифи. Така при нас знанието е много по-достъпен инструмент за социален и културен напредък. Обществените йерархии на Европа са много по-лесно преодолими с амбициите за знание и просвета...
Всяка година на 15 септември си мисля колко е важно за всички нас като нация знанието и жаждата за просвещение да се поддържа като пламъче в душите на нашите деца. Докато гори това пламъче, пожарите на чалга културата, на глупостта и нивелиращата човешкото качество простотия са все още победими. Нека всяко цвете, поднесено на учителя днес бъде стрък надежда за разгаряне на пламъчето - пламъче на знание, на интелектуално любопитство и обещание за просветено общество, израстващо от усилията на нашите деца!
(От фейсбук)
