Вчера изтече новина, че Министерството на финансите провеждало дигитално роудшоу, на което рекламира пред потенциални инвеститори нов дълг в размер около 2 млрд. евро, които да емитира на международния капиталов пазар.
Онзи ден пък за пръв път от 4 години МФ публикува емисионен календар за пласиране на дълг на вътрешния пазар. Според този календар до края на годината искат да наберат малко над 2 млрд. лв.
Заложеният по закон текущо лимит за поемане на държавен дълг за 2022 г. е 10,3 млрд. лв. като вече са изтеглени 1,8 млрд. лв. Това, заедно с информациите от по-рано през седмицата, означава че може да очакваме новини за теглене на дълг за още около 2,5 млрд. лева. само до края на 2022 г.
Предстои да видим къде и под формата на какви емисии МФ ще иска България да задлъжнее и в такъв допълнителен размер.
Защо е това ускорено задлъжняване на България? Има няколко известни обяснения, например:
- Очакват се дефицити (тази година вече над заветния таван от 3% от БВП, а догодина и доста повече, съгласно наскоро оповестената прогнозата на служебния финансов министър). Тези дефицити (плюс падежите на емитиран преди това дълг) трябва да се финансират, а само размерът на фискалния резерв отдавна не осигурява достатъчен комфорт за такова финансиране.
- На фона на рекордните темпове на инфлация големите централни банки вдигат лихвите, включително най-после ЕЦБ се осмели да направи това. И тези вдигания се очаква да продължат. Пазарите калкулират тези покачвания и цената на финансиране оттук само ще расте. По-добре да емитираме дълг по-скоро, защото после българските данъкоплатци ще бъдат натоварени да изплащат допълнително по-високата доходност, искана от инвеститорите. Даже може би българското правителство е закъсняло с тези емисии.
Уви, зад горните и подобни благовидни, нелишени от основание обяснения се крие една мрачна тенденция. За която по-рядко се говори.
Това е тенденцията фискалната дисциплина на България да се превърне скоро само в исторически спомен.
И тази тенденция има пряка връзка с необяснимото на пръв поглед желание на голяма част от политическата ни класа да въведе еврото у нас час по-скоро.
Защото, както е известно вече четвърт век в България, валутният борд след 1997 г. възвърна фискалната дисциплина и създаде стимули България днес да има един от най-ниските съотношения дълг/БВП в Европа.
Но какво става обаче, ако политиците започнат да искат да теглят дългове от името на данъкоплатците? Ами, валутният борд им пречи. Как тогава да не поискат да съборят валутния борд, заменяйки лева с евро?!
И ако влезем в еврозоната (мислят си някои политици) вече никой отвън няма да иска от нас фискална дисциплина. Нали ще сме вече част от някакъв уж елитен „клуб“. И ЕЦБ вече ще може да изкупува български ДЦК наред с гръцки и италиански например.
Така политиците първо ще бъдат потупани по рамото за вярност към „евроатлантическите ценности“ (доказани чрез унищожаването на 142-годишния български лев). А после ще почнат теглят заеми, с които ще укрепват властта си.
Привлекателно, нали?
