Налага се затваряне на наскоро създадени държавни фирми и приватизация на дялове от всички държавни компании, казва икономистът
- Идва рецесия, войната продължава, а у нас и политическо безвремие. Какви са изгледите за икономиката ни, ще се забави ли, г-н Станчев?
- Най-вероятно да, може и да влезем в рецесия. Има признаци на забавяне на потреблението на домакинствата, на износа. Правителствата в България ще увеличават непроизводствените разходи и няма да имат възможност да мислят за стопанска и фискална политика, която да засили инвестиционния процес, да създаде стабилност и да гарантира предвидимост и ръст на благосъстояние.
- Инфлацията отдавна е двуцифрена и не си отива. Какво я “храни” и докога?
- Инфлацията е проблем, създаван от централното планиране, увеличените правителствени разходи и парична политика, която финансира тези разходи. Така беше в ЕС от 2008-а, но особено от 2011 г. насам и в Северна Америка. Сега непосредствена причина за ръста на цените е поскъпването на енергията.
Дългогодишната политика на ниски и дори отрицателни лихви спасява правителства и банки или подкрепя централно планиране като например Зелената сделка и плановете за възстановяване. А парите биват влагани в акции и след това в нещо, което ще носи доход дълго време.
- У нас какво наду инфлацията до стойности, по-високи от еврозоната?
- Вътрешната инфлация е следствие на решения за увеличаване на доходите на сравнително непроизводителни съсловия - администрация, бюджетни заплати и пенсии, за сметка на производителните съсловия.
Има ефект и от данъчните преференции за всички - намаляване на ДДС, фиксиране на цени и субсидии за потребление като тези за бензина и дизела, вместо подпомагане на онези, които по някакъв критерий са в неравностойно положение. Към всичко това трябва да се добави и държавният сектор - фирми като “Булгаргаз”, които хем ограничават конкуренцията и бутат цените, хем са изкушение за ръчно управление в икономиката, субсидии и корупция.
Има и други подобни фактори - държавните фирми и проекти. През тях се разпределят пари на данъкоплатците, подкупват избиратели и финансират партии. Това поведение се оправдава с грижа за населението в условията на “невиждани кризи” и “хаос”, създадени преди всичко от самите “спасители”.
- Ще бъде ли овладяно поскъпването през лихвите, без да се стига до рецесия, и може ли тя да разклати финансовата система?
- Няма как това да се случи. Засега увеличението на лихвите от ЕЦБ, доста закъсняло и скромно в сравнение с ФЕД, няма да има значим ефект върху инфлацията. Но е признак, че ще има още увеличения на лихвите, което ще накара реалната икономика да се нагажда, да съкращава разходи поради поскъпналото финансиране.
Финансовата система на България няма да срещне неуправляеми проблеми. Колко дълъг ще е периодът на спад, зависи от войната в Украйна и от това как ще свърши. Има три възможности: Русия побеждава, Украйна побеждава или замразяване на военните действия.
Първият и третият вариант означават дълга война. Повечето партии и президентът залагат де факто на тях, подкрепят на практика Русия. А тези, които не обсъждат геополитика, отварят пространство за влияние на партиите, които правят този залог. При тези два изхода стопанските и фискалните проблеми у нас са трудно предвидими, но е ясно, че ще изострят сегашните неуредици. Ако победи Украйна, България ще има ограничено участие във възстановяването и вероятно лоши перспективи за сътрудничество с една нова Руска федерация.
- Страховита прогноза за милиардни нови дългове направи служебният финансов министър. Споделяте ли я?
- Перспективата бе очевидна от средата на юни миналата година. И бе посочена ясно от мнозина, включително фискалния съвет и БНБ - управителят Димитър Радев я очерта през юни.
Мога да изброя поне десет икономисти, които предупреждаваха, че ще се случи именно това, което описа министър Росица Велкова. Инфлацията и икономическият растеж произведоха излишък за бюджета. Той е почти точно толкова, колкото са приходите от ДДС от повишените цени плюс тези от подоходните данъци. Т.е. няма ефект от фискална дисциплина, борба с корупцията и прочее, но те изискват и повече време.
Дефицитът, заложен за 2022 г., надмина 10-милиардния праг и е почти 7% от БВП на 2022 г. За 2023-а предвиденият ръст на разходите е 9,7 млрд. и дефицит от 11,3 млрд., или 6,8% от БВП. Сегашното състояние на фиска е с рекордно лоши показатели спрямо целия период след 1998 г.
Движен от популизъм, отишлият си парламент претовари хазната с непремерени разходи.
Можеше обаче да бъде и по-лошо. Няколко разумни народни представители удържаха положението и балансирането на бюджета в средносрочна перспектива е относително лесно. Трябва да се спрат неинвестиционните разходи и да се замразят тези за пенсии и възнаграждения за държавна и общинска администрация.
Колкото и кратко да работи, следващият парламент следва да премахне всички данъчни преференции и да възстанови единният ДДС. Премахването на корпоративния данък за реинвестирана печалба ще се отрази добре на инвестициите, а 1/5 от подоходния данък следва да остава в общините, където е произведен. Известно, макар и незначително, облекчение на дефицита за 2024 г. може да дадат някои по-високи акцизи. Повишаването на данъци и на минамалната заплата не е необходимо и крие много риск от по-голям дефицит.
- Тези мерки ще са дастатъчни ли?
- Налага се затваряне на наскоро създадени държавни фирми и прехвърляне на средствата за тях към централния бюджет, ако са налични, както и приватизация на дялове от всички държавни компании. “Булгаргаз” е крайно време да бъде приватизиран или оставен да работи в конкурентна среда.
Същото важи и за “Лукойл” – войната според мен е достатъчен повод за отнемането на привилегии, дадени през годините. Наложителна е и реформа в социалната политика. НЗОК следва да се разплати за извършените по време на пандемията операции. Концесионирането на дейности, например ВиК, “Топлофикация София” и минерални води, поддръжка на магистрали и удължаване на срокове по вече сключени концесионни договори, също е необходимо. Защото ще създаде сигурност и усещане за перспектива.
Може да се премахне забраната за добив на шистов газ, да се даде зелена светлина на пет концесии за добив на енергийни ресурси, спрени с административни процедури. Инвестициите в енергетиката, които намаляват зависимостта от внос, също трябва да получат приоритет. Повечето от тези политики могат да бъдат провеждани от служебни кабинети и подкрепени законодателно от парламенти с кратък живот.
- Всички са категорични да не се продължава с помощите за всички? На кого да се оказва подкрепа и докога?
- Дългосрочните политики, описани по-горе, може да не дадат ефект веднага. Част от разходите могат да бъдат покрити със заеми. Предвижданията засега са до 40% държавен дълг от БВП. Подпомагането на всички е форма за създаване на фискални илюзии и подкупване на избирателите. Проблем на социалната политика, особено след 2020 г., е, че тя не е справедлива. Обикновено подкрепя по-богатите, както това става чрез цените на електричеството за домакинствата, намаленията на ДДС и компенсациите. Относително лесно е освободените средства от подпомагане на калпак да бъдат насочени към онези, които според прага на бедност, гарантирания минимален доход или друг критерий са “сиромаси”.
- Има ли газова война и кои са лагерите в нея?
- Да, има, тя се води от Кремъл, започна с България и Полша, нейна предпоставка е създадената зависимост на ЕС от руски държавни доставчици. Половината Зелена сделка бе скрита субсидия за такива доставчици. Сега всички видяха, че това е начин да се финансира война. Само в България има политическа воля да продължи зависимостта от “Газпром”.
Особеното обаче в тези отношения е, че мнозина се съревновават в обслужването и това намалява цената на политическата услуга, но няма качество за “Газпром” и Кремъл като бенефициенти. Българските власти нямат политическата тежест да променят отношението на ЕС към газовата война. Но тя е към своя край, преди седмица руският внос спадна четири пъти до под 10% от общия, сега Норвегия е най-важният доставчик.
- Как ще определите поведението на служебния кабинет - отказва договорени танкери, уж води преговори с “Газпром”? А те самите обявиха енергийна криза.
- Правителството направи всичко, което можеше, за да не внесе резервираните количества от предишното. Подкрепяха го синдикати и работодатели. Както казах, те залагат на победа на Русия във войната. Този възглед е толкова вреден, че е под равнището на учтиво тълкуване на неговите причини.
- По време на пандемията се говореше, че ще се пренареждат вериги за доставки, за добив на суровини. Случи ли се?
- Да, има пренареждане. Не е само и не толкова ефект от COVID. Войната показа колко е глупаво да зависиш от диктаторски режими. Защото дори държави, които не признават санкциите, ги спазват.
- В сегашната предизборна кампания партиите не предлагат икономически решения. Какъв ще бъде резултатът?
- При толкова много избори политическите послания стават абстрактни, започват да приличат на псувни, на фрази, които означават всичко и нищо. Резултатът ще е, че няма да има рационален избор на 2 октомври.
- Ще се завъртим ли в спиралата на служебни кабинети или невъзможни коалиции и какви рискове крие това?
- Рисковете са трудно овладяван държавен дълг, лоша фискална дисциплина, допълнително недоверие от страна на НАТО и ЕС към България, по-проблематична подкрепа от тях, когато се налага. Но дори серия служебни правителства с временно работещи парламенти могат да приложат политиките, които споменах. И техният списък не е пълен.
