- Ако наредим на стадион “Васил Левски” ковчезите с убитите на пътя за година, ще запълнят терена и ще имаме и за още 300
- Това е Стадионът на нещастието. И хората искат да влязат вътре, казва експертът по пътна безопасност и съветник на вътрешния министър
И още акценти в интервюто:
С линейния контрол целим не да глобим,а да предпазим невинните хора.
Телефонните съобщения не може да са много неотложни, докато сме зад волана
Трябва да дадем глас на пострадалите, за да разкажат за живота след катастрофата
- Г-н Кесяков, от около месец пътните полицаи контролират трафика и вътре в движението. Какви нарушения засичат и как помага този линеен контрол? Какви са разликите със стационарния?
- Говорим за контрол, при който маркирана или немаркирана кола се движи в потока и засича евентуални нарушения, които смущават шофьорите. Неправилно изпреварване, натиск над останалите водачи, превишена скорост. И това е по време на движение, в което от гледна точка на въздействието коригира поведението на хората, защото не знаят кой, къде и как ще документира нарушение.
От тази гледна точка, ако оценяваме и този контрол, той е по-друг. Защото за стационарните екипи шофьорите си примигват. И спазват правилата пред тях, а после пак си карат по същия начин. А така, в потока, не е ясно кой и кога ще бъде регистриран, че извършва грубо нарушение. Така че този контрол оказва влияние и по всяка вероятност ще се отрази и на пътнотранспортната обстановка.
Ако сте наблюдавали в момента движението по магистралата и по другите главни пътища, броят на драстичните нарушения рязко е спаднал.
Това е мое наблюдение и наблюдение на други, които казват, че има в известна степен забавяне на темпото при движението, което е много добре. И това неминуемо ще доведе до намаляване на броя на тежките катастрофи. Защото всеки си мисли, че може, а всъщност той не може. Надценява си възможностите. И в един момент, когато се появи ситуация, не успява да я отработи.
Затова целта на този контрол е не да глобим, а да предпазим невинните водачи, пътници и пешеходци от грубите нарушения на други шофьори. Защото понякога човек, като превишава скоростта, не му стига време да реагира, тъй като спирачният път му е по-дълъг.
При превишената скорост се намалява и сцеплението на асфалта. Стеснява се погледът, случват се доста неща по време на движението, а човек приближава рискова ситуация. Така че няма малко и голямо нарушение.
- Обяснете защо?
- Много опасно е всяко малко нарушение, защото може да доведе до друга грешка и да не можем да я отработим. Ние като водачи с вас сигурно сме много добри. Обаче останалите не са толкова добри и трябва да караме така, че да имаме достатъчно време, разстояние, за да може да обработим грешките на останалите.
Според мен точно това постига успокояването на потока, намалява броя на направените изпреварвания. Така пътувах от София до Бургас. Пътувал съм преди един месец и знам, че през това трасе ме изпревариха някъде 50-60 автомобила с доста високи скорости. Пътувах преди една седмица - само два. На обратното пътуване бяха десетина. Но отново е голямо намаление.
- С каква скорост се движехте вие?
- Аз се движа в рамките на допустимата – 130, 135 км/ч, а като ме изпреварваха, караха с над 170-180 км/ч. Но този вид нарушения - с високи скорости, според мен спадна. И това успокояване на движението неминуемо ще доведе до намаляване на грешките, съответно и на катастрофите. Много често се вглеждаме в наказанията на шофьорите: колко трябва да са тежки и колко трябва да бъдат строги. Наказанието не е последната бариера. Нека го разгледаме от футболна гледна точка.
Спирането от пътен полицай заради нарушение е като гола във футбола, отменен след видеоповторение. Забавянето при проверката прави така, че карането бързо и агресивно да не е имало смисъл, тъй като губите това време. А самата санкция е жълтият картон. Той се дава от полицията. Но кинетичната енергия, дърветата и другите препятствия по пътя вдигат червения картон. Такива случаи има много. Въпросът е, когато говорим за пътнотранспортно произшествие, не само да го обясняваме, но и да даваме отговор могло ли е това да не се случи?
Не може да се отива само към контролната система, защото никой не иска да загива. Всеки обича своето тяло. Много си го гледа сутрин. Така че иска то да е по-добре, да го нахрани, да се наспи. И също така се получава, че при катастрофа страда неговото тяло. Нарушаваш правилата, не обичаш тялото си. Не си обичаш децата, нарушаваш правилата, не си обичаш жената и семейството, нарушаваш правилата, не си обичаш живота.
Човек се отклонява, той е двойствена натура - дух и тяло. И понякога мисълта изоставя тялото. И в момента, в който го изостави, той остава под ударите на природните закони и се чуди откъде му дойде, а тялото много лесно се поврежда. 30 километра е граничната скорост при удар на кола към пешеходеца. Деветима ще оцелеят, но ще имат травми. Един може да загине. 70 км/ч - един може да оцелее, всички други ще загинат. Така че скоростта е това, което определя тежестта на повредата по човешкото тяло.
- Грешките, довели до катастрофи, освен на его най-често се дължат на разсейване. Какво разсейва водачите?
- Всяко нещо, което отклонява погледа на водача от пътната обстановка. Може да е поглеждане на телефона, може да е разговор встрани, може да е нещо друго, което прекъсва контакта на водача с обстановката. В момента, в който водачът отклони своя поглед, колата става самоуправляема. А ако се движите със 70 км/ч примерно, само за секунда минавате около 20 метра. Едно отклонение на погледа, а обстановката е съвсем различна. Поради това, когато сме зад волана, трябва да следим обстановката и по никакъв начин да не си отклоняваме погледа.
Много важни и неотложни телефонните съобщения не могат да бъдат. Само че това трябва да го възприемем. Почти във всички тежки катастрофи има човешка грешка. Има нарушение, има някакво отклонение на вниманието. Да не говорим за задръствания и така нататък. Когато участваме в движението по пътищата, всичко около нас е такова, каквото е. Може да критикувам пътната инфраструктура, страхотно, но когато сме в движение, тя в този момент няма да се измени. Тя е такава и ние трябва да се съобразим с нея. А поведението на останалите е същото, каквото е и ние не можем да го изменим.
Когато сме зад волана, трябва да сме спокойни, не трябва да се ядосваме на другите, защото когато човек е ядосан, започва трудно да възприема обстановката, а ако започне да се гневи много и да прави ускорени разни маневри, той ще сбърка. Трябва да сме спокойни и аз нагледно бих го обяснил така – ударът с кола с висока скорост е като падането от сграда, висока повече от 30 метра. Имаме естествен страх от високото, обаче, когато сме в автомобила, се заблуждаваме, че всичко е окей. Митът за страхотния автомобил и митът за страхотния водач. Всички тези автомобили и водачи ги виждаме като последствие от тежките пътнотранспортни произшествия. Ние трябва да сме съсредоточени. Да помним, че ако изпуснем управлението, ще стане удар, който ще ни повреди.
И бих оприличил поведението на акробат, който се движи по въжето, опънато над Ниагарския водопад. Той се движи и държи пръта за баланс. Ще го пусне ли, за да си види току-що полученото съобщение? Не, ще внимава къде стъпва. Затова - не пускайте волана, когато шофирате, и не гледайте извън пътя.
- В момента МВР респектира системните нарушители, които са карали без книжка, както и тези с отнета. Има ли ефект?
- По принцип има известен процент неправоспособни, които продължават да управляват.
Не можем да кажем, че са станали повече или по-малко, защото, като се засили контролът, открива повече играчи. Но те в Космоса ли живеят? Не. Такъв човек живее в среда, той живее вкъщи. Той има близък кръг. Ако ние не принудим този близък кръг да се погрижи за този човек, той после ще ходи ли да изказва съболезнования, ще носи ли цветя на погребението? Това няма никакъв смисъл. Близкото обкръжение може да въздейства. Като говорим през медиите и съобщаваме тези нещастни случаи, трябва да търсим въздействието и на близкото обкръжение. Ако те достатъчно обичат този член на своето семейство, на своя приятелски кръг, трябва да се постараят да го съхранят за бъдеще. И не! Това, че даден човек е твърд характер, не значи, че и тялото му е твърдо.
И понеже става дума за поведението, често мислим, че ще коригираме поведението на хората. Ще го глобяваме, за да му дойде акълът. Ние го плашим с глоби и това има определено въздействие. И като го плашим с глоби, той се притеснява от тях, а не от последиците от нарушенията си и какво може да му се случи.
Наскоро научих, че голяма част от нашите параолимпийци са катастрофирали. Ние трябва да дадем глас на тези, които са пострадали, да разкажат за живота след катастрофата. Аз неизменно говоря за пътнотранспортните произшествия и казвам, че те се изразяват в повреди по човешкото тяло - черепно-мозъчна травма, гръбначен стълб, шийни прешлени, тазобедрени стави, крака, вътрешни коремни травми и гръдни травми. Това е винаги белег на нещастие.
И това се трупа всяка година и става един голям айсберг от нещастия. Но как може да си представим евентуално картината на пътнотранспортните произшествия? Ако сега има 350 загинали, един ковчег е два метра. 350 по два метра е 700 метра. Ако ги наредим на стадион “Васил Левски”, ще запълним терена и ще имаме 300 ковчега за още.
На пистата ще са всички в инвалидни колички, а на първите редове долу ще се наредят всички пострадали и по един доктор да ги лекува. Това е стадионът на нещастието. И хората искат да влязат вътре. А пред стадиона има входове и на входа пише “Превишена скорост, несъобразена скорост, употреба на алкохол, неспиране на стоп”. Всичко това е неправилна маневра и всички се натискат да влязат вътре. И пред всеки вход има тълпа от хора. И недоволстват срещу полицията, която иска да ги спре.
Ако човек е свикнал да нарушава, както в случая имаше един с 20-30 акта - а той сигурно има хиляди нарушения - той трябва да знае, че нарушенията не са безкраен брой. Идва онова фатално нарушение, което слага край на всичките тези нарушения. А има и някои близки, родители, които, понеже не могат да се вредят да влязат през този вход, повдигат децата си между входовете да се катурнат и те да идат там.
Какво имам предвид? Купил му мотоциклет 500 кубика последен модел? Той няма книжка. И се радва, че много добре го кара. И момчето умряло. Какво стана - хвърлиха го в стадиона на нещастието. А тези неправоспособни водачи, пияните - те нали карат своето обкръжение.
- Младите често са нарушители. Трябва ли да има ограничение за мощността на превозните средства, която се дава на млади водачи, които имат право да карат?
- Има много ограничения по отношение на младите водачи по света, има и много положителни практики - например във Франция. Човекът отива и кара курса за водач. Има теория, след това има управление с придружител. Законът дава право да се яви на изпит с един подготвен възрастен, докато се готви да вземе още допълнителни часове. Като това се решава от инструктора, от родителя и от застрахователя. Така трите институции решават, че този младеж може да вземе допълнителни часове извън учебната форма. Това е едната практика. Другата е след като вземе книжка, някой го придружава.
Има и една друга практика в Австрия. В период от три до девет месеца трябва да отидеш да изкараш курс с твоята кола на полигон, на който има всички възможни конфликтни ситуации. Два дни слушаш теория и след това караш на полигон. Там има хлъзгави участъци, изскачащи препятствия, водни струи.
Вариантите са много, но ние трябва да изберем най-добрия като законодателство. У нас единственото, което правим за младите водачи, е че контролните точки са по-малко, а той, ако нарушава, ще си загуби правоспособността и трябва да се явява отначало на изпита. Младите водачи са проблем навсякъде.
