Известен български поп певец, композитор и текстописец. Роден е на 3 септември 1950 г. в София. Завършва строителния техникум “Христо Ботев”, а след това и естрадния отдел на Българската държавна консерватория, специалност “Пиано”, през 1973 г.
Започва кариерата си като вокалист на рок група “Диана Експрес”. Самостоятелният му творчески път бележи своето начало през 1979 г. с песента “Адаптация”.
Балканският тарикатлък винаги ме е дразнил
- Ще гласувате ли, г-н Найденов? Винаги сте били обществено ангажиран. Защо според вас отново има избори след толкова кратък период от време?
- Не съм много сигурен дали този път ще гласувам, защото не съм убеден за кого да дам гласа си. Не разбирам какво се случва, какво е това непрекъснато движение. Сигурен съм, че много хора в момента се колебаят също като мен за кого да гласуват и това е нормално. Най-странното е всички тези чести подавания на топката. Наистина не съм сигурен какво ще се случи.
- Политиката влияе върху всички сфери от обществения живот. Как се отразява тя на музиката?
- Това е един много тъжен въпрос. Малка държава с малки претенции и големи политици. Автоматично винаги сме били придатък и нашите политици за добро или за лошо са угодничили на големите политици отвъд границите. Сега се случва същото, както и преди години, когато големият ни брат беше Съветският съюз.
Налага се тези хора за късо време да станат по-раболепни, дори някои от тях да имат качества и мъжки нрав. Нямат шанс, защото или ще бъдат изхвърлени от машината, или ще бъдат неразбрани и сменени по някакъв начин, все едно дали от по-големия, или от по-малкия брат.
Забелязвам обаче, че напоследък много хора се напъват да пробият в тази посока. Причините са ясни. Общо взето, народът ни винаги тегли. За тази част им помагате и вие, медиите. Някои от вас са много раболепни, въпреки че са независими. Това е като при политиците. Познавам един, който казва, че е независим кандидат, защото нищо не зависи от него.
Наскоро бях в Унгария точно по време на изборите. След като се прибрах да пея тук, разбрах, че у нас се прокламира, че Орбан няма да спечели. По случайност се оказах в компанията на хора от парламента, които отдавна бяха наясно, че над 50 процента и отгоре ще гласуват за него. Така и стана.
Това е като класацията в музиката още откакто свят светува. Номинациите са много погрешни и смешни. Винаги съм си задавал въпроса кой кого лъже. Това надлъгване искрено ме забавлява, защото рано или късно гъ*ът ти ще лъсне. Ще излъжеш хората една, две, три години и след още 5 няма да те има на небосклона. Другият вариант е да се омъжиш за богат чичко, който вече е заветна мечта на много от нашите колеги и колежки от т.нар. лек жанр. След тази крачка те преустановяват с пеенето и животът им се организира по друг начин. Може би музиката се явява един трамплин за запознанства.
- Как се правят тези класации?
- Стигаме до въпроса за журитата, които правят въпросните класации. Аз съм бил част от такова и се е случвало да се опълча на целия процес и политика. Това е една от причините да не поемам подобни ангажименти.
Имаше един лаф “Еди-кой си е мафия”, но това вече не важи, защото е узаконено по някакъв начин. Много хора се самозалъгват. Те си изграждат един изкуствен мир за успехи, себезадоволяват се, появяват се по телевизии, готвят, перат, спят и какво ли още не правят и наяве, и насън. На финала много от тях просто изчезват, после се оплакват пред роднини и приятели и обвиняват драгия зрител или слушател, че не разбира от тяхното изкуство.
Най-лесно е да обвиниш публиката. Тя обаче винаги има право, независимо от това как е възпитавана. Години наред доста хора се постараха да задоволят вкуса на публиката. Това, което им бяха повелили дадени хора, те го изпълниха блестящо и никой не можеше да откаже, защото вече три поколения израснаха със “Седем-осем и ще си легнала” и накрая се чудим защо. Медиите прокламираха само това и съответно този казус не остана без резултат.
Както мои приятели казват, маймуна да сложиш в ефир, след 5-6 години ще има резултат, ако нещата се случват постоянно и целенасочено. И ние сме свидетели сега на тези големи резултати. Така погледнато, музиката все е ощетена. Нещата автоматично се променят, когато дадени хора заемат определени позиции в обществото и политически се нагаждат.
Българинът от едно време е свикнал да се прекланя раболепно. Наблюдателен човек съм и си задавам въпроса “Защо?”. Всяко нещо си има причина. За съжаление, всичко е свързано и с политиката, само че зависи и каква е тази политика. Преди години самите ченгета казаха “Дръжте ченгетата”. Изкараха ни, че ние сме такива едва ли не, което беше нелепо. При това, без да се вадят досиета.
- Имаше предложение в предишния парламент за повече българска музика в обществените медии. Ицо Хазарта обаче - депутат, но и ваш колега, не смята това за редно. Вие какво мислите? Ако в случая се визираше рап, щеше ли да бъде той на друго мнение?
- Аз също бях изненадан от това изказване. Познавам “Ъпсурт”, возили са се с нашата кола по турнета. Всеизвестен факт е, че те започнаха с “Казано честно”. Това е музика на Стефан Димитров, песента се въртеше близо няколко години и беша е достатъчно известна. Може би е имал предвид, че когато един човек като Лили Иванова или като него самия разчита единствено на добрата си работа, ще оцелее и без продуценти и българска музика.
Аз обаче не съм много съгласен с тази работа. Като бях в Унгария, си говорихме, че обущарството и фалца са ги учили в Будапеща. По Дунава са ходили нашите обущари и зеленчукопроизводители да продават и да гурбетстват. В България краставиците и доматите са били на някакво ниво. След години виждате какви домати и краставици започнахме да ядем - според нормите на Европейския съюз. Сега, ако те ударя с краставица или домат, първо, няма никога да потече, второ, е като пинг - понг, трето - няма никакъв вкус. Оправдават се с това какви им били нормите, какви били семената. Хич не ме интересува. Хубавият български домат бе тотално изчезнал по едно време, въпреки че хора, внасящи разни парагвайски домати, имаха полза да вземат процент от цялата работа. Досещаме се и без да сме икономисти.
Задайте си въпроса тези хора, които произвеждат - лелки, чичковци, баби, които виждаме, като пътуваме от Варна до София, как стоят и продават на някой ъгъл истински домати и краставици, колко са ощетени.
Същото се случва и с музиката. В момента, в който ти нямаш щанд и всичко е под него, купувачът не може да го намери, нито да го види, за да каже “това да” или “това не”. И като ти дадат кофти домати, краставици и чушки, автоматично щеш - не щеш, в бързината, като се връщаш от работа, ще купиш нещо от там за децата или за себе си. В нашата музика има нещо много подобно. Както и това неписано правило, че трябва да се самообвиняваме, че сме некадърни или пък неможещи.
- Сам казвате, че този балкански тарикатлък в обществото много ви дразни. Защо?
- Свикнахме. Вече не ни дразнят. Успяха да ни пречупят всичките и това поведение се превърна във всекидневие. По-скоро се узакони този тарикатлък. Чели сме за него в “Хитър Петър”, от Елин Пелин и т.н.
За жалост, този тарикатлък премина в чудовищни размери и наистина много възпитани, интелигентни, можещи хора останаха настрани като наблюдатели. И в областта на т.нар интелектуален потенциал напред се изтикаха хора, които действат на всяка цена, безпардонни са и, за съжаление, просто природата не им е дала много качества в областта на изкуствата, но им е дала други, които понякога са по-важни за оцеляването. Хората, които наистина биха могли да свършат някаква работа за обществото, гледайки отстрани, автоматично са зад борда още преди да са стигнали до някакво ниво.
Така че, не знам какво точно е имал предвид Хазарта, но ми се струва, че е искал да каже, че който си го може, ще пробие и без проценти българска музика.
Ако е искал да намеси и политика в цялата работа, нещата стоят по-различно.
Оприличих казуса с това, че на пазара трябва да има тезгях, на който да могат да бъдат поставени всякакви домати и драгият зрител да може да избере. Не всяко творчество оцелява. Аз имам шанса музиката, която пея, да оцелее. Тази музика е била на тезгяха и е била поднесена на хората, за да я одобрят те или пък обратното. Когато обаче тя е под щанда, както голяма част от българската музика, тогава вече стигаме до едни други неща. Често се случва да има не особено талантливи творци, които обаче пробиват, защото умеят да търгуват добре със себе си. А за да можем да говорим за качество и истина, нека да изчакаме 10-20, ако сме живи и 50 години, пък да видим коя музика е оцеляла. Тогава е имало смисъл.
- Как бихте определили обществото в наши дни - като лесно манипулируемо и заблудено или обратното - като събуждащо се и търсещо нови възможности?
- И двата варианта важат. Комуникирам си с много хора, след като участието ми приключи. Идват хора с най-различни професии, искат автографи и си говорят с мен.
Често забравям да ям, сещам се чак към 3 ч сутринта,
защото си бръщолевя с тях, както сега го правя и с вас. Не можеш да отсечеш и да кажеш, че си дотук и вече е време да ходиш до тоалетната или пък да ядеш. Просто в това отношение съм малко по-хаотичен или по-емоционален, което пък ми помага.
Много е страшно, ако си на сцена и не си емоционален. Има много такива хора. Знаят добре музикалния си материал, но пък са като бастун и нищо не се получава накрая. Това е изключително важно - и в консерватории, и в НАТФИЗ, да ги научат малко как се случва това, което сме виждали и усещали при Парцалев, Стоянка Мутафова, Апостол Карамитев или Татяна Лолова. Много са, не мога да ги изброя всичките. Десетки знакови в тази енергия, както и на сцената имена. Неслучайно още с появяването си хората вече ги обичат.
- Политиката или политиците са проблемът?
- И двете, защото, както казах, при малък народ възможностите са други, било то материални или не.
Ето сега коментираха какви пари има Алла Пугачова. Знам я още от времето, когато нямаше сценични дрехи и бе облякла една рокля на Богдана Карадочева. Тя самата го е казвала, че нямаше с какво да излезе на “Златният Орфей”, нямаше пари. Въпреки всичко, когато си звезда в много голяма страна, е различно. Едно е да си известен в Русия и Австралия, друго е да си популярен на по-малки периметри.
Например Алла ми е казвала, че е звезда на такава географска ширина, измерена не в градове, а в цели републики. А тук след 3-5 часа сме в другия край на България и ти знаят и кътните зъби и пломбите. Какво трябва да направиш, за да си интересен?
Понякога самият аз се чудя какво толкова ми харесват. На стари години съвсем пощръкляха по мен, но наистина нямам това самочувствие, доста съм реален и към себе си, и към околните. Цялата работа е, че наистина обичам професията си и се водя по различни акъли, понякога пея повече часове или го правя безплатно.
Например вчера така стана. Мой приятел и жена му ме накараха да ходим в един пиано бар. Казах, че тоя път няма да стоя и да пея до 4 сутринта, но останах до 6. Не може да измерваш нещата в това дали ще получиш пари, или ще напълниш цялата зала. Човек трябва да е откровен с тази професия. Ако излезеш и си искрен, дори и да направиш гаф, хората ти прощават.
- Какво мислите, че трябва да се промени и в политиката, и в обществото ни, за да вървим напред?
- Българските политици трябва малко повече да мислят за народа не само по време на гласувания и да ни ухажват безкрайно много, след като влязат “там наверху”, както пее Алла Пугачова. Като отидат там на върха, трябва наистина да продължават да мислят за своя народ, доколкото е възможно, независимо че сме малка държава и сме зависими от големите сили. Длъжни са, щом са се хванали на това хоро.
И при нас, музикантите, има проблеми. Хванал съм се на хорото, не се пуска българска музика, но играя и продължавам. Малко по-трудничко ми е, както и на други колеги, но след като съм започнал, съм длъжен да продължа докрай.
- Намирате ли за удачно личности без необходимите опит, образование и нюх да бъдат част от парламента?
- Това е друг парадокс. Много често има комисии, които гласуват и идея си нямат какво се случва. Естествено, че нямаме потомствени политици. Е, имаме си, но много рядко. Тези хора нямат опит. Учат се в движение, но това е малко опасно.
Сега получих предложение да се направи кино-мюзикъл за мен. Изрично споменах, че ще присъствам на кастингите, ако се договорим. Искам да видя тези хора доколко ги бива и дали си заслужава да се прави цялото това нещо, а не просто да се вдига шум. Няма смисъл, ако не е качествено. Същото важи и за политиката.
- След толкова години на сцената има ли нещо, от което ви е страх, че може да се случи, докато сте пред публиката?
- Всичко ми се е случвало. И пожар е ставал, и Партийният дом горя, физиологични проблеми и какво ли още не. Дори наскоро също имах такава ситуация. Не дай си боже да имаш бяло петно и изведнъж да забравиш текста, макар че ние сме вече толкова печени, че можем много бързо да заменим нещата.
Интересното е, че като излизаш на сцената, все едно ти е за първи път. Има напрежение поне в началото, колкото пъти да си бил на сцена. След 5-6-8 песни нещата се оправят, но преди това винаги си под пара. Това е хубаво обаче, защото стане ли ти безразлично - това е началото на края.
- Какво ви даде и какво ви отне музиката, както и славата?
- По-скоро познанства с най-различни хора, интелекти и професии. Хубаво е, защото човек не може само да се ограничава в тесен кръг, макар че много хора го правят. Музиката е за всички, независимо от стила.
Много хора, търсейки комерс, се опитват да се самоизвиняват, казвайки, че това върви на пазара. Истината е, че на пазара много неща вървят и това е другата крайност, с която не съм съгласен. Има музиканти, които могат да свирят всякаква музика, но все пак решиха да представят на публиката само една конкретна. Това значи ли да извиним и хората, които продават наркотици, наемните убийци и тези, които се занимават с оръжия? Те също имат семейства, но и малко убиват понякога.
Има две групи хора, от които все едната трябва да покаже разбиране. Този балкански тарикатлък, пък и общочовешки ми е малко чужд и във всичките му измерения, не само в търговско отношение, ме е дразнил. Нямаме право да слагаме в различни коридори едните, които трябва да бъдат разбрани, и другите, които трябва да стоят отстрани и завършвайки дори повече специалности, да се мъчат да разберат останалото население, което има потребност от пари.
