На 2 август, независимо от острата съпротива и демарши от китайската страна, председателката на Камарата на представителите на Конгреса на САЩ г-жа Пелоси посети Тайван. Това действие бе грубо нарушение на принципа за „един Китай“, на ангажиментите в трите съвместни комюникета между Пекин и Вашингтон, на китайския суверенитет и териториална цялост, както и бе чиста политическа провокация.
Редица страни взеха отношение по него, потвърждавайки подкрепата си за принципа за „един Китай“ и за действията на Пекин в защита на неговия суверенитет и териториална цялост.
Фактите обаче показват, че никакви опити да се върви срещу историята не могат да променят международния консенсус по отношение на един Китай и тенденцията за връщане на Тайван в неговите предели.
1. Истинската цел на разиграваната от САЩ „тайванска карта“ е сдържане на китайското развитие и тя следва логиката на американския хегемонизъм, предизвикващ всевъзможни бедствия по цял свят.
Защо САЩ, знаейки че тайванския въпрос е сложен и чувствителен, продължават да активизират връзките си с Тайпе и засилват напрежението в Тайванския проток? Експертът по международни отношения от американската Асоциация за външна политика Саруар Кашмери коментира, че позицията на администрацията на президента Байдън по отношение на Тайван „е в значителна степен угодна на консервативните десни сили“, чийто най-важен приоритет е да се справи и опита да обърне нарастващото политическо недоволство и расови разделения вътре в САЩ. Популярната тайванска телевизионна коментаторка Хуан Джъсиен счита, че причината за засилване на връзките между Съединените щати и Тайван се крие във факта, че континенталната част на Китай се развива твърде бързо и е необходимо да ѝ бъде нанесен фатален удар, който да възпрепятства нейното развитие. В този план Тайван е „идеалното оръжие за САЩ“, тъй като могат да постигнат много с едно усилие, при това без задължително да платят цената.
От дълго време Съединените щати практикуват политика на интервенционизъм и хегемония в името на “демокрацията”, използват методи като вмешателство в избори, подклаждане на безредици, организиране на преврати и дори войни за износ на “американската демокрация” и сеейки хаос по света. Те не зачитат различията между страните и присаждат насилствено „американската демокрация“, лишавайки по същество някои държави от правото и свободата да избират свой собствен демократичен път за развитие. Това е грубо вмешателство от страна на САЩ във вътрешните работи на други страни и антидемократичен акт, осъществен с инструментите на демокрацията. От Втората световна война насам почти всички президенти на САЩ за времето на своите мандати са започвали или са се включвали във войни зад граница. За последните десет години Съединените щати са нахлули с армия в над 20 страни или са провокирали смени на режими в редица страни, както и постоянно се намесват и манипулират „цветни революции“ в Централна и Източна Европа, Централната Азия, Западна Азия и Северна Африка.
Развитието на многополюсен свят е обективен процес, който не може да бъде спрян, и все повече държави отказват да се подчиняват на заповеди от Вашингтон. За да съхранят своето доминиращо положение, Съединените щати се опитат с заплахи, шантаж и натиск, да заставят независими страни да отстъпят и действат съобразно установените от Вашингтон правила. Непрестанните опити на САЩ да използват тайванския и други въпроси за да оказват натиск, обградят и сдържат Китай са грешни сметки и ще срещнат твърда съпротива от целия китайски народ, включително и тайванските сънародници.
2. Мнозина в международната общност осъдиха визитата на г-жа Пелоси в Тайван и потвърдиха подкрепата си към принципа за „един Китай“.
В отговор на посещението на г-жа Пелоси в Тайван над 170 правителства, политически партии, много международни организации и личности от цял свят се обявиха за справедливост, подкрепяйки позицията на Пекин и принципа за „един Китай“, като същевременно осъдиха провокационното поведение на председателката на Камарата на представителите. Всички те разкритикуваха сериозното нарушаване на китайския суверенитет и териториална цялост от САЩ, тяхната груба намеса във вътрешните работи на страната и действия, подриващи мира и стабилността в района на Тайванския проток. Същевременно те подкрепиха предприетите от Китай легитимни мерки за защита на националния му суверенитет и териториална цялост.
Председателят на 76-ото Общо събрание на ООН г-н Абдула Шахид заяви, в коментар на визитата на г-жа Пелоси в Тайван, че Общо събрание на ООН се придържа към Резолюция № 2758 и признава представителите на правителството на Китайската народна република за единствените законни представители на Китай в ООН. Генералният секретар г-н Антониу Гутериш също посочи: „Нашата позиция е пределно ясна - ние се придържаме към резолюцията на Общото събрание на ООН и принципа за „един Китай“. Всички наши действия са основани на тях“.
3. Постигането на пълното обединение на Китай е очевидна тенденция, върховна справедливост и стремеж на хората.
През последните над 70 години, под ръководството и със съдействието на Комунистическата партия на Китай отношенията между континенталната част на страната и Тайван реализираха значително развитие, особено след като преодоляха състоянието на изолация помежду си. Обменът и сътрудничеството им се разшириха, станаха по-тесни, носейки осезаеми ползи за хората от двете страни на Тайванския проток и особено за острова. През 1978 г. обемът на търговията им бе едва 46 милиона долара, докато в 2021 г. той достигна 328,34 милиарда, нараствайки над 7000 пъти. Континенталната част на Китай е най-големия експортен пазар за Тайпе в течение на 21 поредни години, от което островът реализира огромни печалби. През 1987 г. е имало по-малко от 50 000 пътувания на хора през Тайванския проток, докато в 2019 г. техният брой е бил около 9 милиона.
Тайванският въпрос е свързан с основните интереси на Китай. Изправяйки се пред категоричната решимост, твърда воля и силни способности на 1.4 милиардния китайски народ да се противопостави на „независимост“ и постигне единство, тайванските сепаратисти, разчитащи на САЩ в стремежа си да отделят острова от Китай и опитите на Вашингтон да използват Тайпе, за да контролират Китай, са обречени на неуспех. Китайският народ и от двете страни на Тайванския проток притежава достатъчно мъдрост и твърда убеденост, че ще съумее да постигне тяхното мирно развитие и мирно обединение на родината.
Предвестникът на китайската революция Сун Ятсен посочва: „Обединението е стремеж на всички китайци. Ако можем да го постигнем, всички хора ще живеят щастливо, а ако не успеем – те ще страдат“. Реализирането на мирното обединение на двете страни на Тайванския проток би донесло благополучие не само на китайската нация и народ, но и на международната общност и останалите народи по света. Обединението на Китай няма да нанесе ущърб на легитимните интереси на нито една държава, както и нейните икономически интереси в Тайван. Единственото, което ще донесе са повече възможности за развитие на всички страни. То ще внесе повече позитивна енергия за просперитета и стабилността на Азиатско-тихоокеанския регион и света, както и ще даде по-голям принос за създаването на общност на споделена съдба за човечеството, и за мира, развитието и напредъка на човечеството. Вярваме, че международната общност ще застане на правилната страна на историята, на страната на справедливостта, ще се придържа към принципа за „един Китай“ и ще решава по адекватен начин свързаните с Тайван въпроси, ще разбере и подкрепи позицията на китайския народ против разделението, независимост на острова и стремежа му към завършване на справедливото дело за националното обединение.
„Стремежът към мир е могъща сила, и ако я следваме ще постигнем просперитет, а ако се откажем от нея ще ни застигне гибел“. Тези думи на Сун Ятсен ни показват, че историческата задача за пълното обединение на Китай трябва и може да бъде осъществена!
