Имаме задълбочаващ се проблем със социалната и културна адекватност на висшия клир на БПЦ. Примерите за това са много и те се открояват през годините - концертът на Мадона като наказание за безбожие, охраняване на олтара на Ал. Невски да не би "еретикът - папа да влезе там и да го оскверни"... Ако прибавим неадекватните действия на колективния висш клир - мълчалив отказ БПЦ да се превърне в Църква - майка на МПЦ и предоставянето на тази възможност на Сръбската ПЦ, унизителното подчинение на Московския висш клир... Примерите могат да продължат. Изказването на Николай Пловдивски от вчера добавя още един значим прецедент. След като преди няколко седмици Николай направи "архонт" почетния консул на Москва в Пловдив и известен олигарх Георги Гергов, вчера Николай приравни международното образование на млади българи с "инструмент на злото".
Ние нямаме инструменти за влияние върху архиретроградния манталитет на клирици от типа на Николай. Църквата е независима институция, тя следва собствените си догми и канони и нито обикновените миряни, а още по-малко - обикновените граждани могат да имат някакво влияние върху визията и поведението на висшите клирици. България е член на една международна общност - ЕС, в която българите би следвало да са у дома си където и в Европа да отидат. Членове сме на отбранителна общност - НАТО - в която отговорностите включват респект и толерантност между партньорите. Живеем в свят, в който общуването между страни и народи е правило - независимо дали става дума за образование, за култура или за бизнес.
Светогледът на висшия клир на БПЦ очевидно не се влияе от промените в света, в който живеем. Може би затова значителна част от публичните изявления на редица членове на Синода обслужват една специфична чужда стратегия за подчинение на България - тази на Путиновия режим в Москва. Там, в Москва са техните "братя", техните единоверци, техните ментори. На Запад са техните съперници - да не кажем противници. Наскоро от Москва ни съобщиха, че Православието е по-близо до Исляма, отколкото до Католицизма или другите християнски деноминации. Не чухме позиция от висш български клирик по този въпрос.
Преди броени дни ходих до манастира "Св. Николай" в Арабанаси. Имаше кръщене. Свещеник с очевиден руски акцент водеше тайнството. "Обърни се на Запад" - нареди той на кръстника - "и се отречи от сатаната. Западът е сатаната..." Според мен въпросът за това кой е сатаната и къде се намира е най-малкото спорен. Но в църква подобни спорове не се водят. Бих искал да попитам Търновския митрополит Григорий дали той е съгласен с тезата за "западното убежище" на сатаната... След като е назначил този руснак за свещеник в собствената си епархия - значи е съгласен...
Мнозина наши съграждани решават проблема с трудната приспособимост на православния висш клир към съвременния свят по радикален и категоричен начин. Те считат себе си за атеисти, агностици или "нюейджъри" и не считат, че имат каквато и да е потребност да общуват с институцията и традицията на Източното Православие. За мен и за мнозина други това не е адекватно решение. Считам себе си за православен християнин и пазя съществени ценности на моя живот и моя светоглед в лоното на Православието. Ако клирици като Николай продължават да се държат по този начин, който са избрали - като архиретроградни пазители на догмати, отдавна задминати от реалния живот, моята вяра все повече ще се превръща само в част от вътрешния ми интелектуален и духовен свят, и ще има все по-малко общо с институцията на Църквата. Зная, че ще срещна опоненти, предупреждаващи ме, че самоотлъчването от общността на Църквата, връзката ми с Твореца не може да бъде пълноценна. Е, то пък начело с Николай тази връзка ще бъде много пълноценна, нали...?
