Чуждото влияние в една васална държава обикновено се прокарва през архитектурата на нейните институции. За удобство, чуждата държава - метрополия налага вертикална структура на властта, начело с владетел-наместник, който на практика не може да бъде сменен без външно одобрение.
Ако проследим в този контекст българската история можем отчетливо да разграничим три състояния на нашата държавност: на пълно подчинение, на пълна независимост и на частично подчинение/независимост от Русия. Тези състояния имат пряка връзка с огледалното следване на руския държавнически модел от третата българска държава: царство, комунизъм и сега стремеж към “суверенна демокрация”.
(1) Царство
Третата българска държава е замислена като княжество - де юре васално на Османската, а де факто на Руската империя. Идеята е проста - чрез България, Русия да бъде на една ръка от проливите и да създаде плацдарм за разширяване на своето влияние на Балканите в конкуренция с другите велики сили. Младият княз Батенберг също е преди всичко нейно назначение, а Русия му изпраща свои генерали, които да поемат оперативното управление на страната. От състоянието на пълно подчинение България се освобождава благодарение на два уникални исторически шанса. Първият - Царят Освободител допуска приемането на либерална конституция, която самият той е проектирал като реформа в Русия. Вторият - Александър Батенберг се оказва български патриот, като подкрепя Съединението и така съдбата му е предрешена от Русия - след като не става за ролята, която му е отредена. Но не щеш ли - именно ролята на председателя на Народното събрание, предвидена в Търновската Конституция позволява на Стамболов да осуети русофилския преврат на 9.8.1886 г, а това да доведе впоследствие до скъсване на дипломатическите отношения с Русия. Така - България получава своя относителна независимост, която достига своя апогей с Брест-Литовския мирен договор, който премиерът Радославов настоява да се подпише на 3.3.1918 г с победената Русия - послучай 40 г от Освобождението. В този период - на независимост от Русия - България извоюва своята независимост и се утвърждава като най-значимата военна и икономическа сила на Балканите. След 1918 г, България успешно осуетява въоръжени въстания, атентати и терор за смяна на режима у нас в унисон с установения комунистически режим в Русия чак до 1944 г., когато губим изцяло своята независимост.
(2) Комунизъм
Подобно на периода до 1885 г, отново у нас присъстват войски на Русия/СССР до 1947 г, за да се държи в подчинение България, докато не приеме институционалната архитектура на СССР - единоначалие на върха на властовата пирамида с лидер, изцяло зависим отвън. През тази роля до 1989 г минават Димитров, Коларов, Вълко Червенков и Живков. Резултат: изоставане до най-бедна страна на Балканите (заедно с комунистическа Румъния), наред с пълен морален и духовен упадък.
(3) Демокрация
Благодарение на Горбачовия СССР, България за трети път по руска воля сменя формата на своето държавно управление. На пръв поглед - Конституцията от 1991 г утвърждава либерална демокрация, в която са залегнали нейните ценности - върховенство на закона, свобода на словото, правата на човека, политическия плурализъм и др. Сякаш този път - предвид и установяването за пръв път на демокрация в Русия - наистина ще бъдем независима държава. И наистина, отслабената Русия позволява след хаоса в първите години на Прехода, създаден от отиващия си комунизъм - най-после да бъдат направени реформи за пазарна икономика, която да създаде основите на просперираща демокрация.
Въпреки всички трудности, които днес се хиперболизират, България успя да стане член на НАТО и ЕС, а доходите на глава от население да се утроят. Към 2006, България е по-бедна на Балканите единствено от Гърция и Турция.
С възхода на Путин в Русия и неговото отдалечаване от Запада - България също постепенно поема по същия курс. Имитацията на руския държавен модел продължава - от 2009 година начело на българската държава са били на практика само двама души - и двамата с биография в силовите структури, като самия Путин. А България все повече изостава в своето развитие и в класациите на ЕС, погълната от някакви местни хрумки и внушения за неутралитет, за независимост, за затваряне и отдалечаване от Запада.
Архитектурата на нашите институции е закрепена в Конституцията. Но Борисов и Радев управляват България чрез руско единоначалие, като свеждат самите институции до печат на тяхната воля. Първо, Борисов чрез кадровия подбор сведе парламента и съдебната власт до формални процедури за изпълнение на неговите еднолични решения. Радев - улеснен от остъствието на парламент - предприема стъпки по промяна на геополитическата ориентация на страната, далеч надхвърляйки предвидената в Конституцията роля на служебните кабинети.
А когато либералната демокрация загуби своите институции, превзети от частни интереси, а самото разделение на властите стане формалност - то тя става “суверенна демокрация”. При нея върховенството не е на закона, а на един човек.
А този човек най-лесно се управлява отвън. Какъвто беше първоначалният замисъл на Русия още през 1878 г.
