- “Демократична България” печели от това, че ПП изостава от ГЕРБ
- При “Промяната” има ерозия - не превърна митингите в тренд
- Страх от машините може да свали резултата на БСП
- При по-ниска активност процентите за ГЕРБ ще се вдигнат
- Г-н Ганев, в четвъртък публикувахте резултатите от последното проучване на “Тренд” по поръчка на “24 часа”. Какви са основните тенденции, които виждате? Можем ли да очакваме сериозни изненади на 2 октомври?
- Има две тенденции, които правят впечатление. Първата от тях е ерозия при “Продължаваме промяната”.
Всъщност около митингите в подкрепа на Никола Минчев в края на юни формацията на Петков и Василев успя да възстанови част от подкрепата си, но не превърна това в тренд. По всичко личи, че е имало моментно напомпване, което започва постепенно да издиша в последния месец и половина. “Продължаваме промяната” просто се връща на нива от месец май, когато печели под 20% от гласуващите. Нещо повече – нападките, които прехвърчат между служебния кабинет и “Продължаваме промяната”, играят своята роля. Все пак, не трябва да забравяме, че именно легитимацията на президента за проекта на Петков и Василев им даде онзи много сериозен бонус и мощен начален тласък, който ги изстреля на първото място на изборите през ноември миналата година. Това не само че сега го няма, а дори е с обратен знак.
Втората тенденция е ясно видима при формацията на Стефан Янев - от 7,6% през май до 4,5% през август. Ако бившият служебен премиер не стегне редиците си и не направи добра кампания, реално е заплашен от това да не влезе в следващото Народно събрание.
- При останалите играчи, които не засегнахте, няма ли промяна?
- Процентът на ГЕРБ на изборите например ще бъде пряка функция от избирателната активност. Електоратът им е силно мобилизиран и втвърден, но няма възможност да набере сериозна периферия. Могат да разчитат на твърдите си между 600 и 700 хиляди гласа. По тази причина, една по-ниска избирателна активност неминуемо ще доведе до по-висока относителна тежест на ГЕРБ спрямо останалите.
Не е изключено впрочем “Възраждане” да изненада с по-висок резултат от този, който получаваме в проучванията, защото често за такъв тип формации има скрит вот, за който по определени причини хората не споделят в изследванията. Подобна изненада, ако си спомняте, се получи с “Атака” през 2005 г. Но определено не е само български феномен. Такъв тип явления са част от специфична контракултура, затова трудно се улавят точно. Имат скрит потенциал, който се реализира в самия изборен ден.
Точно обратното може да се случи при БСП. Там социологията има друг дефицит, който ясно установихме на изборите през юли и ноември миналата година. Когато анкетьорът пита част от социалистите дали ще гласуват и ако да, за кого, те съвсем твърдо си декларират вот за БСП, но поради притеснение да гласуват с машина, просто не отиват до избирателна секция в самия изборен ден. Няма да ме учуди резултат на БСП дори по-слаб от този, който сега регистрират социологическите проучвания. А и Нинова като че ли бърка генерално с кампанията си. Вместо да засилва колкото може повече социалния вектор, защото социалният проблем е водещ в страната, тя се фокусира върху президента и служебния кабинет.
А Радев все пак продължава да е много харесвана от социалистите фигура. Така самата Нинова ги поставя в избор “аз или той”. А в подобна дилема най-много да откаже още червени симпатизанти от това да гласуват.
- “Демократична България” като че ли задържа позициите си, но май формацията на Слави Трифонов е заплашена да изпадне от парламента?
- Голямата заплаха за “Демократична България” беше “Продължаваме промяната” и ГЕРБ да са на фотофиниш в последните дни от кампанията.
Защо казвам, че това беше заплахата. Защото, ако резултатите на ГЕРБ и ПП са много близки, то тогава цялата интрига на изборите ще бъде в битката за първото място. И така, буквално в последните дни голяма част от електората на ДБ можеше да реши да играе в А група – да определя победителя, а не в Б група – да определя дали някой ще влезе в парламента. А това май няма да се случи, защото дистанцията между ГЕРБ и “Продължаваме промяната” се увеличава.
Освен това се забелязва и леко завръщане към “Демократична България” от редиците на “Продължаваме промяната”. Това са избиратели, които винаги са гласували в това пространство, но на последните избори предпочетоха Петков и Василев. Днес обаче са разочаровани от ПП и се връщат при стария си фаворит – ДБ.
Колкото до Трифонов – проектът “Има такъв народ” има нужда от ново политическо съдържание. На изборите през април и юли миналата година те бяха новите, тези срещу статуквото, тези, които ще чегъртат, и т.н. Това изпълваше партията на Трифонов с политическо съдържание. Сега те нямат дневен ред. Опитват се да го запълнят с инициативи тип референдум за президентска република, но зад това прозира предизборна кампания и трудно може да хване дикиш. Зад “Има такъв народ” останаха, общо взето, персонални фенове на Трифонов, които обаче хич не са толкова малко и няма да е изненада, ако те го вкарат в парламента.
- Споменахте избирателната активност като съществен фактор. Каква да очакваме?
- Активността е най-трудна за прогнозиране, защото може в последната една седмица да има събитие, което да активизира огромна маса хора. Ако помните, подобно нещо се случи през 2009 г. Едно изказване на Ахмед Доган за разпределянето на порциите в държавата възбуди огромен наказателен вот и се стигна до 4 милиона и 200 хиляди гласували.
Ако се абстрахираме обаче от евентуални форсмажорни обстоятелства, можем да очакваме ниска избирателна активност. Да не кажа дори най-ниската от началото на промените. Всъщност изборите през ноември миналата година държат този рекорд. Но не трябва да забравяме, че на 14 ноември освен парламентарни имаше и президентски избори. А два вота в един ден винаги успяват да мобилизират повече хора да отидат до урните.
Освен това на последните избори имаше нов голям играч в лицето на “Продължаваме промяната”, а новият винаги успява да увлече нови избиратели, които иначе просто е нямало да излязат да гласуват. На предстоящите избори тези мотивиращи фактори отсъстват.
Нов има – “Български възход”, но той няма да е голям, а и засега не предизвиква сериозен ентусиазъм. И на последно място, но не и по значение. Доминиращото усещане сред хората е, че след 2 октомври няма да може да се състави редовен кабинет и след няколко месеца отново ще ходим на избори. Това допълнително демотивира гласоподавателите да упражнят гласа си, защото виждат този вот като някакъв междинен, който няма кой знае какво значение. На футболен език – контрола.
- В проучването си сте тествали и основните проблеми пред страната. Очаквано цените се оказват най-големият проблем днес?
- Тази картина на проблемите я виждаме в изследванията от началото на годината. Не знам дали кандидатите за тези избори обаче си дават сметка за проблем от какъв мащаб става дума.
Ще се опитам да ви го опиша в сравнение. Ние традиционно залагаме различни индикатори, чрез които мерим проблемите на българите, и общо взето, през годините сме получавали относително сходни пропорции. Например 25% казват, че проблем са ниските доходи, за други 20% е здравеопазването, за 15%- корупцията и т.н. Или иначе казано – имали сме винаги няколко налични проблема, които са били съпоставими като тежест.
Но от началото на годината вече имаме съвсем различна картина. Цените са проблем, в пъти по-голям от всички останали. Ако пък към дела респонденти, посочили цените, добавите енергийната криза, свързана отново с цени, обедняването и ниското заплащане, ще видите, че в България фактически няма друг проблем извън социалния. Ще опитам да го кажа максимално опростено. В страната ни реално няма друга тема. И всяка партия, която не разбере това достатъчно ясно и не фокусира кампанията си около социалната проблематика и цените, ще загуби. И в същия момент, ако има някоя формация, която успее убедително да представи някакви решения на тези проблеми, без съмнение ще спечели.
- Могат ли партиите след изборите все пак да успеят да постигнат някакъв консенсус и да формират стабилно правителство, за да се справят с проблемите пред страната?
- Като гледам до каква ниска точка на отношения са стигнали основните партии и какви дебели червени линии се чертаят, не знам как ще седнат на една маса след изборите. Възможност да се състави правителство със сигурност има, но за стабилността му оставам дълбоко скептичен. Ако все пак има някакъв вариант за кабинет, той със сигурност минава през някаква форма на правителство, което да не е доминирано от ярки партийни фигури, с конкретна програма, около която да се постигне някакво мнозинство. И тук, да ви кажа, самите партии ще бъдат поставени под много сериозен обществен и международен натиск. Защото не може в условия на война на няколкостотин километра от границата ни и в много силна тревожност на хората за социално-икономическата ситуация в страната, основните партии да се правят на много претенциозни. Защото ако линията им “никога с тези” и “никога с онези” продължи, просто при следващи избори това може да бъде сериозно наказано от избирателя.
CV
Димитър Ганев е роден през 1986 г. във Варна
Магистър по политология в Софийския университет “Св. Климент Охридски”
Доктор по политология. Главен асистент в катедра “Политология” на СУ и преподавател там
Научните му интереси са свързани с проблематиката на българския преход
Съосновател е на изследователския център “Тренд”
